Защо хората си губят времето и парите да ходят по музеи, изложби, театрални постановки, концерти и кина? В повечето случаи не е защото имат излишни пари. В икономиката, търговска обмяна настъпва само когато и двете страни могат да извлекат полза от нея под една или друга форма. Съотнесено към горния въпрос, хората посещават дадено културно мероприятие с надеждата то да им донесе духовно обогатяване на стойност равна, а желателно и по-голяма, от сумата, която са заплатили. Днес ходих на кино. „Аватар”. Влязох в салона без особено високи очаквания, не бях сигурен дали си заслужава парите и времето. Не съм специалист в областта на киното, но покрай дългите години живеене в малък град със сигурност съм гледал твърде много филми. В моето виждане добрите филми се борят за успех в две независими насоки – висока оценка в imdb.com или висок бокс-офис. Е, „Аватар” съчета и двете – добра сюжетна линия и хепиенд. И то на 3D. Бих го сравнил със „Смело сърце”, но с извънземен Уилиам Уолъс и хепиенд. Един от филмите, които те карат да се чувстваш добре излизайки от салона. И изживяване, което си заслужава всеки цент.
Но идеята на поуста е не да хваля „Аватар” на Джеймс Камерън. По-скоро ми се струва, че разбрах какво превръща 3 часа редуване на пиксели в изкуство – факта, че те успяват, съзнателно или не, да повлияят на зрителското настроение, възприятия и начин на мислене на зрителя. Това важи с пълна сила за всяко произведение на изкуството. Всяка картина, скулптура, медийна инсталация има замисъл, в много случаи добре прикрит. Малцина наистина разбират от изкуство. Аз не съм от тях. Аз съм част от тълпата, която предпочита изкуството сдъвчено и поднесено в готова форма – изкуството за масите.
Подкрепям теорията за елитарния характер на изкуството, в класическата си форма то не е лъжица за всяка уста. Но развитието на обществото е довело до идеята, че всички, независимо от социалния си статус, имат нужда от духовен живот. Може би тъкмо така е възникнала така възхваляваната поп-култура. Сега всеки от нас е в ежедневен достъп до кино, музика и изкуство като цяло, било то под формата на реклама.
В рамките на по-малко от 100 години изкуството е претърпяло прехода от луксов показател на малцината заможни до умствена следобедна закуска за масите. Основната разлика е, че в миналото хората са се старали да го променят собственоръчно, а днес то се е превърнало в коректив на обществото. В резултат на този бърз преход се оформят две по-важни категории:
- Произведения на висшето изкуството са всичко, освен продукт на поп-културата. Поне до Анди Уорхол и неговата доматена супа. Макар да не са предназначени за масите, те имат излъчване, което всеки лаик може да разпознае - той няма нужда да разбира замисъла им, за да осъзнае тяхната значимост.
- Ежедневното изкуство можем да открием в киносалона, по музикалните канали, плакати и дори графити. То е достъпно и разбираемо. Сдъвкано и готово за употреба. То е изкуството за онези, които нямат време да анализират.
Извод: Гледайте „Аватар”. Може да осъзнаете повече, от колкото сте очаквали.
Monday 28 December 2009
Sunday 27 December 2009
Ода за викача
Втора година вече несебърския калдъръм
Повтаря на Даньо ораторския звън
„Елате на по пивко” – кани той човек след човек,
А клиентите отсреща завиждат за красивия ек
Носещ в себе си менюто за днес:
Наше, ваше пиво - повтаря той с финес
Чехи, немци, англичани – не могат да му устоят
И планове за повторно посещение кроят.
„Наяли сме се някъде другаде вече, жалко,
Но ще се върнем за по бира при вас след малко”
Оправдават се потенциалните клиенти,
Изпускащи при Даньо ценни моменти.
Госпожо, в одата си Даньо Викача възпявам,
Че лирика по- от проза мене се удава.
Клиенти идат на по групи, рояци след рояци
„Тукашния кебап ако не опитате сте чисти глупаци,
Ресторанта отсреща е тесен,
А при мен кефалът е пресен.”
Изтъква Даньо отсрещните недостатъци.
„Отидете отсреща и яжте остатъци!”
„Старопрамен – тъмен, светъл”
Даньо на почти всеки клиент е рекъл.
Едва на 18, а какъв потенциал,
Уважение за всеки, който на работа го е вземал...
Дълги две години той работи в ресторанта,
Но след месец-два ще стяга своята чанта –
Заминава той да учи надалече
На почивка само ще се връща
В Несебър вече...
Диан Караилиев
09.08.2008г
Повтаря на Даньо ораторския звън
„Елате на по пивко” – кани той човек след човек,
А клиентите отсреща завиждат за красивия ек
Носещ в себе си менюто за днес:
Наше, ваше пиво - повтаря той с финес
Чехи, немци, англичани – не могат да му устоят
И планове за повторно посещение кроят.
„Наяли сме се някъде другаде вече, жалко,
Но ще се върнем за по бира при вас след малко”
Оправдават се потенциалните клиенти,
Изпускащи при Даньо ценни моменти.
Госпожо, в одата си Даньо Викача възпявам,
Че лирика по- от проза мене се удава.
Клиенти идат на по групи, рояци след рояци
„Тукашния кебап ако не опитате сте чисти глупаци,
Ресторанта отсреща е тесен,
А при мен кефалът е пресен.”
Изтъква Даньо отсрещните недостатъци.
„Отидете отсреща и яжте остатъци!”
„Старопрамен – тъмен, светъл”
Даньо на почти всеки клиент е рекъл.
Едва на 18, а какъв потенциал,
Уважение за всеки, който на работа го е вземал...
Дълги две години той работи в ресторанта,
Но след месец-два ще стяга своята чанта –
Заминава той да учи надалече
На почивка само ще се връща
В Несебър вече...
Диан Караилиев
09.08.2008г
Saturday 26 December 2009
11 начина да си губиш времето без чувство за вина. 10 е твърде популистско число.
Много е изречено и още повече написано за изкуството на губенето на време. Основни познания в тази толкова приложима в работния делник сфера всеки е развил от ранно детство. В светлите студентски години тези умения се развиват, в много от нас до ниво на професионално владеене. НО кои са заниманията, които ни обещават спокоен сън след ритуалното бездействие? Ето моите предложения:
1. Чистене. Вече две седмици се каниш да почистиш. Топката прах на пода е голяма почти колкото купа дрехи, а когато кихнеш трябва да чакаш 10 минути за минимална видимост, че да отидеш до тоалетната? Крайно необходимо е да поразтребиш, сред прахта не можеш да учиш пълноценно. Факт.
2. Хвърляне на боклук. Може да отнема само 5 минути, но това са си 5 минути по-малко учене. Питай и съседа дали има нужда от помощ.
3. Подреждане на бюрото. Как да започнеш да учиш, като не знаеш къде са ти записките?
4. Мастурбиране. Ноу комент.
5. Четене на новини. За да можеш да въведеш актуални примери в подготовката си, разбира се. Каква е връзката между новия клип на Андреа и доклада до маркетинг? Доста голяма впрочем. Момент, трябва ми по-добър пример. Отивам да чета новини.
6. Игране на минички/пасианс. Трябва да си загрея мозъка с нещо, не става иначе. Ти късал ли си сухожилие някога? Боли, нали? А смятай как боли глава ако скъсаш нещо там горе...
7. Ядене. Имам нужда от енергията.
8. Разходка/фитнес за освобождаване на стреса. Стана ми тежко от точка 7. Трябва да изразходя енергия.
9. Комуникиране с роднини. Трябва да са в течение хората, нали?
10. Писане на доклад за по-идната седмица. Никакво чувство за вина. Работата е свършена, нищо че не е належаща.
11. Писане на блог. Ти какво мислиш че правя в момента?
1. Чистене. Вече две седмици се каниш да почистиш. Топката прах на пода е голяма почти колкото купа дрехи, а когато кихнеш трябва да чакаш 10 минути за минимална видимост, че да отидеш до тоалетната? Крайно необходимо е да поразтребиш, сред прахта не можеш да учиш пълноценно. Факт.
2. Хвърляне на боклук. Може да отнема само 5 минути, но това са си 5 минути по-малко учене. Питай и съседа дали има нужда от помощ.
3. Подреждане на бюрото. Как да започнеш да учиш, като не знаеш къде са ти записките?
4. Мастурбиране. Ноу комент.
5. Четене на новини. За да можеш да въведеш актуални примери в подготовката си, разбира се. Каква е връзката между новия клип на Андреа и доклада до маркетинг? Доста голяма впрочем. Момент, трябва ми по-добър пример. Отивам да чета новини.
6. Игране на минички/пасианс. Трябва да си загрея мозъка с нещо, не става иначе. Ти късал ли си сухожилие някога? Боли, нали? А смятай как боли глава ако скъсаш нещо там горе...
7. Ядене. Имам нужда от енергията.
8. Разходка/фитнес за освобождаване на стреса. Стана ми тежко от точка 7. Трябва да изразходя енергия.
9. Комуникиране с роднини. Трябва да са в течение хората, нали?
10. Писане на доклад за по-идната седмица. Никакво чувство за вина. Работата е свършена, нищо че не е належаща.
11. Писане на блог. Ти какво мислиш че правя в момента?
Friday 25 December 2009
Коледно
30% от хората по света са християни. Това означава, че грубо 40% от образования свят празнува Коледа. XXI век е, значи поне три четвърти от тези 40%, или около милиард и половина души, са слабо религиозни, т.е. имат твърде широки научни познания, за да вярват в Бог в библейската му форма. Hell, ние не искаме да използваме техника на повече от година-две, камо ли ценностна система на 2000 години. И все пак празнуваме Коледа. В този ред на мисли е някак логично, че в наши дни центърът на празника е изместен от рождението на Исус към дядо ти Коледа. Или Мраз, ако не вярваш в пазарната икономика. Да, Исус си е тук, роден и т.н., но запазен само като необходимо условие за покупката на подаръци. Даже оправдание. „Милоо, честито Рождество Христово! Купих ти прашки.” Верно ли така стана? Еми май да. От идейна гледна точка Коледа е малко далеч от нашето общество, по-точно около 20 века. Така че официално обявявам победата на материализма над идеологията. Което не е лошо всъщност. Но не е ли малко двулично да си пазим старите идеи, за да ги превърнем във въплъщение на новите? Коледа се превърна в масово преяждане, клечене пред някакво дърво (традиционно зелено, ама и тия сребърните са много готини, а ония ден видях и червено) и надцакване с касови бележки. Извинете, ама символ на празника в наши дни е червено-бял дебелак, рекламен агент на Кока Кола. Коледа през XXI век почита събирателния образ на всичко меркантилно. Чувам, че и в Китай вече празнуват. Не че са християни, просто за нас Коледа означава -100 евро, а за тях +10% брутен вътрешен продукт. И аз да бях, и аз щях да празнувам. Де факто ние и китайците споделяме една религия – монотеиситчния култ към дългите панделки около големи кутии, под една или друга форма.
Коледа е. Всички са щастливи. Доброто настроение не може да ни подмине – все пак празнуваме съмнителното от историческа гледна точка раждане на нашия предполагаем полу-божествен Бог. Но пък има подаръци. Има и друга причина за оптимизъм – на прага сме на ново десетилетие, което би означавало нов шанс за неудачниците от „нулите” (годините 2000-2009). Гадно, да си нула насред нулите.
Аз харесвам Коледа, даже доста. Щях да я харесвам още повече, ако имаше кой да ми подари нещо голямо, лъскаво и скъпо. Харесвам Коледа, защото наистина е единственото време от годината, когато хората са щастливи без причина. Разбира се, те са щастливи, защото подсъзнателно осъзнават, че скоро ще подарят/получат подарък, т.е. има причина за тяхното щастие, но... нека ги оставим в блажено неведение.
И за да тегля линията на днешното философстване – Коледа, комерсиална или не, е приятна емоция в стресиращо ежедневие. И въпреки че единствения ми подарък засега са тези мисли, съм щастлив. А ти какво получи за Коледа?
Коледа е. Всички са щастливи. Доброто настроение не може да ни подмине – все пак празнуваме съмнителното от историческа гледна точка раждане на нашия предполагаем полу-божествен Бог. Но пък има подаръци. Има и друга причина за оптимизъм – на прага сме на ново десетилетие, което би означавало нов шанс за неудачниците от „нулите” (годините 2000-2009). Гадно, да си нула насред нулите.
Аз харесвам Коледа, даже доста. Щях да я харесвам още повече, ако имаше кой да ми подари нещо голямо, лъскаво и скъпо. Харесвам Коледа, защото наистина е единственото време от годината, когато хората са щастливи без причина. Разбира се, те са щастливи, защото подсъзнателно осъзнават, че скоро ще подарят/получат подарък, т.е. има причина за тяхното щастие, но... нека ги оставим в блажено неведение.
И за да тегля линията на днешното философстване – Коледа, комерсиална или не, е приятна емоция в стресиращо ежедневие. И въпреки че единствения ми подарък засега са тези мисли, съм щастлив. А ти какво получи за Коледа?
Saturday 19 December 2009
Branson. Richard Branson.
Ричард Брансън е това, което всички умни малки деца искат да станат като пораснат – безсрамно богат. Може да сте чували за „Virgin”, еми това всъщност е концерн от 360 компании, работещ ден и нощ, за да трупа кеш за реализация на някоя нова бизнес идея, или за поредното изпълнение ала фон Мюнхаузен.
Брансън прави първия си бизнес на 16 години, основавайки ученическото списание Student. Не само че го основава, еми и го прави нечовешки успех – за първото издание пише на големите на епохата Жан-Пол Сартр и Мик Джагър, като им обяснява видите ли колко култово и мащабно ще е списанието, как най-сетне някой ще направи нещо готино. Някак си, още преди да е направил първи брой той взема интервютата от звездите и успява да продаде достатъчно страници реклама, за да го издаде. На 17 години издава списанието в 80 000 тираж. Изоставя го, защото започват много да му се бъркат.
Също на 17 Ричард напуска интерната, в който учи без даже да е завършил. Не разчита на икономическите теории, формули, старае се да не ги чете. Вярва на инстинкта си. През 1971 се хваща с нов бизнес – магазини за плочи. Марката се казва Virgin и става култова. За клиентите има матраци за сядане и слушалки за прослушване, а младите хора заботят с удоволствие при него – Брансън не поставя забрани за пиене и друсане по време на работа.
Преди да навърши 21 купува с кредит стара клубна къща с 15 стаи и прави студио в нея. Основава Virgin Records. Тъкмо нещата се нареждат, когато през 1971 е арестуван. Причина: купува плочи, предназначени за износ за Белгия, на които не е надчислен данък и са с по-ниска цена и вместо да ги изнесе ги продава на британския пазар на цена, малко по-ниска от конкурентната. За да спасят Ричард от затвор, родителите му ипотекират къщата си. За да върне парите на техните малкия измамник сяда и научава счетоводство, максимиране на прихода, как да разпределя бюджет. С новите знания изгражда на основно ниво мрежата от предприятия Virgin Group, в която днес работят 55 000 души. Седалището на фирмите си Ричард оставя в малки островни държави, заради ниските данъци. През 1977 подписва Sex Pistols c Virgin Records, защото никой друг лейбъл не ги иска. Te пък стават полу-религия.
През 1978 Брансън е на почивка на Beef Island. Налага му се да си ходи предварително, защото го изритват от хотела и се оказва, че полета се отлага безкрайно. Той стои с дузина хора на летището и чака ли чака, докато не му писва. Вместо да се ядоса развъртява телефони и се свързва с фирма за чартърни полети. Ухилен, нашият герой се връща при останалите чакащи и им обявява цена на билета Beef Island - Пуерто Рико с Virgin Airlines 39 долара. Продава билетите за минути. Шест години по-късно първият Боинг 707 на Virgin Airlines отлита от Heathrow.
През 1986 чупи рекорда за най-бързо прекосяване на Атлантическия океан с лодка.
През 1998 опитва заедно със Стийв Фосет да обиколи света с балон. Неуспешно.
Макар в реалния живот да е скромен и възпитан английски джентълмен, мистър, а в последствие и Сър Ричард Брансън знае как да продава. През 1996 облича булчинска рокля и се гримира тежко за откриването на булчинския салон на Virgin в Лондон. На представянето на нови продукти на компанията той винаги е заобиколен от манекенки и се държи като кино-звезда. През 2006 е избран да представи Британските острови в проекта „Светът” в Дубай.
През 2008 дори организира Съвет за глобално затопляне и проблемите на Африка, в който участват Джими Картър, Нелсън Мандела и Кофи Анан.
Какво следва? Virgin Galactic. До 2012 Сър Брансън ще е единственото частно лице предлагащо излети в космоса. За 2 и половина часа в безтегловност потенциалните туристи плащат 200 000 долара. Множко? Май че не. Първите 300 места са разпродадени и даже има един българин сред тях. Валидирайте.
Има много бизнес гении, но Ричард Брансън се отличава от стадото. Той прави милиони с лекота и удоволствие, не тонове сметки и стратегии. И няма намерение да спре скоро, все пак има още много световни рекорди за чупене.
Брансън прави първия си бизнес на 16 години, основавайки ученическото списание Student. Не само че го основава, еми и го прави нечовешки успех – за първото издание пише на големите на епохата Жан-Пол Сартр и Мик Джагър, като им обяснява видите ли колко култово и мащабно ще е списанието, как най-сетне някой ще направи нещо готино. Някак си, още преди да е направил първи брой той взема интервютата от звездите и успява да продаде достатъчно страници реклама, за да го издаде. На 17 години издава списанието в 80 000 тираж. Изоставя го, защото започват много да му се бъркат.
Също на 17 Ричард напуска интерната, в който учи без даже да е завършил. Не разчита на икономическите теории, формули, старае се да не ги чете. Вярва на инстинкта си. През 1971 се хваща с нов бизнес – магазини за плочи. Марката се казва Virgin и става култова. За клиентите има матраци за сядане и слушалки за прослушване, а младите хора заботят с удоволствие при него – Брансън не поставя забрани за пиене и друсане по време на работа.
Преди да навърши 21 купува с кредит стара клубна къща с 15 стаи и прави студио в нея. Основава Virgin Records. Тъкмо нещата се нареждат, когато през 1971 е арестуван. Причина: купува плочи, предназначени за износ за Белгия, на които не е надчислен данък и са с по-ниска цена и вместо да ги изнесе ги продава на британския пазар на цена, малко по-ниска от конкурентната. За да спасят Ричард от затвор, родителите му ипотекират къщата си. За да върне парите на техните малкия измамник сяда и научава счетоводство, максимиране на прихода, как да разпределя бюджет. С новите знания изгражда на основно ниво мрежата от предприятия Virgin Group, в която днес работят 55 000 души. Седалището на фирмите си Ричард оставя в малки островни държави, заради ниските данъци. През 1977 подписва Sex Pistols c Virgin Records, защото никой друг лейбъл не ги иска. Te пък стават полу-религия.
През 1978 Брансън е на почивка на Beef Island. Налага му се да си ходи предварително, защото го изритват от хотела и се оказва, че полета се отлага безкрайно. Той стои с дузина хора на летището и чака ли чака, докато не му писва. Вместо да се ядоса развъртява телефони и се свързва с фирма за чартърни полети. Ухилен, нашият герой се връща при останалите чакащи и им обявява цена на билета Beef Island - Пуерто Рико с Virgin Airlines 39 долара. Продава билетите за минути. Шест години по-късно първият Боинг 707 на Virgin Airlines отлита от Heathrow.
През 1986 чупи рекорда за най-бързо прекосяване на Атлантическия океан с лодка.
През 1998 опитва заедно със Стийв Фосет да обиколи света с балон. Неуспешно.
Макар в реалния живот да е скромен и възпитан английски джентълмен, мистър, а в последствие и Сър Ричард Брансън знае как да продава. През 1996 облича булчинска рокля и се гримира тежко за откриването на булчинския салон на Virgin в Лондон. На представянето на нови продукти на компанията той винаги е заобиколен от манекенки и се държи като кино-звезда. През 2006 е избран да представи Британските острови в проекта „Светът” в Дубай.
През 2008 дори организира Съвет за глобално затопляне и проблемите на Африка, в който участват Джими Картър, Нелсън Мандела и Кофи Анан.
Какво следва? Virgin Galactic. До 2012 Сър Брансън ще е единственото частно лице предлагащо излети в космоса. За 2 и половина часа в безтегловност потенциалните туристи плащат 200 000 долара. Множко? Май че не. Първите 300 места са разпродадени и даже има един българин сред тях. Валидирайте.
Има много бизнес гении, но Ричард Брансън се отличава от стадото. Той прави милиони с лекота и удоволствие, не тонове сметки и стратегии. И няма намерение да спре скоро, все пак има още много световни рекорди за чупене.
Friday 18 December 2009
Студ(ентство)
В понеделник в Берлин беше 7 градуса. В момента е -11. Не мога да се оплача, седя си у нас, чета си по шорти и тениска и гледам как снежи. И ми е малко скучно, защото след около 2 часа четене и гледане на сняг първоначалния чар на заниманието постепенно се изтърква до момента, в който е толкова тъпо, че сядаш да описваш колко ти е тъпо. Ок, щом сега е -11 и си е прилично студено, колко лошо може да стане? Еми минусовият рекорд при мен е -31, така че има какво да се желае.
Факт е, че днес няма да посетя учебното си заведение само защото самата идея да чакам транспорт за повече от 30 сек. в това време ме плаши. Колко ли хора мислят като мен? В България поне 100%. В интерес на истината там границата „Ааа, днес не” се постига при средно -5 градуса, особено при първа лекция/упражнение в 8 сутринта. Обичайните фактори при вземане на такова решение са: 1. Количеството употребен алкохол предната вечер (*в мл./л.); 2. Часове сън в последните 4 денонощия (сумарно в едноцифрени числа); 3. Специфичният фактор „Издръжливост на студ”, определян пряко от размера на образователния проблем на индивида.
Комбинацията на гореописаните 3 фактора води до логичното решение да не се посещава въпросното учебно заведение в съответния ден, дори в случаите, при които хората имат желание за и нужда от образование по-големи от средните за населението.
Зимите са стават прогресивно все по-студени от година на година. Според болшинството хора с дълги бради и бели престилки, които не се занимават с медицина, причината е в глобалното затопляне. Ентелегентните биха отбелязали, че затоплянето трябва да прави зимите по-топли. Петко Бочаров би казал „Да, ама не!” и би се ухилил като студент, преписал брилянтно на държавен изпит по геология точно под носа на квестор, известен като „зоркиа Петров”. Защо става все по-студено? Има научен сценарий за глобалното затопляне, според който в бъдеще ни очакват дълга студена зима, къснонастъпваща пролет и ранна есен. Välkomna i Sverige! Това ще се случи, ако глобалното затопляне спре Атлантическото термохалинно обръщение (spoiler alert: буквален превод от английски), или както е познато на хората без бели престилки и бради, Гълфстрийм. Защо? Еми Гълфстрийм ни носи топла вода от Мексиканския залив и Карибите, която умекотява климата в Западна и Централна Европа. Следователно - няма Гълфстрийм, няма мека зима. Мисли добре, преди да си купиш следващия дезодорант в флакон, ей!
Изводът от цялата тая тирада е само един: глобалното затопляне е на 100% виновно за образователната криза.
Междувременно стана -10. Дано е заради образователния ефект от написването на този поуст.
Факт е, че днес няма да посетя учебното си заведение само защото самата идея да чакам транспорт за повече от 30 сек. в това време ме плаши. Колко ли хора мислят като мен? В България поне 100%. В интерес на истината там границата „Ааа, днес не” се постига при средно -5 градуса, особено при първа лекция/упражнение в 8 сутринта. Обичайните фактори при вземане на такова решение са: 1. Количеството употребен алкохол предната вечер (*в мл./л.); 2. Часове сън в последните 4 денонощия (сумарно в едноцифрени числа); 3. Специфичният фактор „Издръжливост на студ”, определян пряко от размера на образователния проблем на индивида.
Комбинацията на гореописаните 3 фактора води до логичното решение да не се посещава въпросното учебно заведение в съответния ден, дори в случаите, при които хората имат желание за и нужда от образование по-големи от средните за населението.
Зимите са стават прогресивно все по-студени от година на година. Според болшинството хора с дълги бради и бели престилки, които не се занимават с медицина, причината е в глобалното затопляне. Ентелегентните биха отбелязали, че затоплянето трябва да прави зимите по-топли. Петко Бочаров би казал „Да, ама не!” и би се ухилил като студент, преписал брилянтно на държавен изпит по геология точно под носа на квестор, известен като „зоркиа Петров”. Защо става все по-студено? Има научен сценарий за глобалното затопляне, според който в бъдеще ни очакват дълга студена зима, къснонастъпваща пролет и ранна есен. Välkomna i Sverige! Това ще се случи, ако глобалното затопляне спре Атлантическото термохалинно обръщение (spoiler alert: буквален превод от английски), или както е познато на хората без бели престилки и бради, Гълфстрийм. Защо? Еми Гълфстрийм ни носи топла вода от Мексиканския залив и Карибите, която умекотява климата в Западна и Централна Европа. Следователно - няма Гълфстрийм, няма мека зима. Мисли добре, преди да си купиш следващия дезодорант в флакон, ей!
Изводът от цялата тая тирада е само един: глобалното затопляне е на 100% виновно за образователната криза.
Междувременно стана -10. Дано е заради образователния ефект от написването на този поуст.
Thursday 17 December 2009
Бях млад и ми трябваха парите
Това ми е любимата реплика от нискобюджетните американски драми от 90-те. Обикновено и историята, която следва е достойно слаба. Но си е факт, че има моменти, в които всички сме склонни на морални и физически крайности в името на кинтата. Нормалните хора наричат тези моменти студентство. Няма нужда да изгрубявам излишно в самото начало на поста, така че накратко: ето как може да си изкараш някое евро в по-големите градове:
- Даряване на кръв. Няма много за обяснение – цаката е да се намери алтернатива за Червения кръст, които от позицията на световен кръвен монополист са стиснати откъм кеш. За максимален приход от този хуманен акт се насочи към частна клиника/частно лице. За сравнение – Червен кръст плаща 0 евро за дарение, а на други места може да се изкарат до 40. А и те хранят. Процедурата продължава около 10 минути. Кръв се дарява веднъж на поне 2-3 месеца, в зависимост от това колко корав е индивида. Аз дарявам до 2 пъти седмично. Кол ми Чък, бейби.
- Даряване на кръвна плазма. Цитат от Wikipedia: Кръвната плазма е течният компонент на кръвта, в който плават кръвните клетки. Съставлява около 55% от обема на кръвта. Основната съставка е водата (90%-92%) с разтворени в нея органични (7%-8%) и неорганични вещества (1%). За най-голяма радост на студенти и тн. by default cоциалнослаби хора, плазмата се възстановява от тялото в рамките на 48 часа. Което означава, че е възможно да даряваш 2 пъти седмично. Сега идва най-хубавата част – от такова дарение се вадят 30 евра от воле. Процедурата продължава около час, до два. Не е болка за умиране, особено като знаеш, че ти плащат 20 на час само за да си лежиш. В нормалните държави е нормално даже да ти вдигнат надника, ако станеш редовен, т.е. промоции за редовни клиенти.
- Даряване на тромбоцити. Малко гадно – машина с по една игла във всяка ръка, но ще си кажа направо, за 50 евро за час и половина и на трето място по техен избор могат да ме дупчат. Тромбоцитите служат основно за кръвосъсирване, така че се постарай да не си правиш тежки порезни рани след тромбоцитодарение, съвет особено важен за почитателите на определен тип музика, характерен с трудноразличимия пол на почитателите си. Тромбоцити се дават в оптималния случай веднъж на две седмици.
- Сперма. Класиката. Само дето не си струва – много високи изборни критерии, толкова че Тони Стораро е единственият официален донор на Балканите, поради своя полу-божествен бекграунд. Освен това, щом те барнат веднъж почват да ти обясняват да не пиеш, пушиш, чукаш. С две думи парите, които изкараш, за да живееш като нормален студент ще те принудят да живееш като български пенсионер. Предварително. Мерси, добре съм си аз.
- Винаги можеш да си продадеш бъбрек. И с един ще си си добре, обещавам. Не слушай лекарите, какво знаят те.
- Жиголство. Мечтата на всеки читаво развит пубер – хем любиш, хем ти плащат. За жалост реализацията е трудна, защото повечето мъже и за без пари няма кой да ги жиголяса...
Еми... успех, колега. Go get that paper!
- Даряване на кръв. Няма много за обяснение – цаката е да се намери алтернатива за Червения кръст, които от позицията на световен кръвен монополист са стиснати откъм кеш. За максимален приход от този хуманен акт се насочи към частна клиника/частно лице. За сравнение – Червен кръст плаща 0 евро за дарение, а на други места може да се изкарат до 40. А и те хранят. Процедурата продължава около 10 минути. Кръв се дарява веднъж на поне 2-3 месеца, в зависимост от това колко корав е индивида. Аз дарявам до 2 пъти седмично. Кол ми Чък, бейби.
- Даряване на кръвна плазма. Цитат от Wikipedia: Кръвната плазма е течният компонент на кръвта, в който плават кръвните клетки. Съставлява около 55% от обема на кръвта. Основната съставка е водата (90%-92%) с разтворени в нея органични (7%-8%) и неорганични вещества (1%). За най-голяма радост на студенти и тн. by default cоциалнослаби хора, плазмата се възстановява от тялото в рамките на 48 часа. Което означава, че е възможно да даряваш 2 пъти седмично. Сега идва най-хубавата част – от такова дарение се вадят 30 евра от воле. Процедурата продължава около час, до два. Не е болка за умиране, особено като знаеш, че ти плащат 20 на час само за да си лежиш. В нормалните държави е нормално даже да ти вдигнат надника, ако станеш редовен, т.е. промоции за редовни клиенти.
- Даряване на тромбоцити. Малко гадно – машина с по една игла във всяка ръка, но ще си кажа направо, за 50 евро за час и половина и на трето място по техен избор могат да ме дупчат. Тромбоцитите служат основно за кръвосъсирване, така че се постарай да не си правиш тежки порезни рани след тромбоцитодарение, съвет особено важен за почитателите на определен тип музика, характерен с трудноразличимия пол на почитателите си. Тромбоцити се дават в оптималния случай веднъж на две седмици.
- Сперма. Класиката. Само дето не си струва – много високи изборни критерии, толкова че Тони Стораро е единственият официален донор на Балканите, поради своя полу-божествен бекграунд. Освен това, щом те барнат веднъж почват да ти обясняват да не пиеш, пушиш, чукаш. С две думи парите, които изкараш, за да живееш като нормален студент ще те принудят да живееш като български пенсионер. Предварително. Мерси, добре съм си аз.
- Винаги можеш да си продадеш бъбрек. И с един ще си си добре, обещавам. Не слушай лекарите, какво знаят те.
- Жиголство. Мечтата на всеки читаво развит пубер – хем любиш, хем ти плащат. За жалост реализацията е трудна, защото повечето мъже и за без пари няма кой да ги жиголяса...
Еми... успех, колега. Go get that paper!
Tuesday 15 December 2009
Червената Шапчица. И не само...
Ето как някои от най-големите имена в световната литература биха написали известната приказка. Дами и господа, The Best of "Червената шапчица":
Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - вълкът... - Да - каза Червената шапчица. Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Ги дьо Мопасан
Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
O'Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....
Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...
Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.
Mаксим Горки
Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек. - Какво искаш, Сиви, вълко? - попита бабата и думите и прозвучаха гордо.
Робърт Бърнс
- Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Вълчо. - Иди си. Всички спят у нас. - Не всички - каза Вълчо. - Не зная как си се решил! - Реших се - каза Вълчо. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Вълчо. - Веднаж да минеш моя праг... - Да мина - каза Вълчо. - Утре ти ще дойдеш пак! - Ще дойда - каза Вълчо. - Ни дума никому за туй! - Ни дума - каза Вълчо.
Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен. Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно? Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена? Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо. (изяжда я)
Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.
Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен! - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Жак Превер
Вълкът в зори ловци ще спрат, а в нощната тъма Камилен, смърт не знаен мрак, звезди, безброй съдби... защо ридаем аз и ти.
Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.
Уйлям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. ( двоуми се ) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре - да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл...... Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива...... Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.
Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.
Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то.... Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея. Але-хоп. Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то... Але хоп. Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него. Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха. Але хоп. Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н. Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то.... В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то.... Але хоп. Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.
Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - вълкът... - Да - каза Червената шапчица. Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Ги дьо Мопасан
Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
O'Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....
Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Ярослав Хашек
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...
Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.
Mаксим Горки
Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек. - Какво искаш, Сиви, вълко? - попита бабата и думите и прозвучаха гордо.
Робърт Бърнс
- Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Вълчо. - Иди си. Всички спят у нас. - Не всички - каза Вълчо. - Не зная как си се решил! - Реших се - каза Вълчо. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Вълчо. - Веднаж да минеш моя праг... - Да мина - каза Вълчо. - Утре ти ще дойдеш пак! - Ще дойда - каза Вълчо. - Ни дума никому за туй! - Ни дума - каза Вълчо.
Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен. Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно? Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена? Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо. (изяжда я)
Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
Чарлз Дикенс
Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.
Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен! - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Жак Превер
Вълкът в зори ловци ще спрат, а в нощната тъма Камилен, смърт не знаен мрак, звезди, безброй съдби... защо ридаем аз и ти.
Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.
Уйлям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. ( двоуми се ) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре - да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл...... Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива...... Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.
Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.
Кърт Вонегът
Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то.... Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея. Але-хоп. Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то... Але хоп. Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него. Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха. Але хоп. Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н. Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то.... В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то.... Але хоп. Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.
Monday 14 December 2009
Излишно
Откак се помня всевъзможни лица и медии ме убеждават, че всичко е възможно. Браво, лица и медии, добра гледна точка. Позитивна, оптимистична, само че леко недовършена като теория. Защото дори и да е вярна, никой не споменава, че не всичко е възможно наведнъж. Аз поне бях останал с такова впечатление и сега си седя и вместо да уча за изпити хабя време и канцеларски материали за дървена философия. За капак на всичко нямам бг фонетика на клавиатурата и се мъча като младия Роден. Аз съм като Фреди Меркюри - искам всичко и то сега. Разбира се, аз и Фреди имаме леко различни концепции за "всичко", моята изключва каквито и да е мъжки гениталии с изключение на моите, но... идеята не е трудна за асимилиране, няма да обяснявам.
Та сега обмислям или как да получа всичко накуп (освен бонус мъжки гениталии) и да си реша проблема генерално, или как да коригирам тази широка обществена заблуда и да спестя блъскането на глава на други съмислители с по-важни задачи. Колкото и да е трудно да се повярва, че има неща по-важни от решението на този казус. The hell with it, животът си е достатъчно труден и без това. Отивам да обядвам с една узбекистанска деветка. Не, нямам предвид компания от девет души. Обещавам още утре да продължа с решаването на световните проблеми.
Subscribe to:
Posts (Atom)
