Ние живеем в интернет. Новини, работа, учене, забавление – малките и големи ритуали на ежедневието ни са пренесени в онлайн пространството. Facebook, Skype, youtube и какво ли още не, са новите думи в хартиените ни речници, които вече се четат само от учителите по български. Попитайте баба си какво е facebook или skype и се постарайте да заснемете реакцията и – клипчето със сигурност ще трупне 1500 гледания във Vbox-а. Развитието на новите технологии повлия сериозно и начина ни на комуникиране с околните – универсалната достъпност на мобилните телефони ни направи жертви на всевъзможни телефонни терористи, имаме по 500 приятели в сураттефтера, който не спират да ни пращат сърца и да отговарят на безсмислени въпроси за нас. „Смяташ ли, че Данаил си е бъркал в носа в час по музика? Да/Не”.
Помня как преди 7-8 години се стараехме да говорим в телеграфен стил по мобилните телефони, просто защото 1 минута струваше много за нас – „Здрасти, 7 часа пред Мариан? Ок, кажи и на другите.” Компютрите бяха луксозна стока – 1 лев ни купуваше час гърмене по зомбита и разцъкване на новата Фифа. Като се замисля май не бяха най-хубавите времена, при положение, че можехме да гоним момиченца и да играем футбол в училищния двор. Все пак това не продължи дълго – след известно време всички играехме фифа у дома и първите 2 минути от всеки телефонен разговор минаваха в общи приказки. Но GSM-ите и интернета промениха и нещо друго – гоненето на момичета. Като бяхме малки си беше цяло изкуство да измислиш схема, по която да се започнаеш с желаната девойка – анализ на общи познати, измисляне на повод, нахвърляне на няколко реплики на ум... какво да правим, бяхме си смотани. Днес сме си не-по-малко смотани, но пък цялата схема доста се улесни. За да унагледя мисълта си, прилагам примерен план за запознанство с неплатонична цел, в девет стъпки. Използвам лична форма на обръщение, с цел придобиване на фамилиарно чувство.
1. Харесваш си момиче (или момче, след Азис всичко е преглъщаемо).
2. Издирваш я във facebook.
3. Като истински мачо и предлагаш приятелство, макар да ненавиждаш идеята да сте приятели, с оглед на това, което си и намислил.
4. След като тя приеме поканата ти, въпреки че не те познава, набързо преглеждаш снимките и, за да се увериш, че не е някой крокозавър всъщност
5. Слагаш си най-красивата профилна снимка и неуверено и пишеш скрито съобщение с многозначителното „Как си?”. Не разбирай погрешно, не като Джоуи „кааааааак сиии”, рано и е да знае какъв си facebook тъпкач, а невинно такова
6. С напредването на диалога предлагаш да си пишете направо в skype, защото facebook не обещава достатъчна концентрация в обмяната на емотикони
7. В skype лъжеш до посиняване за себе си, пращаш снимки с едит-нато акне, правиш се на готин и все предлагаш да се видите, макар че не знаеш какво се прави с реална, не-скайп жена наоколо.
8. Виждате се на кафе и и двамата осъзнавате, че сте три класи под описанието си, но тъй като вече сте инвестирали триста часа време в лъгане пред компютъра, решавате поне да се изтракате, ей така, за компенсация.
9. Става ви ‘убаво и на двамцата и преценявате да си се шляпате на редовна база, поне докато не се появи следващата facebook любов.
Ах, какво чувство е любовта.
Такива сме си, децата на киберпоколението. С травми на пръстите от писане на сложни емотикони и снимки на познати и непознати героини по хардовете. Нашите травми. Нашите Жулиети. Събираме се по skype, късаме със sms-и. И обожаваме всяка секунда от процеса.
Аз, като отявлен представител на ловуващата каста, съм готов да използвам всичките си десет полу-осакатени пръста, за да напиша благодарствено писмо на създаделите на социалните мрежи. Тия хора по едно шише „Бургас 63” им е малко, ей! Ако не бяха те, още щях да се чудя как да заговоря по-бившата си приятелка. Браво. Хвала на таквизи създатели.
Но стига толкова за тази нощ, не трябваше ли да пишете късен sms на някаква госпожица?
Tuesday 23 February 2010
Thursday 18 February 2010
Сега е мой ред
Борко и Дани, стояха на един ъгъл, в квартала им. Почти съм сигурен, че преди това бяха тръгнали нанякъде, но в един момент или бяха забравили къде, или подозираха че мястото, докоето щяха да стигнат едва ли ще е с нещо по-различно от ъгъла. Те бяха на по седемнайсет години. Борко дъвчеше голямо парче пица, а Дани наблюдаваше колите, и използваше случая, за да обсъди качеството им.
- А пак Мерцедес, S класа. Тия хора само това пазаруват. Толкова по-добри модели за толкова по-малко пари. И въобще, твърде много S класи се навъдиха напоследък, не мислиш ли, Борко?
Борко сви рамене и продължи да нагъва пицата
- Аз ако имам парите ще си взема яка кола, но няма да е S класа. Ще си взема от ония дебелите списания и ще намеря нещо, дето никой друг го няма. – Дани погледна Борко. - Почти никой де. А може и да се помисля и аз за голямата работа, и да си всзема някоя S класа. В края на краищата, това си е добра кола. Е, виж го тоя.
Ниска спортна кола профуча с бясна скорост и спря точно до ъгъла, светофара светна зелено, и отново натисна педала за газта, профучавайки през момчетата.
- Ма всъщност знам ли… – Дани продължи монолога си, към който Борко допринасяше с някое кимване.
* * *
Вече стояха там почти час, но не бяха виждали кола, толкова лъскава и красива, като тази - мисля, че беше Ролс Ройс, или нещо такова. Двете момчета я проследиха с поглед и когато светофара пред тях светна червено се спогледаха. Прозореца беше отворен, тъй че Дани успя да надзърне и интериора й - едно дяволско разхищение от кожа и дърво.
Шофьора спря, и се оказа на не повече от метър от двете момчета, което им даде възможност да го огледат. Той почти не се виждаше от многото аксесоари, върху него, като се започне от тъмните очила, вратовръзката, часовника, хендсфрии слушалката, която беше набутана в ухото му, златната верижка.. Обицата, която присветкваше от лявото му ухо… Дани, който беше облечен само с обикновенна едноцветна тениска, неочаквано се почувства гол.
Шофьорът се огледа внимателно надясно, и после наляво, като погледът му попадна на Дани и Борко. Той се дръпна малко напред, защото момчетата му пречеха да види улицата, и се приготви за потегляне, когато Борко неочаквано се за затича напред, и с един скок се озова право пред него.
Той хвана парчето пица и замери шофьора него.
След секунда цялото му лице беше в кетчуп. Парчето се търкулна, оставяйки червени петна по ризата му, и падна до скоростния лост, докато Борко наблюдаваше всичко това с празен поглед, без да се помръдне от мястото му. Шофьорът замахна за да го удари. Борко се мръдна няколко крачки назад, и отново замръзна на мястото си. Шофьорът свали очилата си, отвори вратата застана пред момчето и седя там няколко секунди. Голям мъж, над два метра висок. Очакваше, че ще побягнат, но те не го направиха, и това го обърка още повече.
- Ела тука, ще ти еба майката! - Той хвана Борко за блузата и стисна юмрука си, мислейки си нещо от сорта на „Така и така вече съм изцапан в червено.”, когато Дани се намеси.
- Не, не му правете нищо!
- Не се обаждай!
- Аз трябва да се грижа за него.
- Защо пък се грижиш за него?
- Ами той е… Той е… Разбирате ли, не е добре с главата, или нещо такова. Схваща малко бавно, в момента е още в четвърти клас. Аз… Аз съжалявам, че направи това, но моля ви влезте в положението му. Той не може да отговаря за собствените си…
- Значи е бавноразвиващ се? Дете идиотче? - Борко кимна леко. – На такива мястото им е в лудницата, ясно ли ти е?
- Да, но…
- А ти защо не го пазиш, като е такъв. Заслужаваш и на теб да ти хвърля един бой. – Шофьора се опита да си го изкара на Дани.
- Не, моля ви. – Дани запелтечи. – Много… много съжалявам. Ще ви платя изпирането.
- Какво ще ми платиш бе? Мислиш, че имам нужда от пари? – В гласа му прозвуча някаква смесица от гняв и безсилие.
- Не господине, аз просто…
- Как се озовах при вас – единият е толкова тъп, че не може да се контолира, а другият седи и го пази!
- Съжалявам. – Дани подхвана.
- Какво съжаляваш? Ако пак се срещна вас, ще ви подредя така, че майките и бащите ви, няма да ви познаят, ясно ли е?
- Разбира се господине…
Шофьорът изпсува и се качи в колата си. Двете момчета се любуваха на красивата й задницата, докато се отдалечаваше.
– Добре си изигра ролята – Борко каза.
- И ти също.
- Пак?
- Добре, - Дани се усмихна. – Ама сега е мой ред.
АЛЕКСАНДЪР КАТЕВ, http://alexanderkatt.com/
- А пак Мерцедес, S класа. Тия хора само това пазаруват. Толкова по-добри модели за толкова по-малко пари. И въобще, твърде много S класи се навъдиха напоследък, не мислиш ли, Борко?
Борко сви рамене и продължи да нагъва пицата
- Аз ако имам парите ще си взема яка кола, но няма да е S класа. Ще си взема от ония дебелите списания и ще намеря нещо, дето никой друг го няма. – Дани погледна Борко. - Почти никой де. А може и да се помисля и аз за голямата работа, и да си всзема някоя S класа. В края на краищата, това си е добра кола. Е, виж го тоя.
Ниска спортна кола профуча с бясна скорост и спря точно до ъгъла, светофара светна зелено, и отново натисна педала за газта, профучавайки през момчетата.
- Ма всъщност знам ли… – Дани продължи монолога си, към който Борко допринасяше с някое кимване.
* * *
Вече стояха там почти час, но не бяха виждали кола, толкова лъскава и красива, като тази - мисля, че беше Ролс Ройс, или нещо такова. Двете момчета я проследиха с поглед и когато светофара пред тях светна червено се спогледаха. Прозореца беше отворен, тъй че Дани успя да надзърне и интериора й - едно дяволско разхищение от кожа и дърво.
Шофьора спря, и се оказа на не повече от метър от двете момчета, което им даде възможност да го огледат. Той почти не се виждаше от многото аксесоари, върху него, като се започне от тъмните очила, вратовръзката, часовника, хендсфрии слушалката, която беше набутана в ухото му, златната верижка.. Обицата, която присветкваше от лявото му ухо… Дани, който беше облечен само с обикновенна едноцветна тениска, неочаквано се почувства гол.
Шофьорът се огледа внимателно надясно, и после наляво, като погледът му попадна на Дани и Борко. Той се дръпна малко напред, защото момчетата му пречеха да види улицата, и се приготви за потегляне, когато Борко неочаквано се за затича напред, и с един скок се озова право пред него.
Той хвана парчето пица и замери шофьора него.
След секунда цялото му лице беше в кетчуп. Парчето се търкулна, оставяйки червени петна по ризата му, и падна до скоростния лост, докато Борко наблюдаваше всичко това с празен поглед, без да се помръдне от мястото му. Шофьорът замахна за да го удари. Борко се мръдна няколко крачки назад, и отново замръзна на мястото си. Шофьорът свали очилата си, отвори вратата застана пред момчето и седя там няколко секунди. Голям мъж, над два метра висок. Очакваше, че ще побягнат, но те не го направиха, и това го обърка още повече.
- Ела тука, ще ти еба майката! - Той хвана Борко за блузата и стисна юмрука си, мислейки си нещо от сорта на „Така и така вече съм изцапан в червено.”, когато Дани се намеси.
- Не, не му правете нищо!
- Не се обаждай!
- Аз трябва да се грижа за него.
- Защо пък се грижиш за него?
- Ами той е… Той е… Разбирате ли, не е добре с главата, или нещо такова. Схваща малко бавно, в момента е още в четвърти клас. Аз… Аз съжалявам, че направи това, но моля ви влезте в положението му. Той не може да отговаря за собствените си…
- Значи е бавноразвиващ се? Дете идиотче? - Борко кимна леко. – На такива мястото им е в лудницата, ясно ли ти е?
- Да, но…
- А ти защо не го пазиш, като е такъв. Заслужаваш и на теб да ти хвърля един бой. – Шофьора се опита да си го изкара на Дани.
- Не, моля ви. – Дани запелтечи. – Много… много съжалявам. Ще ви платя изпирането.
- Какво ще ми платиш бе? Мислиш, че имам нужда от пари? – В гласа му прозвуча някаква смесица от гняв и безсилие.
- Не господине, аз просто…
- Как се озовах при вас – единият е толкова тъп, че не може да се контолира, а другият седи и го пази!
- Съжалявам. – Дани подхвана.
- Какво съжаляваш? Ако пак се срещна вас, ще ви подредя така, че майките и бащите ви, няма да ви познаят, ясно ли е?
- Разбира се господине…
Шофьорът изпсува и се качи в колата си. Двете момчета се любуваха на красивата й задницата, докато се отдалечаваше.
– Добре си изигра ролята – Борко каза.
- И ти също.
- Пак?
- Добре, - Дани се усмихна. – Ама сега е мой ред.
АЛЕКСАНДЪР КАТЕВ, http://alexanderkatt.com/
Wednesday 17 February 2010
Streben
В икономиката, един от доказано най-лесните за следване предмети в историята на човечеството, са развити два типа стопанско планиране – стратегическо и оперативно. Стратегическото планиране поставя целите на предприятието за следващите 3 до 5 години, посочвайки например подходящи пазари и желана степен на развитие в тях, а оперативното раздава ежедневните задачи към различните функционални единици, с идея постигането на крайните цели, зададени от стратегическия отдел. Казах ти, че е лесно. Пример – ако стратегията ми определи, че трябва да забогатея в рамките на 48 часа, то оперативното планиране решава коя банка трябва да обера.
Цялата идея за кратко- и дългосрочното планиране може и да не е вдъхновена от „живия живот”, но има широко приложение в него. По презумция всеки от нас има своите стратегически цели, нещата към които се стреми в дългосрочен план. Това може да са цели от всякакъв характер и тип – добро образование, богатство, бягане на маратон, снимане в порно, понякога дори бягане на маратон с цел финансиране на порно. Поставянето на цели зависи в огромна степен от ценностите на личността – дали се радваш на кинти, слава, жени... По принцип ценностната система на всеки от нас е строго индивидуална и субективна, но в една ограничена по размер социална група е нормално да се синтезират сходни интереси, следователно и ценности. Толкова за произхода на целите.
Кои са факторите, които облагодетелстват или спъват нашето развитие, постигането на нашите цели?
На първо място трябва да поставя амбицията. Амбицията е пътят към успеха, а настойчивостта е превозното средство, с което се пристига най-бързо (Бил Брадли). Винаги съм се възхищавал на амбициозни хора, (често) нездравия плам в очите и непреклонността им пред трудностите. За жалост амбициите са само предпоставка за успех и нерядко свръхамбициозните хорица сядат на земята след известно време, съборени от обстоятелствата или своите грешки. Старото правило за златната среда важи и в този случай - болните амбиции обикновено водят до психологически травми, било то в следващото поколение. Амбициозните хора трябва да се ценят, поне докато не откачат – в класическия случай те са склонни да се откажат от много в името на своята идея фикс. Лично аз имам нужда да съм обграден от подобни хора, за да прогресирам оптимално – намирам себеотдадеността им заразна. И е малко тъжно, че се срещат толкова малко. Истински амбициозните хора, които познавам, мога да преброя на пръстите на едната си ръка и съм убеден в успеха им. Колко такива познаваш ти?
С тази мисъл достигам втория основен фактор за достигането на целите ни – средата. Предполагам, че не съм единственият, който се чувства добре около надъхани хорица. Проблемът се крие в това, че една среда може както да подхрани потенциала на индивида, така и да го задуши. Битието определя съзнанието в повече случаи, отколкото съзнанието определя битието - един път Маркс да е прав и на практика. Всеки от нас има нужда от подходяща среда за изпълнение на целите си – не можеш да спиш с 1000 жени ако ходиш само по гей-клубове. Първата стъпка към постигането на дадена цел е обграждането с правилните хора – най-добрата мотивация е да виждаш къде може да те отведе успеха и защо си заслужава усилието.
Изводът, към който се стремя, е очевиден – всеки трябва да се замисли за целите си, да разбере кое би обмислило бъдещето, за какво си заслужава да се бори. Да формулира стратегията си. Once that is done, можем да пристъпим към оперативното планиране – изборът на малките стъпки, които водят до избраното постижение. Всички можем да забогатеем за 48 часа, банки има в излишък, но надали това е оптималният метод. Амбицията в огромна степен се възпитава, стига наградата да е достатъчно голяма. А средата – тя е най-лесно променимия фактор в уравнението на успеха. И те така.
„It's a funny thing about life; if you refuse to accept anything but the best, you very often get it.”
W.S.Maugham
Цялата идея за кратко- и дългосрочното планиране може и да не е вдъхновена от „живия живот”, но има широко приложение в него. По презумция всеки от нас има своите стратегически цели, нещата към които се стреми в дългосрочен план. Това може да са цели от всякакъв характер и тип – добро образование, богатство, бягане на маратон, снимане в порно, понякога дори бягане на маратон с цел финансиране на порно. Поставянето на цели зависи в огромна степен от ценностите на личността – дали се радваш на кинти, слава, жени... По принцип ценностната система на всеки от нас е строго индивидуална и субективна, но в една ограничена по размер социална група е нормално да се синтезират сходни интереси, следователно и ценности. Толкова за произхода на целите.
Кои са факторите, които облагодетелстват или спъват нашето развитие, постигането на нашите цели?
На първо място трябва да поставя амбицията. Амбицията е пътят към успеха, а настойчивостта е превозното средство, с което се пристига най-бързо (Бил Брадли). Винаги съм се възхищавал на амбициозни хора, (често) нездравия плам в очите и непреклонността им пред трудностите. За жалост амбициите са само предпоставка за успех и нерядко свръхамбициозните хорица сядат на земята след известно време, съборени от обстоятелствата или своите грешки. Старото правило за златната среда важи и в този случай - болните амбиции обикновено водят до психологически травми, било то в следващото поколение. Амбициозните хора трябва да се ценят, поне докато не откачат – в класическия случай те са склонни да се откажат от много в името на своята идея фикс. Лично аз имам нужда да съм обграден от подобни хора, за да прогресирам оптимално – намирам себеотдадеността им заразна. И е малко тъжно, че се срещат толкова малко. Истински амбициозните хора, които познавам, мога да преброя на пръстите на едната си ръка и съм убеден в успеха им. Колко такива познаваш ти?
С тази мисъл достигам втория основен фактор за достигането на целите ни – средата. Предполагам, че не съм единственият, който се чувства добре около надъхани хорица. Проблемът се крие в това, че една среда може както да подхрани потенциала на индивида, така и да го задуши. Битието определя съзнанието в повече случаи, отколкото съзнанието определя битието - един път Маркс да е прав и на практика. Всеки от нас има нужда от подходяща среда за изпълнение на целите си – не можеш да спиш с 1000 жени ако ходиш само по гей-клубове. Първата стъпка към постигането на дадена цел е обграждането с правилните хора – най-добрата мотивация е да виждаш къде може да те отведе успеха и защо си заслужава усилието.
Изводът, към който се стремя, е очевиден – всеки трябва да се замисли за целите си, да разбере кое би обмислило бъдещето, за какво си заслужава да се бори. Да формулира стратегията си. Once that is done, можем да пристъпим към оперативното планиране – изборът на малките стъпки, които водят до избраното постижение. Всички можем да забогатеем за 48 часа, банки има в излишък, но надали това е оптималният метод. Амбицията в огромна степен се възпитава, стига наградата да е достатъчно голяма. А средата – тя е най-лесно променимия фактор в уравнението на успеха. И те така.
„It's a funny thing about life; if you refuse to accept anything but the best, you very often get it.”
W.S.Maugham
Friday 12 February 2010
Ученост.
Замисляли ли сте се върху какво ли работят научните работници през цялото време? Аз не. Поне допреди известно време, когато започнах да чета за изследванията на британските учени - единствените на света, които винаги успяват да попаднат в колонката „Любопитно”. Ето защо:
- „Британски учени взривяват прасета”
Британски учени взривяват прасета, за да симулират ефекта от терористичните атентати върху цивилни жертви... http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2726991
- „Британски учени изобретиха лекарство, което е по-мощно от виаграта”
Учени от Великобритания разработват ново средство за повишаване на потентността, съобщи в. "Дейли мейл". То е много по-мощно от прочутата виагра. Експерти предсказват, че то ще доведе до нова сексуална революция в света... http://www.pharmacy-bg.com/article.php?cmd=list&id=293
- „Британски учени: G-точка няма!”
Британски учени от Кралския колеж са направили научно изследване на прословутата G-точка при жените. Според изследователите в Лондон този извор на сексуалната наслада просто не съществува, съобщи BNews. Това е най-голямото изследване по темата, правено досега, и то окончателно доказва, че идеята за G-точката е крайно субективна", казва професорът по генетика Тим Спектър."Някои жени ще ви кажат, че тази специална ерогенна зона може да се открие с помощта на диети или гимнастика, но всъщност тя не съществува." http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=332440
- „Британски учени: Уви, алкохолът не прави грозната жена красива”
Все повече учени твърдят, че алкохолът не пречи на секса, а - напротив – подсилва сексуалните изживявания. Според тях след умерено количество пиене мъжете и жените стават по-разкрепостени в леглото. Как обаче влияе алкохолът върху преценката ни спрямо околните и наистина ли след няколко чаши и най-грозната жена става красива? Подробности за най-новото изследване в тази насока дава сп. “Тайм”... http://e-vestnik.bg/6101
- „Британски учени начертаха картата на конфликта в Арктика”
Британски учени съставиха карта на потенциален сблъсък на интереси в Арктика. Неотдавна поради стопяването на ледовете и освобождаването от леда на територии с големи залежи на природни богатства редица страни, сред които Русия, Дания, Канада и САЩ предявиха претенции, че тези земи им придналежат... http://news.bpost.bg/story-read-17358.php
- „Британски учени отгледаха сперма в лаборатория”
Учени от университета на Нюкасъл отгледаха човешка сперма в лаборатория. Това изключително постижение на екипа, ръководен от проф. Карим Нейарния, дава надежда, че мъже, страдащи от безплодие, скоро ще могат да имат собствени деца... http://www.gradski.bg/show.php?storyid=751998
- „Британски учени създадоха математически модел на революцията”
Физици от университета Кеймбридж са създали математически модел, който с еднакъв успех описва както успешните революции, така и внедряването на нови продукти на пазара. Простият пример, който моделът описва, е следният... http://science.actualno.com/news_251150.html
- „БРИТАНСКИ УЧЕНИ СЪЗДАДОХА МИНОТАВЪР”
Митичните същества, създадени от въображението на древните гърци, са на път да оживеят. Британски учени направиха същество между човек и крава. Почти като минотавъра на елините, който е полубик, получовек... http://www.slava.bg/news/2492.html
- „Британски учени изобретиха незалепваща дъвка”
След като само в Лондон годишно се харчат над 100 000 лири за почистване на тротоарите от дъвки, науката се намеси.
Британски учени изобретиха дъвка, която практически не се залепва и съответно няма вече да замърсява улиците, съобщи BBC News. Ако новият продукт получи сертификат по правилата на ЕС, още в следващата година може да го видим на пазара.
http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=29541&mode=threaded
- „Понеделник, 23 януари, е най-потискащият ден в годината, твърди британски учен”
Днешният понеделник, 23 януари, е най-потискащият ден в годината, твърди уважаван британски учен, цитиран от "Франс прес".
Клиф Арнал, специалист по психическо здраве в университетa на уелската столица Кардиф, обяснява, че не е стигнал произволно до това заключение...
http://www.bghelp.co.uk/forums/%D1%E2%E5%F2%F1%EA%E8-%ED%EE%E2%E8%ED%E8/6748-%CF%EE%ED%E5%E4%E5%EB%ED%E8%EA-23-%FF%ED%F3%E0%F0%E8-%E5-%ED%E0%E9-%EF%EE%F2%E8%F1%EA%E0%F9%E8%FF%F2-%E4%E5%ED-%E2-%E3%EE%E4%E8%ED%E0%F2%E0-%F2%E2%FA%F0%E4%E8-%E1%F0%E8%F2%E0%ED%F1%EA%E8-%F3%F7%E5%ED.html
- „Учени разкриха в какви жени се влюбват мъжете”
По мнението на британски учени, мъжете смятат тихия женски глас за показател на женственост. За тях, той се явява като своеобразен "еталон" на женската красота. Според изследването на специалистите, колкото по-нежен е гласът, толкова по-привлекателна е жената в мъжките очи...
http://belladonna-sepphoras.blogspot.com/2009/12/v-kakvi-jeni-se-vliubvat-myjete.html
- „Учени определят най-смешните шеги в света”
Британски учени са представили най-смешната шега в света в края на мащабно проучване в областта на хумора. Експериментът се нарича LaughLab и се провежда под ръководството на физиолога Ричард Вайсман от Университета в Хертфодшир. ...
http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=234
- „Старите съдии тичат по-бавно, но по-качествено”
Възрастните футболни арбитри тичат по-бавно на футболния терен, но пък по-качествено. До този извод стигнал екип от италиански и британски учени, цитирани от италианския вестник "Кориере дела сера". ...
http://sportni.bg/?tid=40&oid=2539334&cid=521
Новата ми мечта е да стана британски учен, или поне асистент. Или чистач. Или платен наблюдател. Или официален слънчогледочопляч. И те така.
- „Британски учени взривяват прасета”
Британски учени взривяват прасета, за да симулират ефекта от терористичните атентати върху цивилни жертви... http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2726991
- „Британски учени изобретиха лекарство, което е по-мощно от виаграта”
Учени от Великобритания разработват ново средство за повишаване на потентността, съобщи в. "Дейли мейл". То е много по-мощно от прочутата виагра. Експерти предсказват, че то ще доведе до нова сексуална революция в света... http://www.pharmacy-bg.com/article.php?cmd=list&id=293
- „Британски учени: G-точка няма!”
Британски учени от Кралския колеж са направили научно изследване на прословутата G-точка при жените. Според изследователите в Лондон този извор на сексуалната наслада просто не съществува, съобщи BNews. Това е най-голямото изследване по темата, правено досега, и то окончателно доказва, че идеята за G-точката е крайно субективна", казва професорът по генетика Тим Спектър."Някои жени ще ви кажат, че тази специална ерогенна зона може да се открие с помощта на диети или гимнастика, но всъщност тя не съществува." http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=332440
- „Британски учени: Уви, алкохолът не прави грозната жена красива”
Все повече учени твърдят, че алкохолът не пречи на секса, а - напротив – подсилва сексуалните изживявания. Според тях след умерено количество пиене мъжете и жените стават по-разкрепостени в леглото. Как обаче влияе алкохолът върху преценката ни спрямо околните и наистина ли след няколко чаши и най-грозната жена става красива? Подробности за най-новото изследване в тази насока дава сп. “Тайм”... http://e-vestnik.bg/6101
- „Британски учени начертаха картата на конфликта в Арктика”
Британски учени съставиха карта на потенциален сблъсък на интереси в Арктика. Неотдавна поради стопяването на ледовете и освобождаването от леда на територии с големи залежи на природни богатства редица страни, сред които Русия, Дания, Канада и САЩ предявиха претенции, че тези земи им придналежат... http://news.bpost.bg/story-read-17358.php
- „Британски учени отгледаха сперма в лаборатория”
Учени от университета на Нюкасъл отгледаха човешка сперма в лаборатория. Това изключително постижение на екипа, ръководен от проф. Карим Нейарния, дава надежда, че мъже, страдащи от безплодие, скоро ще могат да имат собствени деца... http://www.gradski.bg/show.php?storyid=751998
- „Британски учени създадоха математически модел на революцията”
Физици от университета Кеймбридж са създали математически модел, който с еднакъв успех описва както успешните революции, така и внедряването на нови продукти на пазара. Простият пример, който моделът описва, е следният... http://science.actualno.com/news_251150.html
- „БРИТАНСКИ УЧЕНИ СЪЗДАДОХА МИНОТАВЪР”
Митичните същества, създадени от въображението на древните гърци, са на път да оживеят. Британски учени направиха същество между човек и крава. Почти като минотавъра на елините, който е полубик, получовек... http://www.slava.bg/news/2492.html
- „Британски учени изобретиха незалепваща дъвка”
След като само в Лондон годишно се харчат над 100 000 лири за почистване на тротоарите от дъвки, науката се намеси.
Британски учени изобретиха дъвка, която практически не се залепва и съответно няма вече да замърсява улиците, съобщи BBC News. Ако новият продукт получи сертификат по правилата на ЕС, още в следващата година може да го видим на пазара.
http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=29541&mode=threaded
- „Понеделник, 23 януари, е най-потискащият ден в годината, твърди британски учен”
Днешният понеделник, 23 януари, е най-потискащият ден в годината, твърди уважаван британски учен, цитиран от "Франс прес".
Клиф Арнал, специалист по психическо здраве в университетa на уелската столица Кардиф, обяснява, че не е стигнал произволно до това заключение...
http://www.bghelp.co.uk/forums/%D1%E2%E5%F2%F1%EA%E8-%ED%EE%E2%E8%ED%E8/6748-%CF%EE%ED%E5%E4%E5%EB%ED%E8%EA-23-%FF%ED%F3%E0%F0%E8-%E5-%ED%E0%E9-%EF%EE%F2%E8%F1%EA%E0%F9%E8%FF%F2-%E4%E5%ED-%E2-%E3%EE%E4%E8%ED%E0%F2%E0-%F2%E2%FA%F0%E4%E8-%E1%F0%E8%F2%E0%ED%F1%EA%E8-%F3%F7%E5%ED.html
- „Учени разкриха в какви жени се влюбват мъжете”
По мнението на британски учени, мъжете смятат тихия женски глас за показател на женственост. За тях, той се явява като своеобразен "еталон" на женската красота. Според изследването на специалистите, колкото по-нежен е гласът, толкова по-привлекателна е жената в мъжките очи...
http://belladonna-sepphoras.blogspot.com/2009/12/v-kakvi-jeni-se-vliubvat-myjete.html
- „Учени определят най-смешните шеги в света”
Британски учени са представили най-смешната шега в света в края на мащабно проучване в областта на хумора. Експериментът се нарича LaughLab и се провежда под ръководството на физиолога Ричард Вайсман от Университета в Хертфодшир. ...
http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=234
- „Старите съдии тичат по-бавно, но по-качествено”
Възрастните футболни арбитри тичат по-бавно на футболния терен, но пък по-качествено. До този извод стигнал екип от италиански и британски учени, цитирани от италианския вестник "Кориере дела сера". ...
http://sportni.bg/?tid=40&oid=2539334&cid=521
Новата ми мечта е да стана британски учен, или поне асистент. Или чистач. Или платен наблюдател. Или официален слънчогледочопляч. И те така.
Thursday 11 February 2010
Нищо лично
Паметта е странно нещо, след известно време човек си спомня само за приятните моменти. Всички ние, „родоотстъпниците”, помним чалгoтеките и купоните, но съзнателно или не забравяме мизерията, която все някога е застигала повечето. Много неща в България ни липсват, но още повече ненавиждаме със страст. В един момент се стига до носталгия към гадните неща – хората, изплетени от злоба, дребните душици, клюкарстването. Колкото и да са неприятни, животът е малко скучен без тях. А в момента дори и да искам, няма на кого да бия два шамара, за да си излея гнева. Никой не дава повод.
Винаги съм смятал България за странно място - място на контрасти, където няма сиво в палитрата на ежедневието – всичко е черно или бяло. С България са свързани най-приятните и най-отвратителните ми спомени. А неутралните никой не си прави труда да помни.
Не зная кой е прав, ние ли, които тъгуваме по несбъднатата утопия „България” или хората на другия край на тръбата, които мечтаят да са на наше място. Истината е, че лесно няма. Както мнозина се борят за оцеляване в този перверзен преход в България, така и ние се борим за оцеляване и оценяване в чужбина. Нашата задача също не е лесна - дърво без корен трудно дава плодове.
Целите на младите българи в и извън родината са еднакви. Разликата е в залога.
Отскоро имам нов навик – всеки път, когато ме подгони носталгия по евтиния алкохол и красивите българки, гледам някое предаване на Карбовски. Нищо не връща на земята със същата скорост. Във всички епизоди на „Емигранти”, които съм гледал, има общ мотив – този на примирението. Примирението с неправдите на живота, примирението с горчивата съдба, примирението с факта, че всички врати вече са затворени. Примирението е нещо много типично за нас като нация. Ние сме склонни да се напаснем към по-неблагоприятна среда, стига да не си създадаваме сами неприятности. Ако някой друг ни създава неприятности... еми това пък дава повод за мрънкане на по кафе с приятели. Това което мнозина наричат липса на гражданско общество у нас, аз наричам примиренчество. Даже не мога да използвам красивата и дълга дума „конформизъм”, защото тя поне води до положителни резултати. Ние не сме конформисти, ние сме примиренци.
По-възрастните поколения имат своето извинение за неопределената си позиция в новата демокрация – те са израстнали в среда, в която без значение за лични качества или умения, всички са възнаграждавани еднакво. Или приблизително еднакво. Вече наистина няма никакво значение. 50 години комунизъм стигат (впрочем и 10 стигат). За по-възрастните поколения е необичайно да показват обществено мнение или да се открояват от стадото по какъвто и да е начин, в подобен акт те виждат само опасността да бъдат конфронтирани и поставени в още по-неизгодна позиция. Наведена главица сабя не я сече. За жалост вредите от този начин на мислене не се лекуват.
Надеждата е в нас, младите. Студенти, млади професионалисти. Хора по-малко промити от течението, пълни с гняв и желание за реализация. Трябва да си зададем въпроса как ние, от позицията си на българи и патриоти можем да постигнем оптимума за себе си и обществото? Какво помага на когото и да е като се добавим в група „Аз обичам България и смятам да прекарам живота си тук!” във facebook, а после влезем да учим библиотекарско дело в УНСС, само за да сме близо до „Плаза”? Не е това начина. Нека всички положим труд и станем най-доброто, което бихме могли да бъдем. Без значение дали в София, Берлин, Варна, Кнежа или ЕлЕй. Нека го направим първо за себе си, после и за общото добро. И нека България вече не е родина на всички безотечественици.
Винаги съм смятал България за странно място - място на контрасти, където няма сиво в палитрата на ежедневието – всичко е черно или бяло. С България са свързани най-приятните и най-отвратителните ми спомени. А неутралните никой не си прави труда да помни.
Не зная кой е прав, ние ли, които тъгуваме по несбъднатата утопия „България” или хората на другия край на тръбата, които мечтаят да са на наше място. Истината е, че лесно няма. Както мнозина се борят за оцеляване в този перверзен преход в България, така и ние се борим за оцеляване и оценяване в чужбина. Нашата задача също не е лесна - дърво без корен трудно дава плодове.
Целите на младите българи в и извън родината са еднакви. Разликата е в залога.
Отскоро имам нов навик – всеки път, когато ме подгони носталгия по евтиния алкохол и красивите българки, гледам някое предаване на Карбовски. Нищо не връща на земята със същата скорост. Във всички епизоди на „Емигранти”, които съм гледал, има общ мотив – този на примирението. Примирението с неправдите на живота, примирението с горчивата съдба, примирението с факта, че всички врати вече са затворени. Примирението е нещо много типично за нас като нация. Ние сме склонни да се напаснем към по-неблагоприятна среда, стига да не си създадаваме сами неприятности. Ако някой друг ни създава неприятности... еми това пък дава повод за мрънкане на по кафе с приятели. Това което мнозина наричат липса на гражданско общество у нас, аз наричам примиренчество. Даже не мога да използвам красивата и дълга дума „конформизъм”, защото тя поне води до положителни резултати. Ние не сме конформисти, ние сме примиренци.
По-възрастните поколения имат своето извинение за неопределената си позиция в новата демокрация – те са израстнали в среда, в която без значение за лични качества или умения, всички са възнаграждавани еднакво. Или приблизително еднакво. Вече наистина няма никакво значение. 50 години комунизъм стигат (впрочем и 10 стигат). За по-възрастните поколения е необичайно да показват обществено мнение или да се открояват от стадото по какъвто и да е начин, в подобен акт те виждат само опасността да бъдат конфронтирани и поставени в още по-неизгодна позиция. Наведена главица сабя не я сече. За жалост вредите от този начин на мислене не се лекуват.
Надеждата е в нас, младите. Студенти, млади професионалисти. Хора по-малко промити от течението, пълни с гняв и желание за реализация. Трябва да си зададем въпроса как ние, от позицията си на българи и патриоти можем да постигнем оптимума за себе си и обществото? Какво помага на когото и да е като се добавим в група „Аз обичам България и смятам да прекарам живота си тук!” във facebook, а после влезем да учим библиотекарско дело в УНСС, само за да сме близо до „Плаза”? Не е това начина. Нека всички положим труд и станем най-доброто, което бихме могли да бъдем. Без значение дали в София, Берлин, Варна, Кнежа или ЕлЕй. Нека го направим първо за себе си, после и за общото добро. И нека България вече не е родина на всички безотечественици.
Wednesday 10 February 2010
Branding
Днес ножът опря до кокала, а аз – до продуктовата политика. В учебника по маркетинг се мандахерца една интересна графика за стойностите на определени международни марки, която ме наведе на идеята да проуча кои са най-скъпите и известни марки на света и в България за 2009 година. Но преди това ще цитирам учебника, основно заради преговора.
„Високото ниво на сложност в развитието на една силна (популярна) марка, означава че успешните и установени на пазара марки придобиват собствена стойност. Популярността на една марка и добрият й имидж са предпоставки за стабилен и относително висок оборот в бъдеще. Пример за значимостта на марката като продукт е купуването на марките „Jaguar” и „Land Rover” от индийския автоконцерн „Tata” през 2008г. При тази покупка не са от значение придобитите производствени бази или минимално увеличения пазарен дял, а достъпа до марки с утвърден имидж в пазарния сегмент.” (A.Kuß/M.Kleinaltenkamp, Marketing-Einführung)
Кои са най-успешните марки в световен мащаб за 2009? Ето Top50 от класацията на InterBrand:
1. Coca Cola
2. IBM
3. Microsoft
4. General Electric
5. Nokia
6. McDonald’s
7. Google
8. Toyota
9. Intel
10. Disney
11. HP
12. Mercedes Benz
13. Gilette
14. Cisco
15. BMW
16. Louis Vuitton
17. Marlboro
18. Honda
19. Samsung
20. Apple
21. H&M
22. American Express
23. Pepsi
24. Oracle
25. Nescafe
26. Nike
27. SAP
28. IKEA
29. Sony
30. Budweiser
31. UPS
32. HSBC
33. Canon
34. Kellogg’s
35. Dell
36. City
37. JP Morgan
38. Goldman Sachs
39. Nintendo
40. Thomson Reuters
41. Gucci
42. Philips
43. amazon.com
44. L’Oreal
45. Accenture
46. eBay
47. Siemens
48. Heinz
49. Ford
50. ZARA
Разбира се, трябва да се вземе предвид факта, че класацията е вадена през септември 2009, което означава, че до момента вероятно би имало малки промени, в резултат на масивни издънки от страна на компании като Toyota и SAP. Логично е позицията на Microsoft да е повлияна от излизането на Windows 7, но пък и IBM вадят нова серия иновационни сървъри, повишаващи КПД на системите. Стив Джобс е главен акционер в две компании в топ 20 - продажбата на Pixar на Disney Studios преди няколко години го направи човекът с най-голям едноличен дял в паничката на Мики Маус и компания. Louis Vuitton ме изненада, очаквах да са доста по-назад при положение, че Rolex e на 68 място. LV може да се брои като най-скъпата алкохолна марка, защото притежават коняка Hennessy. Три от най-тежко засегнатите от кризата американски банки минават на местата 36-38. Британската HSBC губи 5 позиции от миналата година, за да заеме 32 място за 2009. С това приключвам хаотичния си коментар на световната класация и представям българската на Superbrands:
1. М-тел
2. Coca Cola
3. Google
4. bTV
5. Nokia
6. Adidas
7. Nescafe
8. Milka
9. Ariel
10. Sony
11. Mercedes Benz
12. Globul
13. Heineken
14. Microsoft
15. BMW
16. Nestle
17. Bayer
18. Nike
19. OMV
20. Tuborg
Тази класация е базирана на представителна анкета и отразява мнението на клиентите за определена марка, а не стойността и, както предната. Все пак придава някаква идея за възприятието на определни продукти и услуги. И нямам намерение да я коментирам, защото продуктовата политика още си ме чака.
И те така марките.
„Високото ниво на сложност в развитието на една силна (популярна) марка, означава че успешните и установени на пазара марки придобиват собствена стойност. Популярността на една марка и добрият й имидж са предпоставки за стабилен и относително висок оборот в бъдеще. Пример за значимостта на марката като продукт е купуването на марките „Jaguar” и „Land Rover” от индийския автоконцерн „Tata” през 2008г. При тази покупка не са от значение придобитите производствени бази или минимално увеличения пазарен дял, а достъпа до марки с утвърден имидж в пазарния сегмент.” (A.Kuß/M.Kleinaltenkamp, Marketing-Einführung)
Кои са най-успешните марки в световен мащаб за 2009? Ето Top50 от класацията на InterBrand:
1. Coca Cola
2. IBM
3. Microsoft
4. General Electric
5. Nokia
6. McDonald’s
7. Google
8. Toyota
9. Intel
10. Disney
11. HP
12. Mercedes Benz
13. Gilette
14. Cisco
15. BMW
16. Louis Vuitton
17. Marlboro
18. Honda
19. Samsung
20. Apple
21. H&M
22. American Express
23. Pepsi
24. Oracle
25. Nescafe
26. Nike
27. SAP
28. IKEA
29. Sony
30. Budweiser
31. UPS
32. HSBC
33. Canon
34. Kellogg’s
35. Dell
36. City
37. JP Morgan
38. Goldman Sachs
39. Nintendo
40. Thomson Reuters
41. Gucci
42. Philips
43. amazon.com
44. L’Oreal
45. Accenture
46. eBay
47. Siemens
48. Heinz
49. Ford
50. ZARA
Разбира се, трябва да се вземе предвид факта, че класацията е вадена през септември 2009, което означава, че до момента вероятно би имало малки промени, в резултат на масивни издънки от страна на компании като Toyota и SAP. Логично е позицията на Microsoft да е повлияна от излизането на Windows 7, но пък и IBM вадят нова серия иновационни сървъри, повишаващи КПД на системите. Стив Джобс е главен акционер в две компании в топ 20 - продажбата на Pixar на Disney Studios преди няколко години го направи човекът с най-голям едноличен дял в паничката на Мики Маус и компания. Louis Vuitton ме изненада, очаквах да са доста по-назад при положение, че Rolex e на 68 място. LV може да се брои като най-скъпата алкохолна марка, защото притежават коняка Hennessy. Три от най-тежко засегнатите от кризата американски банки минават на местата 36-38. Британската HSBC губи 5 позиции от миналата година, за да заеме 32 място за 2009. С това приключвам хаотичния си коментар на световната класация и представям българската на Superbrands:
1. М-тел
2. Coca Cola
3. Google
4. bTV
5. Nokia
6. Adidas
7. Nescafe
8. Milka
9. Ariel
10. Sony
11. Mercedes Benz
12. Globul
13. Heineken
14. Microsoft
15. BMW
16. Nestle
17. Bayer
18. Nike
19. OMV
20. Tuborg
Тази класация е базирана на представителна анкета и отразява мнението на клиентите за определена марка, а не стойността и, както предната. Все пак придава някаква идея за възприятието на определни продукти и услуги. И нямам намерение да я коментирам, защото продуктовата политика още си ме чака.
И те така марките.
Tuesday 9 February 2010
Що са ланците и муцунките и имат ли те почва у нас?
Може би е малко странно, може би професионална деформация от гонене на туристи по черноморието, но е факт, че винаги мога да разпозная българин/ка в произволна група от хора. Не е никак трудно. Вероятно го можеш и ти – просто трябва да се огледаш за тъмен индивид с лъскави дрешки и надменно излъчване. Не че и аз не отговарям на описанието, но поне си правя труда да го крия. У нас, българите, суетата се е превърнала в начин на живот – малкото си излишни пари кътаме за дрешки и телефони, от които имаме нула полза или нужда. По-различно е да кръжиш пеша по главната улица на градчето/селцето си в нови Адидаски. Или поне с такова впечатление оставам.
Суетата и по-конкретно позьорството на един блок. Географски. Но и панелен. Като цяло анцузите с повече ленти от приличното, BMW тройките от 93-та година и слънчевите очила посред нощ са специалитет на дружелюбните народи от държавите на бившия Съветски блок, хора обеднени и озлобени от прехода и „демокрацията”. Има примери, които искрено ме забавляват, но и плашат: нацупените снимки на всяко красиво българско момиче (а отскоро и на не-толкова красивите), безкрайните фотосесии по бельо, кухите погледи. Самоопредметяването на жените ни. Мъжете сме си бичета отдавна, знаем си, че без бицепс, ланец и телефон за 800 лева не можеш да си играч в лигата на „нацупените” бейбита.
В последните няколко дни се замислих как се зароди модата на тежкия грим и лекото поведение. Логично е да се тръгне от желанието за избиване на комплекси, все пак сме изостанали от Европа по всички критерии, освен тютюнопушене и инфаркти. Старанието на източноевропееца да изпъкне е митично, без значение дали с ум, цици или бицепс. В държави като нашата, да се облечеш добре в петък вечер, за да потанцуваш, е било начин да загърбиш проблемите – дискотеки, сръбско, водки и... утре пак разнасяне на табли за кварталните пиянки. „Било” е най-важната дума в предното изречение.
В момента в България расте второто поколение, родено в демокрация, децата на мутрите и сервитьорите. Евала, мистър Дарвин, еволюцията показва напудрената си мутра – ако през 90-те суетата избива комплекси и разсейва от мисълта, как ще си платиш парното със заплата 200 лева, то напоследък позьорството си е безсрамно социално заявление. Дори стремеж към слава, по модела „богата хотелска наследница”, т.е. да си известен с това, че си известен или, в по-лошия случай, че си изпотрошил една гора полови органи. В общества, където мутрите поставят пример за пробивно поведение, е нормално мнозина да се опитат да се оприличат на тях, на поведението и стила им. Стига се до нелепата ситуация, в която това, с което до скоро сме запълвали недостатъците си, се превръща в наше качество и сила.
Иска ми се да вярвам, че има и ползи от тази наша суета. Примерно поддържаният външен вид да компенсира за факта, че сме чужденци в Германия. Да накара хората да ни забележат. Тогава разбира се идва момента, в който трябва да се докаже и известен умствен товар, иначе няма смисъл от добрия външен вид. Нещата се допълват взаимно.
В Германия начина на поведение, мислене и обличане може да се обобщи в една дума: практичен. Никой не се чувства задължен да изглежда по определен начин, не и натрапчиво - всеки има собствен стил и несъзнателно всички имат еднакъв стил. Няма значение дали носиш палто на Долче за 350 евро с кецове за 20, сига да са ти удобни и да се чувстваш комфортно. Има дрескод. Само източноевропейките се появяват в университета с тежък грим, което е вероятната причина на тях като цяло да се гледа като на красиви, но и леки жени. Всекидневието си болшинството студенти прекарват по библиотеки и аули, така че комфортът е приоритетен. В България училището (за университетите не мога да пиша) е колкото място за образоване, толкова и подиум – моден и социален. И те така.
Думите ми не бива да бъдат отнасяни към всички, но трябва да признаем, че има едно безлично мнозинство, което се вписва в описанието. За жалост.
И те така.
Суетата и по-конкретно позьорството на един блок. Географски. Но и панелен. Като цяло анцузите с повече ленти от приличното, BMW тройките от 93-та година и слънчевите очила посред нощ са специалитет на дружелюбните народи от държавите на бившия Съветски блок, хора обеднени и озлобени от прехода и „демокрацията”. Има примери, които искрено ме забавляват, но и плашат: нацупените снимки на всяко красиво българско момиче (а отскоро и на не-толкова красивите), безкрайните фотосесии по бельо, кухите погледи. Самоопредметяването на жените ни. Мъжете сме си бичета отдавна, знаем си, че без бицепс, ланец и телефон за 800 лева не можеш да си играч в лигата на „нацупените” бейбита.
В последните няколко дни се замислих как се зароди модата на тежкия грим и лекото поведение. Логично е да се тръгне от желанието за избиване на комплекси, все пак сме изостанали от Европа по всички критерии, освен тютюнопушене и инфаркти. Старанието на източноевропееца да изпъкне е митично, без значение дали с ум, цици или бицепс. В държави като нашата, да се облечеш добре в петък вечер, за да потанцуваш, е било начин да загърбиш проблемите – дискотеки, сръбско, водки и... утре пак разнасяне на табли за кварталните пиянки. „Било” е най-важната дума в предното изречение.
В момента в България расте второто поколение, родено в демокрация, децата на мутрите и сервитьорите. Евала, мистър Дарвин, еволюцията показва напудрената си мутра – ако през 90-те суетата избива комплекси и разсейва от мисълта, как ще си платиш парното със заплата 200 лева, то напоследък позьорството си е безсрамно социално заявление. Дори стремеж към слава, по модела „богата хотелска наследница”, т.е. да си известен с това, че си известен или, в по-лошия случай, че си изпотрошил една гора полови органи. В общества, където мутрите поставят пример за пробивно поведение, е нормално мнозина да се опитат да се оприличат на тях, на поведението и стила им. Стига се до нелепата ситуация, в която това, с което до скоро сме запълвали недостатъците си, се превръща в наше качество и сила.
Иска ми се да вярвам, че има и ползи от тази наша суета. Примерно поддържаният външен вид да компенсира за факта, че сме чужденци в Германия. Да накара хората да ни забележат. Тогава разбира се идва момента, в който трябва да се докаже и известен умствен товар, иначе няма смисъл от добрия външен вид. Нещата се допълват взаимно.
В Германия начина на поведение, мислене и обличане може да се обобщи в една дума: практичен. Никой не се чувства задължен да изглежда по определен начин, не и натрапчиво - всеки има собствен стил и несъзнателно всички имат еднакъв стил. Няма значение дали носиш палто на Долче за 350 евро с кецове за 20, сига да са ти удобни и да се чувстваш комфортно. Има дрескод. Само източноевропейките се появяват в университета с тежък грим, което е вероятната причина на тях като цяло да се гледа като на красиви, но и леки жени. Всекидневието си болшинството студенти прекарват по библиотеки и аули, така че комфортът е приоритетен. В България училището (за университетите не мога да пиша) е колкото място за образоване, толкова и подиум – моден и социален. И те така.
Думите ми не бива да бъдат отнасяни към всички, но трябва да признаем, че има едно безлично мнозинство, което се вписва в описанието. За жалост.
И те така.
Thursday 4 February 2010
The Toughest Writer. Ever.
Когато бях малък, исках да стана матадор. Или журналист. Или боксьор. Или ловец. Или нобелов лауреат. Mалко по-късно разбрах, че Хемингуей е правил всички неща и това някак ме обезсърчи. Но пък той не е бил проекто-икономист. Или българин. В историята на литературата има много корави мъжаги, но номер едно си остава Ърнест Хемигуей. Все пак, каква е конкуренцията?
Томас Малъри, авторът на „Крал Артур и рицарите от кръглата маса”, получава номинация от воле. Уникален симпатяга, който пише за достойнство и код на поведение, а в същото време се опитва всячески да убие Дюка на Бъкингам, обира монаси, краде коне и бяга от затвори, като за всяко от изброените неща е влизал в затвора.
Мигел де Сервантес е силен претендент, трябва да се признае. Записва се войник по време на война с Османската империя и скоро се оказва по средата на морска битка. В сражението е ранен три пъти – два в гърдите и веднъж в ръката, която се наложило да бъде ампутирана. По-късно Мигел казва, че е жертвал лявата си ръка за величието на дясната. Скромен тип. По време на втората война, в която участва, Серво е взет за роб в Алжир. Когато се оттървава, от нямане какво да прави написва „Дон Кихот”. С една ръка. Доколкото знам обаче, Сервантес не е документиран алкохолик, което отнема сериозна част от чара му на мъжага.
Кристофър Марлоу също е корав. Искали да го гонят от Кембридж, докато не се получило писмо от Кралицата да бъде закачан - има слухове, че е работил като шпионин за кралския двор. Кристофър е арестуван през 15 минути за всевъзможни глупости, от обида към Бог до бъркане в нос и едва дочаква да умре на 29 години. Наръган с нож по време на ръкопашен бой. Бонд на ХVI век!
Победителят може да е само един. И той е носител на Пулицър и Нобелова награда. Хемингуей е първият ранен американец през Първата световна, защото решава, че ще доброволства да кара линейка из Италия. По време на работа си докарва 300 шрапнела из цялото тяло и шест месеца престой в болница, където, разбира се, не си губи времето, а пише, пие и разказва играта на всевъзможни медицинстки сестри. След войната го правят вестникарски кореспондент в Европа и Близкия Изток, но след няколко години му писва и се устройва в Париж, където по това време живеят Скот Фитцджералд, Гертруд Стайн, Пикасо и кой ли още не. Двадесетте и тридесетте години Хем прекарва в писане на разкази, романи, правене на деца, разводи, ходене до Испания, женитби и правене на още деца, като през цялото време се старае да не престава да пие.
През 1937 Хем се оказва в Испания в ролята си на военен кореспондент (а не както обикновено да тича пред биковете на фестивала в Памплона), но ми се струва, че повече гледа да стреля по нацисти, отколкото да отразява как се стреля по тях. Има документиран случай, в който по време на Втората световна, в Франция, Ърнест открива мазе пълно с немци и извиква „споделете си я!”, преди да им метне граната. Кореспондентите са се попроменили в последните седемдесет години, не смятате ли? Човек би си помислил, че взривяване на нацита би поддържало Хем зает, но се оказва, че по време на войната, той също така е изградил информаторска мрежа в Куба, за да шпионира про-нацистски движения там.
През целия си живот Папа (така му викат в Куба) е запален ловец, рибар и законо-майко-любител. Прави няколко сафарита в Африка, придружени от две самолетни катастрофи, една зараза с антракс и няколко книги разкази. В един момент решава, че харесва дънния риболов и си купува вила в Куба, легендарната „Финка Вихия”, където гледа стадото си от котки. Да, котки. Само един истински мъж може да си позволи да гледа котки. В Куба. В края на Втората световна даже устройва малката си лодка „Пилар” да засича немски подводници и така помага на американците.
Годините между 1940 и 1959 Папа прекарва в Куба риболовствайки, пишейки, пиейки кубински ром. 1953 прибира Пулицър за „Старецът и морето”, а през 1954 – Нобелова награда. Заради влошено здраве и смяна на режима в Куба, Хем се прибира в Щатите през 1959. След продължително лежене в болници, Ърнест Хемингуей се застрелва с пушка в главата през лятото на 1961 в Айдахо.
Ще се опитам да обобщя живота на Хем в цифри и факти: 4 жени, 3 синове, 3 войни, 300 шрапнела, 3 автомобилни катастрофи, 2 самолетни катастрофи, 1 антракс, 1 Пулицър, 1 Нобелова награда. И една награда за „Най-корав писател на всички времена” от мен. И те така.
Томас Малъри, авторът на „Крал Артур и рицарите от кръглата маса”, получава номинация от воле. Уникален симпатяга, който пише за достойнство и код на поведение, а в същото време се опитва всячески да убие Дюка на Бъкингам, обира монаси, краде коне и бяга от затвори, като за всяко от изброените неща е влизал в затвора.
Мигел де Сервантес е силен претендент, трябва да се признае. Записва се войник по време на война с Османската империя и скоро се оказва по средата на морска битка. В сражението е ранен три пъти – два в гърдите и веднъж в ръката, която се наложило да бъде ампутирана. По-късно Мигел казва, че е жертвал лявата си ръка за величието на дясната. Скромен тип. По време на втората война, в която участва, Серво е взет за роб в Алжир. Когато се оттървава, от нямане какво да прави написва „Дон Кихот”. С една ръка. Доколкото знам обаче, Сервантес не е документиран алкохолик, което отнема сериозна част от чара му на мъжага.
Кристофър Марлоу също е корав. Искали да го гонят от Кембридж, докато не се получило писмо от Кралицата да бъде закачан - има слухове, че е работил като шпионин за кралския двор. Кристофър е арестуван през 15 минути за всевъзможни глупости, от обида към Бог до бъркане в нос и едва дочаква да умре на 29 години. Наръган с нож по време на ръкопашен бой. Бонд на ХVI век!
Победителят може да е само един. И той е носител на Пулицър и Нобелова награда. Хемингуей е първият ранен американец през Първата световна, защото решава, че ще доброволства да кара линейка из Италия. По време на работа си докарва 300 шрапнела из цялото тяло и шест месеца престой в болница, където, разбира се, не си губи времето, а пише, пие и разказва играта на всевъзможни медицинстки сестри. След войната го правят вестникарски кореспондент в Европа и Близкия Изток, но след няколко години му писва и се устройва в Париж, където по това време живеят Скот Фитцджералд, Гертруд Стайн, Пикасо и кой ли още не. Двадесетте и тридесетте години Хем прекарва в писане на разкази, романи, правене на деца, разводи, ходене до Испания, женитби и правене на още деца, като през цялото време се старае да не престава да пие.
През 1937 Хем се оказва в Испания в ролята си на военен кореспондент (а не както обикновено да тича пред биковете на фестивала в Памплона), но ми се струва, че повече гледа да стреля по нацисти, отколкото да отразява как се стреля по тях. Има документиран случай, в който по време на Втората световна, в Франция, Ърнест открива мазе пълно с немци и извиква „споделете си я!”, преди да им метне граната. Кореспондентите са се попроменили в последните седемдесет години, не смятате ли? Човек би си помислил, че взривяване на нацита би поддържало Хем зает, но се оказва, че по време на войната, той също така е изградил информаторска мрежа в Куба, за да шпионира про-нацистски движения там.
През целия си живот Папа (така му викат в Куба) е запален ловец, рибар и законо-майко-любител. Прави няколко сафарита в Африка, придружени от две самолетни катастрофи, една зараза с антракс и няколко книги разкази. В един момент решава, че харесва дънния риболов и си купува вила в Куба, легендарната „Финка Вихия”, където гледа стадото си от котки. Да, котки. Само един истински мъж може да си позволи да гледа котки. В Куба. В края на Втората световна даже устройва малката си лодка „Пилар” да засича немски подводници и така помага на американците.
Годините между 1940 и 1959 Папа прекарва в Куба риболовствайки, пишейки, пиейки кубински ром. 1953 прибира Пулицър за „Старецът и морето”, а през 1954 – Нобелова награда. Заради влошено здраве и смяна на режима в Куба, Хем се прибира в Щатите през 1959. След продължително лежене в болници, Ърнест Хемингуей се застрелва с пушка в главата през лятото на 1961 в Айдахо.
Ще се опитам да обобщя живота на Хем в цифри и факти: 4 жени, 3 синове, 3 войни, 300 шрапнела, 3 автомобилни катастрофи, 2 самолетни катастрофи, 1 антракс, 1 Пулицър, 1 Нобелова награда. И една награда за „Най-корав писател на всички времена” от мен. И те така.
Wednesday 3 February 2010
Защо работохолиците не стават милионери?
За закона на Парето са чували всички. И ако още не се сещате, става дума за принципа 80/20 или закона за дисбаланса.
Историята е следната: преди около 100 години Вилфредо Парето- италиански икономист, установява, че 20% от домакинствата в Италия (според някои в Англия) получава 80% от доходите. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, макар че логична причина няма.
Реално на закономерността, установена от Парето, се обръща внимание по-късно, благодарение на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които пренасят принципа в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за дисбаланса, а именно 20% от усилия дават 80% от резултата и обратно 80% от усилията създават едва 20% от резултата.
Затова именно в него решихме да потърсим отговор защо голяма част от хората, които полагат огромни усилия в работата си, или иначе казано работохолиците, рядко жънат логичния на пръв поглед резултат- да постигнат максималната печалба от труда си и един ден да се събудят милионери.
Законът на Парето всъщност е един ужасен закон. По данни на Римския клуб един златен милиард означава относителна нищета за останалите 5 млрд. от човечеството Също от него следва, че две-трети от бизнес инициативите умират още на първата година.
Законът на Парето работи и във вашия живот: носите 20% от дрехите си през 80% от времето, получавате 20% съществена информация от 80% от четеното, от осемчасовият ви работен ден има два часа, които са най-ефективни. И по същата логика- 80% от къртовския ви труд отива напразно и никога няма да ви донесе първия милион. Но законът на Парето може да бъде обърнат и във ваша полза и ако не да ви донесе милион, то поне да улесни живота ви.
На първо място- значимите фактори, които водят към целта, а в случая имаме предвид максимална облага от собствения труд, са малко. Обикновено само единични действия водят до важни резултати (например да спечелите от тотото), докато останалите (какво сте работили до печалбата, в случая) са просо тривиално множество.
Извън шегата с тотото, това означава, че спешната работа, ежедневните ви задачи с резултат в настоящето е просто тривиално усилие с 20% полза за бъдещето. Действията ви с перспектива са едва 20%, но именно те ще създадат 80% от бъдещия ви резултат. Така че не изпускайте от фокус именно тези 20%.
Следва и второто следствие- по-голямата част от усилията не дават очакваните резултати и голяма част от действията ни са само загуба на време, които с нищо не допринасят за желания резултат. Откъдето следва да „филтрирате" действията си, които влияят в правилна посока, и тези, които просто съществуват.
Третото и най-лесно следствие е че, ако имате идея, единственото, което ви трябва да знаете е дали тя работи или не.
В единия случай следва да я промените така, че тя да заработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, докато идеята престане да работи.
Profit.bg
Историята е следната: преди около 100 години Вилфредо Парето- италиански икономист, установява, че 20% от домакинствата в Италия (според някои в Англия) получава 80% от доходите. Той повтаря наблюдението си и в други страни и получава същия резултат, макар че логична причина няма.
Реално на закономерността, установена от Парето, се обръща внимание по-късно, благодарение на Джоузеф Джуран и Ричард Кох, които пренасят принципа в по-широка сфера. В резултат се ражда законът за дисбаланса, а именно 20% от усилия дават 80% от резултата и обратно 80% от усилията създават едва 20% от резултата.
Затова именно в него решихме да потърсим отговор защо голяма част от хората, които полагат огромни усилия в работата си, или иначе казано работохолиците, рядко жънат логичния на пръв поглед резултат- да постигнат максималната печалба от труда си и един ден да се събудят милионери.
Законът на Парето всъщност е един ужасен закон. По данни на Римския клуб един златен милиард означава относителна нищета за останалите 5 млрд. от човечеството Също от него следва, че две-трети от бизнес инициативите умират още на първата година.
Законът на Парето работи и във вашия живот: носите 20% от дрехите си през 80% от времето, получавате 20% съществена информация от 80% от четеното, от осемчасовият ви работен ден има два часа, които са най-ефективни. И по същата логика- 80% от къртовския ви труд отива напразно и никога няма да ви донесе първия милион. Но законът на Парето може да бъде обърнат и във ваша полза и ако не да ви донесе милион, то поне да улесни живота ви.
На първо място- значимите фактори, които водят към целта, а в случая имаме предвид максимална облага от собствения труд, са малко. Обикновено само единични действия водят до важни резултати (например да спечелите от тотото), докато останалите (какво сте работили до печалбата, в случая) са просо тривиално множество.
Извън шегата с тотото, това означава, че спешната работа, ежедневните ви задачи с резултат в настоящето е просто тривиално усилие с 20% полза за бъдещето. Действията ви с перспектива са едва 20%, но именно те ще създадат 80% от бъдещия ви резултат. Така че не изпускайте от фокус именно тези 20%.
Следва и второто следствие- по-голямата част от усилията не дават очакваните резултати и голяма част от действията ни са само загуба на време, които с нищо не допринасят за желания резултат. Откъдето следва да „филтрирате" действията си, които влияят в правилна посока, и тези, които просто съществуват.
Третото и най-лесно следствие е че, ако имате идея, единственото, което ви трябва да знаете е дали тя работи или не.
В единия случай следва да я промените така, че тя да заработи, а това изисква да се учите от грешките си. В другия- да поддържате статуквото, докато идеята престане да работи.
Profit.bg
Tuesday 2 February 2010
Dirty Little Secret
Какъв е твоят малък порок?
Всеки от нас има своя малък недостатък, нещото което прави редовно, за да остане нормален, да не превърти под натиска на всичко и всички наоколо. Хората са креативни същества, способни да създават в съзнанието си както фобии, така и пристрастявания. Ние не се пристрастяваме към субстанции, а към усещания. Има две изходни позиции за което и да е пристрастяване. При първата обектът се чувства извисен от своята дрога, нещо повече отколкото всъщност е. Втората предлага спасение от стресовите фактори на ежедневието. Общото между двете - бягството от реалността.
На думата дрога не трябва да се гледа просто като „забранена субстанция” или „наркотик”. Просто не успях да измисля по-добър превод на български за drug of choice. Дрога може да се нарече всичко, което води някого до бягството от реалността. Най-разпространените дроги са именно тези, които ще видите в рекламите по телевизията, къде с предупредителни надписи по тях, къде не. Всеизвестните дроги са цигари, алкохол и наркотици. Вече и малките деца могат да изнесат по една 20-минутна лекция за вредите на всяка от тях. Това са дрогите, които след продължително ползване оказват тежки или фатални вреди върху тялото, мишени за безброй безсмислени обществени акции, цел на социалния маркетинг и работодател на всяка Първа дама по света. Те получават нужното внимание от всички нас, до степен в която на пушачи, пиячи и наркомани се гледа като на сган. Да, това са хора със сериозни проблеми, но е много вероятно още по-сериозни проблеми да са ги подтикнали към пушене, пиене и друсане. Не искам да критикувам или защитават никого, опитвам се да съм обективен.
Странното за мен е, че ние усърдно избягваме да коментираме всички останали дроги, сякаш не съществуват, а сме обградени от масови зависимости. Една малко извратена теория твърди, че всяка една социална група в определено общество е изградена на базата на обща зависимост. Но пък има и общоприети, справка при бюджетната извадка на концерна Якобс. Живеем в общество на фетишите, толкова изкривено, че фетишизирането само по себе си е фетишизирано. Тежко изречение, дано го схвана.
Смятам да разгледам някои от по-неконвенционалните дроги самостоятелно, основно защото мога. Обичам сам да съм си редактор.
Няма да крия, че религията ми е любима. Какъв по-брилянтен начин да избягаш от ежедневието от това да се отдадеш на сляпа вяра във всеведущ митологичен персонаж, прехвърляйки Му елегантно вината за собствените си несполуки? Ще се застраховам като споделя, че вярвам във висша сила, просто не мисля, че тази сила би се впечатлила от палене на свещи в позлатена църква или даряване климатици за църкви. Може би ще се застраходам и в Алианц за всеки случай. Религията като дрога е проблем основно в католическите държави и може средните щати на САЩ. Там четенето на Библията е част от ежедневието, а ходенето на църква всяка неделя не се подлага на обсъждане. Хората се стараят да живеят по правилата на религията, което реално ги лишава от всякакви други пороци. Параграф 22 за християните, хитро от страна на авторите. Местата, където се живее по този начин красноречиво са наречени „библейски колан”. Наречени са така не от мен, а от брокери от Уол Стрийт и пр. милионери, които и за пари не биха стъпнали на тези места.
Пишейки за брокери, те също не са невинни по темата. Парите са дрога както всяка друга, с качеството си да будят апетит за все повече. Примерно, аз в момента имам 50 евро в портфейла си, но си умирам от желание да имам поне още 50. Практическите примери са чук, нали? За щастие човечеството в огромната си част е застраховано от пристрастяване към парите, защото минимално изискване за пристрастяването е някога да си притежавал значима сума. За нещастие има дроги и за масите, като например спорта.
Гледа ли мача в неделя?
Спортовете отвличат вниманието ни от проблемите на ежедневието и ни карат да се чувстваме приобщени в едно голямо семейство на (полу)пияни викащи хора. Разбира се, ако сте фенове на Арсенал като мен, спортът ви и навлича куп излишни нерви, но като тегля чертата плюсовете са повече от минусите. Поне допреди заминаването на Тиери Анри. До момента, в който започнете да купувате билети за мачове на Левски в чужбина, за световното по фигурно пързаляне в Москва, или за да се смеете на Тайгър Уудс на живо някъде в Австралия, спортът е евтино удоволствие. Има някакъв неописуем кеф в това да гледаш как милионерчета тичат, мятат, спъват, падат, скачат и да ги псуваш докато го правят. Назад към природата, предполагам. Напоследък гледам спортове само по интернет. Тцтц.
Впрочем днес колко пъти си провери facebook-а? Сещаш се накъде бия, нали? Вярвам, че пристрастяването към социалните медии има пряка връзка с нуждата ни да се чувстваме значими. Както написа едно другарче от първия етаж преди няколко дни, „много е модерно да си млад и неразбран”. Еми още по-модерно е имаш публика докато си млад и неразбран, иначе се губи смисъла на неразбраността. Ти си бъди неразбран, ама нека и Ивка знае колко си мистичен. От facebook. Get it? Трябва да си признаем, едно е да си гений и неразбран, друго е да си просто гений. Било то в facebook.
Има хора, за които сексът не е нищо повече от чекия за самочувствието. Това са attention junkie-тата от горния параграф. На другия бряг на реката са пристрастените към чукането. Тежка диагноза. Най-добрия пример за начина на мислене на този тип хора дава едно филмче, казва се Choke. За тях живота е паузата между два акта, а живеенето – чувстото на красива празнота след първия. Кофти дрога е сексът.
Мисля, че поизчерпах по-важните за мен теми. Във всички случай има още стотици, които не назовавам или просто забравям. В момента не ме и интересуват особено. Ако сте на зор да ме поправите, пишете коментар.
Замисляли ли сте се защо във всяка нарко-комуна има свещеник? Защо отказващите цигарите дъвчат дъвка? Защо Алекс Фъргюсън винаги дъвчи дъвка? Всеки от нас има нужда от своите упорити навици. Своите дроги. Както напоследък установих, в природата, в счетоводството и в едно студентско общежитие никога нищо не се губи. Една пристрастеност може да се измести единствено от друга. Наркоманите прегръщат религията. Пушачите - дъвката. Алекс Фъргюсън... и за него имам предложение какво да прегърне. И те така.
Е, реши ли какъв е твоят малък порок?
Всеки от нас има своя малък недостатък, нещото което прави редовно, за да остане нормален, да не превърти под натиска на всичко и всички наоколо. Хората са креативни същества, способни да създават в съзнанието си както фобии, така и пристрастявания. Ние не се пристрастяваме към субстанции, а към усещания. Има две изходни позиции за което и да е пристрастяване. При първата обектът се чувства извисен от своята дрога, нещо повече отколкото всъщност е. Втората предлага спасение от стресовите фактори на ежедневието. Общото между двете - бягството от реалността.
На думата дрога не трябва да се гледа просто като „забранена субстанция” или „наркотик”. Просто не успях да измисля по-добър превод на български за drug of choice. Дрога може да се нарече всичко, което води някого до бягството от реалността. Най-разпространените дроги са именно тези, които ще видите в рекламите по телевизията, къде с предупредителни надписи по тях, къде не. Всеизвестните дроги са цигари, алкохол и наркотици. Вече и малките деца могат да изнесат по една 20-минутна лекция за вредите на всяка от тях. Това са дрогите, които след продължително ползване оказват тежки или фатални вреди върху тялото, мишени за безброй безсмислени обществени акции, цел на социалния маркетинг и работодател на всяка Първа дама по света. Те получават нужното внимание от всички нас, до степен в която на пушачи, пиячи и наркомани се гледа като на сган. Да, това са хора със сериозни проблеми, но е много вероятно още по-сериозни проблеми да са ги подтикнали към пушене, пиене и друсане. Не искам да критикувам или защитават никого, опитвам се да съм обективен.
Странното за мен е, че ние усърдно избягваме да коментираме всички останали дроги, сякаш не съществуват, а сме обградени от масови зависимости. Една малко извратена теория твърди, че всяка една социална група в определено общество е изградена на базата на обща зависимост. Но пък има и общоприети, справка при бюджетната извадка на концерна Якобс. Живеем в общество на фетишите, толкова изкривено, че фетишизирането само по себе си е фетишизирано. Тежко изречение, дано го схвана.
Смятам да разгледам някои от по-неконвенционалните дроги самостоятелно, основно защото мога. Обичам сам да съм си редактор.
Няма да крия, че религията ми е любима. Какъв по-брилянтен начин да избягаш от ежедневието от това да се отдадеш на сляпа вяра във всеведущ митологичен персонаж, прехвърляйки Му елегантно вината за собствените си несполуки? Ще се застраховам като споделя, че вярвам във висша сила, просто не мисля, че тази сила би се впечатлила от палене на свещи в позлатена църква или даряване климатици за църкви. Може би ще се застраходам и в Алианц за всеки случай. Религията като дрога е проблем основно в католическите държави и може средните щати на САЩ. Там четенето на Библията е част от ежедневието, а ходенето на църква всяка неделя не се подлага на обсъждане. Хората се стараят да живеят по правилата на религията, което реално ги лишава от всякакви други пороци. Параграф 22 за християните, хитро от страна на авторите. Местата, където се живее по този начин красноречиво са наречени „библейски колан”. Наречени са така не от мен, а от брокери от Уол Стрийт и пр. милионери, които и за пари не биха стъпнали на тези места.
Пишейки за брокери, те също не са невинни по темата. Парите са дрога както всяка друга, с качеството си да будят апетит за все повече. Примерно, аз в момента имам 50 евро в портфейла си, но си умирам от желание да имам поне още 50. Практическите примери са чук, нали? За щастие човечеството в огромната си част е застраховано от пристрастяване към парите, защото минимално изискване за пристрастяването е някога да си притежавал значима сума. За нещастие има дроги и за масите, като например спорта.
Гледа ли мача в неделя?
Спортовете отвличат вниманието ни от проблемите на ежедневието и ни карат да се чувстваме приобщени в едно голямо семейство на (полу)пияни викащи хора. Разбира се, ако сте фенове на Арсенал като мен, спортът ви и навлича куп излишни нерви, но като тегля чертата плюсовете са повече от минусите. Поне допреди заминаването на Тиери Анри. До момента, в който започнете да купувате билети за мачове на Левски в чужбина, за световното по фигурно пързаляне в Москва, или за да се смеете на Тайгър Уудс на живо някъде в Австралия, спортът е евтино удоволствие. Има някакъв неописуем кеф в това да гледаш как милионерчета тичат, мятат, спъват, падат, скачат и да ги псуваш докато го правят. Назад към природата, предполагам. Напоследък гледам спортове само по интернет. Тцтц.
Впрочем днес колко пъти си провери facebook-а? Сещаш се накъде бия, нали? Вярвам, че пристрастяването към социалните медии има пряка връзка с нуждата ни да се чувстваме значими. Както написа едно другарче от първия етаж преди няколко дни, „много е модерно да си млад и неразбран”. Еми още по-модерно е имаш публика докато си млад и неразбран, иначе се губи смисъла на неразбраността. Ти си бъди неразбран, ама нека и Ивка знае колко си мистичен. От facebook. Get it? Трябва да си признаем, едно е да си гений и неразбран, друго е да си просто гений. Било то в facebook.
Има хора, за които сексът не е нищо повече от чекия за самочувствието. Това са attention junkie-тата от горния параграф. На другия бряг на реката са пристрастените към чукането. Тежка диагноза. Най-добрия пример за начина на мислене на този тип хора дава едно филмче, казва се Choke. За тях живота е паузата между два акта, а живеенето – чувстото на красива празнота след първия. Кофти дрога е сексът.
Мисля, че поизчерпах по-важните за мен теми. Във всички случай има още стотици, които не назовавам или просто забравям. В момента не ме и интересуват особено. Ако сте на зор да ме поправите, пишете коментар.
Замисляли ли сте се защо във всяка нарко-комуна има свещеник? Защо отказващите цигарите дъвчат дъвка? Защо Алекс Фъргюсън винаги дъвчи дъвка? Всеки от нас има нужда от своите упорити навици. Своите дроги. Както напоследък установих, в природата, в счетоводството и в едно студентско общежитие никога нищо не се губи. Една пристрастеност може да се измести единствено от друга. Наркоманите прегръщат религията. Пушачите - дъвката. Алекс Фъргюсън... и за него имам предложение какво да прегърне. И те така.
Е, реши ли какъв е твоят малък порок?
Българските секс фантазии и как да ги осъществим в домашни условия
Eпохата на фентъзито сложи своя белег и върху секса. Днес от мъжа се очаква да притежава пръчка, с която да прави вълшебства като Хари Потър, а жената трябва да бъде властелинка на всичките си пръстени...
За да си конкурентен на сексуалния пазар, вече не е достатъчно да си физически здрав, надарен и издръжлив. Съвременните интимни войни се печелят не с меч, а с фантазия.
За да помогна логистично на българския полов живот аз реших да обобщя най-често срещаните сексфантазии и да предложа някои напътствия за практическото им осъществяване в домашни условия.
За какво фантазират мъжете?
Секс в автомобил
74 процента от българските мъже мечтаят за секс в колата. Поради ниския стандарт на живот у нас, автомобилът е издигнат в култ. За българина колата е храм, а нежният ромон на двигателя е ангелска музика. Да прави секс в автомобила си, това за мъжа означава да е едновременно с двете си най-близки същества.
Такъв секс обаче понякога е трудно осъществим. Особено ако партньорът ви няма кола.
Но не се отчайвайте! Една жена с добро въображение може да организира за любимия си незабравим автосекс и без автомобил.
Как да го осъществите в домашни условия?
Сложете диванчето пред прозореца. За по-голяма достоверност, може да закачите на прозореца ароматизатор-борче. Разлейте на пода шише бензин – този аромат подлудява мъжете. Подведете разговор на автомобилна тема, изтъквайки колко скапани са били колите на предишните ви гаджета. Подчертайте, че никога досега не сте го правили в кола. “Той, Цецо ми се натискаше, ама в тая неговата сапунерка няма къде да се разкрачиш”. След едно такова изречение, партньорът ви ще бъде готов на всичко, така че може да пристъпите към действие. Особено добро впечатление ще направите, ако не изоставите автотерминологията и по време на акта. Мъжете много ценят окуражителни фрази като: “Спукай ми шарнирите!”, “Скъсай ми диференциала!” и т.н. Избягвайте обаче иронични подмятания от сорта: “Май ти падна акумулатора, а?”
Секс на работното място
Тази фантазия е на втора позиция по популярност сред българските мъже. 46 процента признават, че си представят колежката без бельо, или сънуват как шефката им е сплела боси пети зад врата им. Сред анкетираните има дори готвач, който е признал, че мечтае за секс в казана с шкембе-чорба, както и майстор на перални, който се оплаква, че не може да убеди гаджето си да го направят в центрофугата.
Как да го осъществите в домашни условия?
Сравнително лесно е. Като начало започнете да наричате партньора си “колега”! Ако любимият ви е пощальон, помолете го да ви лизне марката и да ви чукне един телекс! Ако пък е пожарникар, облечете азбестовата му екипировка, запалете покривката на масата и извикайте “Давай маркуча, скъпи! Напръскай ме с пяната!”
Секс в самолет
За такъв секс мечтаят 29 процента от запитаните мъже. Ако партньорът ви мечтае за подобни преживявания, недейте да се охарчвате за самолетни билети!
Подарете му цялата прелест на авиосекса вкъщи!
Как да го осъществите в домашни условия?
Облечете се като стюардеса. Сложете го да седне в креслото и го вържете с колан за облегалката. Включете прахосмукачката до ушите му – звукът й е същият като двигател на руски самолет при излитане. Сервирайте му студен жилав шницел в пластмасова кутия. Точно когато започне да се храни, минете зад креслото и внезапно го раздрусайте с все сили, за да постигнете ефекта “въздушна яма”. Партньорът ви ще се задави и така ще озверее, че ще ви нападне като терорист. С думите “не тук, скъпи, ела в пилотската кабина”, го отведете в банята, където го очаква Голямата изненада – съседът ви, с униформа на пилот, хванал здраво лоста за управление...
Домашно порнокино
11 процента от българските мъже мечтаят за филмова кариера в порноиндустрията. Но малцина са се сещали, че могат да си направят сексфилм и вкъщи.
Как да го осъществите в домашни условия?
Превърнете спалнята си в киностудио. Насочете няколко мощни прожектора към леглото. За да постигнете истинска кинаджийска атмосфера, може да изревете като лъва на “Метро Голдуин Майер”. Оттук нататък следва стандартен секс, само че трябва да говорите на немски – “шнела, шнела”, “йа, вундърбааа”, “шприцен”, “фолксваген голф”, “хайл хитлер” и каквото друго се сетите...
Секс на стадиона
Макар да не си го признават, голяма част от мъжете преживяват нещо като оргазъм, когато гледат футбол. Дълбоко в подсъзнанието си всеки българин си мечтае да вкарва под оглушителния рев на агитката. Така че, ако искате да дарите любимия си с върховно преживяване, превърнете секса в решително дерби.
Как да го осъществите в домашни условия?
Покрийте паркета в хола с чимове. Извикайте съседите за публика. Ако партньорът ви е от ЦСКА, облечете екип на “Левски”. ( В този случай особен смисъл ще придобие скандирането на агитката “Кур за “Левски”, оле!”)В кулминационния момент е добре някой от публиката да извика “Господ е българин”, а другите да започнат да хвърлят бомбички и димки.
За какво фантазират жените?
Секс с цветнокож
Колкото и да не ви се вярва, 83 процента от българските жени мечтаят да отдадат тялото си на човек от друга раса.
Причина за това е разпространеното схващане, че чернокожите са много надарени. Дали това е така, не знам, пък и не искам да знам, но съм сигурен, че партньорката ви ще ви бъде благодарна до края на живота си, ако й подарите един горещ африкански “шаказулу-секс”
Как да го осъществите в домашни условия?
Всичко е въпрос на грим. Трябват ви големи количества кафява боя, която се нанася равномерно върху цялото тяло. (По-добър ефект се постига, ако преди това се намажете с фин грунд от три части синтетичен безир и две части кафяв байц)
Добре е да говорите с меко “л” и да поставяте всички глаголи в трето лице единствено число. Така съвсем ще заприличате на кенийски студент, дошъл в братска България да учи лесоинженерство.
(Ако партньорката ви мечтае за секс с латино-тъпкач, упражнението е същото, само че преди акта трябва да го размахате с ръка и да се развикате “Кура либре!” )
Секс сред природата
58 процента от българките споделят, че искат да бъдат обладани под открито небе.
Има много привърженички на кърския секс, които са готови да пътуват с часове, за да открият подходяща царевична нива или пък да се търкалят по мравуняците в градската градина за радост на патрулиращите полицаи...
Как да го осъществите в домашни условия?
Не забравяйте, че звезди има и над балкона ви. Половин кофа оборски тор за аромат и два-три щуреца за звуков фон са всичко, което ви е необходимо, за да се почувства тя така, сякаш я любят в цъфналата ръж на Робърт Бърнс.
Артсекс
Хората на изкуството присъстват в сексфантазиите на около 24 процента от българките. Виновни за това са самите хора на изкуството. Най-вече Рубенс, който обезсмърти в платната си целулита и Пикасо, който доказа, че дори жена с вид на съветски булдозер е достойна да позира за портрет.
Ако кажете на партньорката си, че сте художник и правите инсталации, със сигурност ще блеснете на фона на предишното й гадже, известно като“оня мухльо, дето един бушон не може да поправи...” А ако й изтананикате на ушенце нещо от Шостакович, ви уверявам, че тя сама ще ви предложи да я изшостаковате веднага.
Как да го осъществите в домашни условия?
Арт-атмосфера се създава лесно. Всеки разхвърлян ергенски таван може да мине за ателие. Трябва ви само блок номер 4 и палитра с водни боички, които да бъдат небрежно захвърлени между празните бирени бутилки и търкалящите се чорапи. Предложете й да ви позира за актова инсталация. Ако тя ви попита какво е това, кажете й нежно: “Ами ти ще се съблечеш, а пък аз ще ти инсталирам едно нещо”
Секс с извънземно
8 процента от българките признават, че са сънували как отдават тялото си на представител на чужда цивилизация. Някои дори твърдят, че това не било сън, а са го направили наистина. Трудно е да си представим, че някой марсианец ще закъса дотолкова, та да се юрне да бие толкова път само за да свали някоя землянка (под ”землянка” разбирай жена от Земята, а не партизанско убежище). Но така или иначе тази фантазия върши работа. За да разберете дали партньорката ви си пада по НЛО-секса, гледайте заедно “Междузвездни войни”. Ако забележите, че тя се възбужда повече от Р2Д2, отколкото от Хан Соло, действайте!
Как да го осъществите в домашни условия?
Вземете кръгъл аквариум, и го нахлупете на главата си като скафандър. Облечете неопренов водолазен костюм и увийте около него лампичките от коледната елха. Скрийте във вътрешния си джоб малък транзистор, включен на къси вълни, за да постигнете характерната звукова среда.
Важно! Когато стигнете до секс, не забравяйте да изключите лампичките, тъй като влагата предизвиква късо съединение!
Групов секс
Навлизаме в най-рискованата област на женските фантазии. Доказано е, че всяка трета жена мечтае за групов секс. Но никоя няма да ви го каже в прав текст, защото мъжете обикновено реагират твърде болезнено на подобни признания. Затова няма смисъл да я разпитвате, с кого, как и къде би го направила, а вземете инициативата и направо действайте!
Как да го осъществите, без да пострада достойнството ви?
За това изпълнение се изисква актьорски талант. Номерът е да убедите партньорката си, че самият вие сте поне трима души.
Завържете очите й, след което разиграйте следния разговор:
Вие (с вашия глас): - Айде, Жоре, ти застани отпред, а аз отзад!
Вие (с по-дебел глас): - Добре, ама после ще се сменим!
Вие (носово): - А аз къде да застана?
Вие ( с вашия глас): - Ти, Пеше, давай странично!
Вие (с по-дебел глас): - Ама гледай да не се сецнеш като миналия път!
(Следва смях на три гласа – трудно се постига, но не е невъзможно)
След като пристъпите към самия секс, трябва много чевръсто да сменяте позите, така че наистина да създадете у партньорката си усещането за множественост. Добре е диалогът да не спира, като най-важното е да не забравяте кой с какъв глас говори.
След като всичко свърши, кажете: “Айде, момчета, тръгвайте си вече!”, затръшнете външната врата и чак тогава развържете очите на партньорката ви. Ако в този миг тя ви погледне с любов и ви каже “Най-хубаво ми беше с Жоро!”, значи експериментът ви е успял.
ИВО СИРОМАХОВ, "Оптимистична теория за българския секс"
За да си конкурентен на сексуалния пазар, вече не е достатъчно да си физически здрав, надарен и издръжлив. Съвременните интимни войни се печелят не с меч, а с фантазия.
За да помогна логистично на българския полов живот аз реших да обобщя най-често срещаните сексфантазии и да предложа някои напътствия за практическото им осъществяване в домашни условия.
За какво фантазират мъжете?
Секс в автомобил
74 процента от българските мъже мечтаят за секс в колата. Поради ниския стандарт на живот у нас, автомобилът е издигнат в култ. За българина колата е храм, а нежният ромон на двигателя е ангелска музика. Да прави секс в автомобила си, това за мъжа означава да е едновременно с двете си най-близки същества.
Такъв секс обаче понякога е трудно осъществим. Особено ако партньорът ви няма кола.
Но не се отчайвайте! Една жена с добро въображение може да организира за любимия си незабравим автосекс и без автомобил.
Как да го осъществите в домашни условия?
Сложете диванчето пред прозореца. За по-голяма достоверност, може да закачите на прозореца ароматизатор-борче. Разлейте на пода шише бензин – този аромат подлудява мъжете. Подведете разговор на автомобилна тема, изтъквайки колко скапани са били колите на предишните ви гаджета. Подчертайте, че никога досега не сте го правили в кола. “Той, Цецо ми се натискаше, ама в тая неговата сапунерка няма къде да се разкрачиш”. След едно такова изречение, партньорът ви ще бъде готов на всичко, така че може да пристъпите към действие. Особено добро впечатление ще направите, ако не изоставите автотерминологията и по време на акта. Мъжете много ценят окуражителни фрази като: “Спукай ми шарнирите!”, “Скъсай ми диференциала!” и т.н. Избягвайте обаче иронични подмятания от сорта: “Май ти падна акумулатора, а?”
Секс на работното място
Тази фантазия е на втора позиция по популярност сред българските мъже. 46 процента признават, че си представят колежката без бельо, или сънуват как шефката им е сплела боси пети зад врата им. Сред анкетираните има дори готвач, който е признал, че мечтае за секс в казана с шкембе-чорба, както и майстор на перални, който се оплаква, че не може да убеди гаджето си да го направят в центрофугата.
Как да го осъществите в домашни условия?
Сравнително лесно е. Като начало започнете да наричате партньора си “колега”! Ако любимият ви е пощальон, помолете го да ви лизне марката и да ви чукне един телекс! Ако пък е пожарникар, облечете азбестовата му екипировка, запалете покривката на масата и извикайте “Давай маркуча, скъпи! Напръскай ме с пяната!”
Секс в самолет
За такъв секс мечтаят 29 процента от запитаните мъже. Ако партньорът ви мечтае за подобни преживявания, недейте да се охарчвате за самолетни билети!
Подарете му цялата прелест на авиосекса вкъщи!
Как да го осъществите в домашни условия?
Облечете се като стюардеса. Сложете го да седне в креслото и го вържете с колан за облегалката. Включете прахосмукачката до ушите му – звукът й е същият като двигател на руски самолет при излитане. Сервирайте му студен жилав шницел в пластмасова кутия. Точно когато започне да се храни, минете зад креслото и внезапно го раздрусайте с все сили, за да постигнете ефекта “въздушна яма”. Партньорът ви ще се задави и така ще озверее, че ще ви нападне като терорист. С думите “не тук, скъпи, ела в пилотската кабина”, го отведете в банята, където го очаква Голямата изненада – съседът ви, с униформа на пилот, хванал здраво лоста за управление...
Домашно порнокино
11 процента от българските мъже мечтаят за филмова кариера в порноиндустрията. Но малцина са се сещали, че могат да си направят сексфилм и вкъщи.
Как да го осъществите в домашни условия?
Превърнете спалнята си в киностудио. Насочете няколко мощни прожектора към леглото. За да постигнете истинска кинаджийска атмосфера, може да изревете като лъва на “Метро Голдуин Майер”. Оттук нататък следва стандартен секс, само че трябва да говорите на немски – “шнела, шнела”, “йа, вундърбааа”, “шприцен”, “фолксваген голф”, “хайл хитлер” и каквото друго се сетите...
Секс на стадиона
Макар да не си го признават, голяма част от мъжете преживяват нещо като оргазъм, когато гледат футбол. Дълбоко в подсъзнанието си всеки българин си мечтае да вкарва под оглушителния рев на агитката. Така че, ако искате да дарите любимия си с върховно преживяване, превърнете секса в решително дерби.
Как да го осъществите в домашни условия?
Покрийте паркета в хола с чимове. Извикайте съседите за публика. Ако партньорът ви е от ЦСКА, облечете екип на “Левски”. ( В този случай особен смисъл ще придобие скандирането на агитката “Кур за “Левски”, оле!”)В кулминационния момент е добре някой от публиката да извика “Господ е българин”, а другите да започнат да хвърлят бомбички и димки.
За какво фантазират жените?
Секс с цветнокож
Колкото и да не ви се вярва, 83 процента от българските жени мечтаят да отдадат тялото си на човек от друга раса.
Причина за това е разпространеното схващане, че чернокожите са много надарени. Дали това е така, не знам, пък и не искам да знам, но съм сигурен, че партньорката ви ще ви бъде благодарна до края на живота си, ако й подарите един горещ африкански “шаказулу-секс”
Как да го осъществите в домашни условия?
Всичко е въпрос на грим. Трябват ви големи количества кафява боя, която се нанася равномерно върху цялото тяло. (По-добър ефект се постига, ако преди това се намажете с фин грунд от три части синтетичен безир и две части кафяв байц)
Добре е да говорите с меко “л” и да поставяте всички глаголи в трето лице единствено число. Така съвсем ще заприличате на кенийски студент, дошъл в братска България да учи лесоинженерство.
(Ако партньорката ви мечтае за секс с латино-тъпкач, упражнението е същото, само че преди акта трябва да го размахате с ръка и да се развикате “Кура либре!” )
Секс сред природата
58 процента от българките споделят, че искат да бъдат обладани под открито небе.
Има много привърженички на кърския секс, които са готови да пътуват с часове, за да открият подходяща царевична нива или пък да се търкалят по мравуняците в градската градина за радост на патрулиращите полицаи...
Как да го осъществите в домашни условия?
Не забравяйте, че звезди има и над балкона ви. Половин кофа оборски тор за аромат и два-три щуреца за звуков фон са всичко, което ви е необходимо, за да се почувства тя така, сякаш я любят в цъфналата ръж на Робърт Бърнс.
Артсекс
Хората на изкуството присъстват в сексфантазиите на около 24 процента от българките. Виновни за това са самите хора на изкуството. Най-вече Рубенс, който обезсмърти в платната си целулита и Пикасо, който доказа, че дори жена с вид на съветски булдозер е достойна да позира за портрет.
Ако кажете на партньорката си, че сте художник и правите инсталации, със сигурност ще блеснете на фона на предишното й гадже, известно като“оня мухльо, дето един бушон не може да поправи...” А ако й изтананикате на ушенце нещо от Шостакович, ви уверявам, че тя сама ще ви предложи да я изшостаковате веднага.
Как да го осъществите в домашни условия?
Арт-атмосфера се създава лесно. Всеки разхвърлян ергенски таван може да мине за ателие. Трябва ви само блок номер 4 и палитра с водни боички, които да бъдат небрежно захвърлени между празните бирени бутилки и търкалящите се чорапи. Предложете й да ви позира за актова инсталация. Ако тя ви попита какво е това, кажете й нежно: “Ами ти ще се съблечеш, а пък аз ще ти инсталирам едно нещо”
Секс с извънземно
8 процента от българките признават, че са сънували как отдават тялото си на представител на чужда цивилизация. Някои дори твърдят, че това не било сън, а са го направили наистина. Трудно е да си представим, че някой марсианец ще закъса дотолкова, та да се юрне да бие толкова път само за да свали някоя землянка (под ”землянка” разбирай жена от Земята, а не партизанско убежище). Но така или иначе тази фантазия върши работа. За да разберете дали партньорката ви си пада по НЛО-секса, гледайте заедно “Междузвездни войни”. Ако забележите, че тя се възбужда повече от Р2Д2, отколкото от Хан Соло, действайте!
Как да го осъществите в домашни условия?
Вземете кръгъл аквариум, и го нахлупете на главата си като скафандър. Облечете неопренов водолазен костюм и увийте около него лампичките от коледната елха. Скрийте във вътрешния си джоб малък транзистор, включен на къси вълни, за да постигнете характерната звукова среда.
Важно! Когато стигнете до секс, не забравяйте да изключите лампичките, тъй като влагата предизвиква късо съединение!
Групов секс
Навлизаме в най-рискованата област на женските фантазии. Доказано е, че всяка трета жена мечтае за групов секс. Но никоя няма да ви го каже в прав текст, защото мъжете обикновено реагират твърде болезнено на подобни признания. Затова няма смисъл да я разпитвате, с кого, как и къде би го направила, а вземете инициативата и направо действайте!
Как да го осъществите, без да пострада достойнството ви?
За това изпълнение се изисква актьорски талант. Номерът е да убедите партньорката си, че самият вие сте поне трима души.
Завържете очите й, след което разиграйте следния разговор:
Вие (с вашия глас): - Айде, Жоре, ти застани отпред, а аз отзад!
Вие (с по-дебел глас): - Добре, ама после ще се сменим!
Вие (носово): - А аз къде да застана?
Вие ( с вашия глас): - Ти, Пеше, давай странично!
Вие (с по-дебел глас): - Ама гледай да не се сецнеш като миналия път!
(Следва смях на три гласа – трудно се постига, но не е невъзможно)
След като пристъпите към самия секс, трябва много чевръсто да сменяте позите, така че наистина да създадете у партньорката си усещането за множественост. Добре е диалогът да не спира, като най-важното е да не забравяте кой с какъв глас говори.
След като всичко свърши, кажете: “Айде, момчета, тръгвайте си вече!”, затръшнете външната врата и чак тогава развържете очите на партньорката ви. Ако в този миг тя ви погледне с любов и ви каже “Най-хубаво ми беше с Жоро!”, значи експериментът ви е успял.
ИВО СИРОМАХОВ, "Оптимистична теория за българския секс"
Monday 1 February 2010
Darwin Awards
Наближава сезона на Оскарите и Берлинале в моя случай, та реших да пиша за награди. И то не кои да е, а възможно най-заслужените в света – „Дарвин”. Както някои вече са чували, те се връчват ежегодно на хора, подпомогнали хода на човешката еволюция чрез собственоръчното си премахване от генетичния фонд на Земята. С други думи, награда за неволни самоубиици и хора, които благодарение на себе си са изгубили способността да се възпроизвеждат, обикновено по особено креативен начин. Наградата е учредена на името на някой си Чарлз Дарвин, предполагам първия от създателите на тези случки, напомнящи особено неправдоподобен виц.
Разбира се, има строги критерии за допускане на определена история до престижната комисия от отегчени тийнейджъри. Кандидатура е валидна само в случаите, когато лицето е причинило импотентността или смъртта си, нещастни случаи и убийства не се броят. Критериите са следните:
Неспособност за възпроизводство
Кандидатите за наградата трябва да са или мъртви, или живи, но неспособни да имат поколение. Тази клауза понякога е спорна, тъй като кандидатите може вече да имат деца или ако способността за възпроизводство е изгубена поради лошо здравословно състояние и пределна възраст. За да се избегнат спекулации се прилага теста с пустинния остров: ако лицето се намира на пустинен остров с фертилно лице от противоположния пол, но е неспособно да създаде потомство, то може да бъде номинирано за наградата. Като цяло, носителите на наградата са или мъртви, или доказано стерилни, или в затвор с доживотна присъда.
Изключителност
Кандидатите трябва да са демонстрирали сензационна, изумителна, хоумър симпънски епична глупост. Тъй като наградата „Дарвин“ е хумористична, обстоятелствата около всяка от потенциалните кандидатури трябва да бъдат уникални в своята абсурдност, което изключва някои глупави, но все пак често срещани причини за самоубийство по непредпазливост, като примерно пушене в леглото. Причина за номинация обаче е бил случай, когато пациент е запалил цигара, въпреки лекарското предупреждение да не пуши, тъй като е намазан с мехлем, който има свойството да се възпламенява. Пушенето убива.
Самопредлагане
Кандидатите трябва сами да са причинили смъртта или загубата на репродуктивните си способности. Наградата не се присъжда при трагични обстоятелства довели до смъртта или стерилитета на други хора. Не се признава убийството на приятел с ръчна граната, но се признава причиняването на собствената смърт при създаването в домашни условия на устройство за почистване на комина на основата на граната, т.е. използването на граната за чистене на комин, метод особено известен в Близкия Изток през 80-те години.
Зрелост и съзнателност
Кандидатите за наградата „Дарвин“ трябва да са способни на нормална преценка. Те трябва да са психически здрави и преминали възрастта, която по закон е необходима за получаване на шофьорска книжка.
Възможност за проверка
Обстоятелствата около кандидатите трябва да могат да бъдат удостоверени. Ако за дадена история се открие, че не е истинна, носителят на наградата се дисквалифицира. Особено забавните случаи се прехвърлят към архивите с градски легенди, особено глупавите се прехвърлят към сценаристите на г-н Слави Т.
Ето и историите на няколко наградени и номинирани:
- На 3 Юни 2009 над Грийсбъро, Северна Каролина се изливат 8 см вода/кв.м. за два часа, блокирайки няколко пъттни артерии. На Розан Т., 50, не и направило впечатление. Тя скочила на скутерчето си и отпрашила към магазина за да пазарува и да удари една биричка. Решила, че не и се чака да спре дъжда и драснала обратно. Полицията била блокирала няколко шосета заради преливащата вода, включително това водещо към къщата на Розан. Възползвайки се от факта, че е на 2 гуми профучала покрай блокиращата патрулка, но загубила контрол на 40-те кубика шум и паднала в реката под пътя. Това не е края на историята! Полицаите я вадят от водата и я разпитват защо кара моторче в това време и не спира и тн., но тя не се впечатлява много, ами се затичва и скача обратно в реката, за да си вади моторчето. И така печели 2-ро място за 2009.
- На 12 Април 2008 Шон М. се прибирал по магистрала някъде във Флорида с колата си. Проблема е, че бирата изпита преди час напирала да се върне в природата. Насред огромно задръстване нашият герой решава, че това е неговият шанс, излиза от колата, отива до ниската ограничителна стена на магистралата, прескача с една ръка върху стената и... пада 20 метра надолу върху железопътна линия. Оказва се, че колата му е заседнала в трафика точно на мост.
- Полякът Кшиштоф Ажнински освен мачо на годината 1996 е и носител на наградата Дарвин. Ажнински, 30, си поркал с другарчета, когато някой предложил да се съблекат и да играят „мъжки” игри (да се разбира буквално). По едно време започнали да се бият един друг по главите със замръзнали репи (wtf?!), обаче един от приятелите на Кшиштоф решил да е най-мъж, хванал трион и отрязал края на крака си. Е това ако не е мъж, не знам... Ажнински грабнал триона от ръката му, изричайки едни от най-култовите последни думи в историята: „Гледай сега бе!”, преди да си отреже главата. Сам. С трион.
- Победителят от 1992 е класик. Кен Брагър, 47, от Северна Каролина (талантлив щат) се събудил от звъна на телефона до леглото си. Сънен, Брагър посегнал да го вдигне, но в тъмното набарал Смит&Уесъна си, с който успял да се гръмне в главата.
- На 20 Април 2008 католическият свещеник Аделир Антонио, 51, вдъхновен от филма „В небето” на Дисни решил да полети с огромна връзка балони, за да рекламира проекта си за изграждане на олтари по спирките на тирове из САЩ. Хитрец, а? Подготвил се добре, сателитен телефон, GPS, парашут и какво ли още не. Само дето забравил да се обучи как да работи с GPS-а. Нашият герой литнал безпроблемно, но ветровете го понесли към океана. Можел да парашутира още над земята, но решил че Господ е с него. Когато се усетил, че Бог явно не подкрепя възвишената му идея, звъннал за помощ, но не могли да го открият над океана, защото не можел да работи с GPS-а. Той се мъчил със системата докато не му паднала батерията. През следващите седмици парчета балони се появявали на планини и плажове, по-късно се намерило и тялото, доказвайки, че отец Аделир Антонио е на гости при шефа си.
- През Ноември 2007 някъде из Русия, професионалният крадец Едуард започнал работа посред нощ, влизайки с взлом в апартамента на човек с увреждания. Еди тъкмо привършвал, когато инвалида се събудил и започнал да крещи. Крадецът се панирал и започнал да налага беззащитната жертва на обир, който обаче набарал патерицата си и ударил Едуард между краката с всичка сила. Обирджията се спасил като скочил през прозореца, падайки от първия етаж на тротоара. Обирания видял, че нещо е изпаднало от панталоните на Еди и осъзнал, че е тестис. Откъсната топка с удар между краката. Инвалидът звънял няколко пъти в Бърза помощ, но никой не му повярвал. След половин час случаен минувач извикал линейка за Еди, който припаднал от болка на тротоара. Когато лекарите го свестили, той само викал: „Искам си топката!” Гениталиите му били толкова увредени, че се наложило да ги ампутират напълно. И те така.
- 26 Август 2006, Лестър, Англия. Смъртта на Дарън била загадка. Намерен по средата на коридора у тях с нож в гърдите. Полицията не успяла да разкрие нищо. Година по-късно съпругата на Дарън, която била на почивка по времено на смъртта му, разкрила какво се е случило. Тя си спомнила, че точно преди тя да замине, Дарън се чудел дали новото му яке е stab-proof, т.е. дали може да издържи нападение с нож. Точно така, Дарън решил да го тества. Дали да остави якето на стол и тогава да го атакува? Не, той преценил, че трябва да го облече и сам да се намушка. Явно е надценил защитните способности на облеклото си.
- На 18 Декември 2005 в Южна Африка двама крадци работели на улицата. Наложило им се да бягат, защото тъкмо откраднали телефон и женска чанта. Единият обаче не бил в особено добра форма и трябвало да спре да тича след 200 метра. Тогава видял пред себе си висока ограда и с крайно усилие я прескочил, явно забравяйки, че се намира в градската зоологическа градина. След прескачането на оградата паднал от 10 метра височина по средата на клеткатата на бенгалските тигри. И спечелил награда Дарвин.
Номинирайте, коментирайте, оценявайте!
Разбира се, има строги критерии за допускане на определена история до престижната комисия от отегчени тийнейджъри. Кандидатура е валидна само в случаите, когато лицето е причинило импотентността или смъртта си, нещастни случаи и убийства не се броят. Критериите са следните:
Неспособност за възпроизводство
Кандидатите за наградата трябва да са или мъртви, или живи, но неспособни да имат поколение. Тази клауза понякога е спорна, тъй като кандидатите може вече да имат деца или ако способността за възпроизводство е изгубена поради лошо здравословно състояние и пределна възраст. За да се избегнат спекулации се прилага теста с пустинния остров: ако лицето се намира на пустинен остров с фертилно лице от противоположния пол, но е неспособно да създаде потомство, то може да бъде номинирано за наградата. Като цяло, носителите на наградата са или мъртви, или доказано стерилни, или в затвор с доживотна присъда.
Изключителност
Кандидатите трябва да са демонстрирали сензационна, изумителна, хоумър симпънски епична глупост. Тъй като наградата „Дарвин“ е хумористична, обстоятелствата около всяка от потенциалните кандидатури трябва да бъдат уникални в своята абсурдност, което изключва някои глупави, но все пак често срещани причини за самоубийство по непредпазливост, като примерно пушене в леглото. Причина за номинация обаче е бил случай, когато пациент е запалил цигара, въпреки лекарското предупреждение да не пуши, тъй като е намазан с мехлем, който има свойството да се възпламенява. Пушенето убива.
Самопредлагане
Кандидатите трябва сами да са причинили смъртта или загубата на репродуктивните си способности. Наградата не се присъжда при трагични обстоятелства довели до смъртта или стерилитета на други хора. Не се признава убийството на приятел с ръчна граната, но се признава причиняването на собствената смърт при създаването в домашни условия на устройство за почистване на комина на основата на граната, т.е. използването на граната за чистене на комин, метод особено известен в Близкия Изток през 80-те години.
Зрелост и съзнателност
Кандидатите за наградата „Дарвин“ трябва да са способни на нормална преценка. Те трябва да са психически здрави и преминали възрастта, която по закон е необходима за получаване на шофьорска книжка.
Възможност за проверка
Обстоятелствата около кандидатите трябва да могат да бъдат удостоверени. Ако за дадена история се открие, че не е истинна, носителят на наградата се дисквалифицира. Особено забавните случаи се прехвърлят към архивите с градски легенди, особено глупавите се прехвърлят към сценаристите на г-н Слави Т.
Ето и историите на няколко наградени и номинирани:
- На 3 Юни 2009 над Грийсбъро, Северна Каролина се изливат 8 см вода/кв.м. за два часа, блокирайки няколко пъттни артерии. На Розан Т., 50, не и направило впечатление. Тя скочила на скутерчето си и отпрашила към магазина за да пазарува и да удари една биричка. Решила, че не и се чака да спре дъжда и драснала обратно. Полицията била блокирала няколко шосета заради преливащата вода, включително това водещо към къщата на Розан. Възползвайки се от факта, че е на 2 гуми профучала покрай блокиращата патрулка, но загубила контрол на 40-те кубика шум и паднала в реката под пътя. Това не е края на историята! Полицаите я вадят от водата и я разпитват защо кара моторче в това време и не спира и тн., но тя не се впечатлява много, ами се затичва и скача обратно в реката, за да си вади моторчето. И така печели 2-ро място за 2009.
- На 12 Април 2008 Шон М. се прибирал по магистрала някъде във Флорида с колата си. Проблема е, че бирата изпита преди час напирала да се върне в природата. Насред огромно задръстване нашият герой решава, че това е неговият шанс, излиза от колата, отива до ниската ограничителна стена на магистралата, прескача с една ръка върху стената и... пада 20 метра надолу върху железопътна линия. Оказва се, че колата му е заседнала в трафика точно на мост.
- Полякът Кшиштоф Ажнински освен мачо на годината 1996 е и носител на наградата Дарвин. Ажнински, 30, си поркал с другарчета, когато някой предложил да се съблекат и да играят „мъжки” игри (да се разбира буквално). По едно време започнали да се бият един друг по главите със замръзнали репи (wtf?!), обаче един от приятелите на Кшиштоф решил да е най-мъж, хванал трион и отрязал края на крака си. Е това ако не е мъж, не знам... Ажнински грабнал триона от ръката му, изричайки едни от най-култовите последни думи в историята: „Гледай сега бе!”, преди да си отреже главата. Сам. С трион.
- Победителят от 1992 е класик. Кен Брагър, 47, от Северна Каролина (талантлив щат) се събудил от звъна на телефона до леглото си. Сънен, Брагър посегнал да го вдигне, но в тъмното набарал Смит&Уесъна си, с който успял да се гръмне в главата.
- На 20 Април 2008 католическият свещеник Аделир Антонио, 51, вдъхновен от филма „В небето” на Дисни решил да полети с огромна връзка балони, за да рекламира проекта си за изграждане на олтари по спирките на тирове из САЩ. Хитрец, а? Подготвил се добре, сателитен телефон, GPS, парашут и какво ли още не. Само дето забравил да се обучи как да работи с GPS-а. Нашият герой литнал безпроблемно, но ветровете го понесли към океана. Можел да парашутира още над земята, но решил че Господ е с него. Когато се усетил, че Бог явно не подкрепя възвишената му идея, звъннал за помощ, но не могли да го открият над океана, защото не можел да работи с GPS-а. Той се мъчил със системата докато не му паднала батерията. През следващите седмици парчета балони се появявали на планини и плажове, по-късно се намерило и тялото, доказвайки, че отец Аделир Антонио е на гости при шефа си.
- През Ноември 2007 някъде из Русия, професионалният крадец Едуард започнал работа посред нощ, влизайки с взлом в апартамента на човек с увреждания. Еди тъкмо привършвал, когато инвалида се събудил и започнал да крещи. Крадецът се панирал и започнал да налага беззащитната жертва на обир, който обаче набарал патерицата си и ударил Едуард между краката с всичка сила. Обирджията се спасил като скочил през прозореца, падайки от първия етаж на тротоара. Обирания видял, че нещо е изпаднало от панталоните на Еди и осъзнал, че е тестис. Откъсната топка с удар между краката. Инвалидът звънял няколко пъти в Бърза помощ, но никой не му повярвал. След половин час случаен минувач извикал линейка за Еди, който припаднал от болка на тротоара. Когато лекарите го свестили, той само викал: „Искам си топката!” Гениталиите му били толкова увредени, че се наложило да ги ампутират напълно. И те така.
- 26 Август 2006, Лестър, Англия. Смъртта на Дарън била загадка. Намерен по средата на коридора у тях с нож в гърдите. Полицията не успяла да разкрие нищо. Година по-късно съпругата на Дарън, която била на почивка по времено на смъртта му, разкрила какво се е случило. Тя си спомнила, че точно преди тя да замине, Дарън се чудел дали новото му яке е stab-proof, т.е. дали може да издържи нападение с нож. Точно така, Дарън решил да го тества. Дали да остави якето на стол и тогава да го атакува? Не, той преценил, че трябва да го облече и сам да се намушка. Явно е надценил защитните способности на облеклото си.
- На 18 Декември 2005 в Южна Африка двама крадци работели на улицата. Наложило им се да бягат, защото тъкмо откраднали телефон и женска чанта. Единият обаче не бил в особено добра форма и трябвало да спре да тича след 200 метра. Тогава видял пред себе си висока ограда и с крайно усилие я прескочил, явно забравяйки, че се намира в градската зоологическа градина. След прескачането на оградата паднал от 10 метра височина по средата на клеткатата на бенгалските тигри. И спечелил награда Дарвин.
Номинирайте, коментирайте, оценявайте!
Subscribe to:
Posts (Atom)
