Понякога имам нужда от няколко мрачни дни, за да осъзная колко красиво е слънцето всъщност.

Някои хора работят 24/7. Не мога да ги разбера. Аз работя едва 24/6.

5 метра коридор

5 метра коридор, 128 стъпала за 1 минута, или 20 секунди с асансьор. 238 крачки до спирката. 5 минути.
Всичко това е голяма шашма, мисля си. Трябваха ми девет месеца, за да я започна като хората. На някои им стигат и по-малко, други изобщо не успяват. Някъде там, в началото, на един мъж и една жена са им трябвали няколко минути, за да ми дадат тази възможност. Явно съм спечелил голямото надбягване. Прощавайте, неосъществени братя, прощавайте, неосъществени сестри. Такава е играта. Забавно ми е да мисля как съм успял да го направя тогава, сега съм 50 кг и отдавна не съм печелил нищо с тях освен негодността за военна служба. Нищо лошо, нищо добро, не се наложи да защитавам ничия чест.
6 години щастие, 12 + 5 образование, после гмуркане в дълбокото. Ръст 172 см, № на обувките 40. 80 удара в минута, понякога и повече. Кръвно налягане за космонавти: 80/120. 2 разбити сърца за година. 1 спряло за миг.
Хубаво е да разправяш един виц не повече от 3 минути. Моят любим е: Един домат ударил друг и казал: Кетчуп!

Научих, че живея на загубена планета заедно с 6 милиарда нещастници с нелепа самоувереност и пределна склонност към самоунищожение. Представете си само. Не станах по-щастлив от това.
Трябваше ми 1 година да спечеля единствената си любов, на нея й трябваше 1 минута да ме напусне. Беше висока 1 метър и 60 см, тежеше 49 кг , носеше обувки 37 номер. Не носеше обувки с високи токчета.
4 бири не стават, от 8 ми се гади, 2 чаши вино е добре, стига да няма с кого да приказваш или да си легнеш, затова после пиеш 4 или 6, или повече, 1 ракия е добре, стига да е бутилка.
Освен всичко останало повечето от нас много държат да са създадени с цел. Затова имаме тези неща, наречени религии, всяка религия предлага в главното си меню своя Бог с гарнитура по вкус. Казаха ми, че съм направен по образ и подобие. Чудесно, не мислите ли? Някои от нас не са доволни с положението. Интересно. Недоволните започват войни, бият жените или съпрузите си. Децата си. Сексуалното насилие е често срещано. Племе, завладяващо друго племе. Най-добрият начин да те подчинят е да ти го турят. Помислете само.

В развитите страни средностатистическият мъж през ХХІ век живее 75 години, средностатистическата жена - 85. Едно време някак са го докарвали до 30. При добро стечение на обстоятелствата имаме по 32 зъба.
Любимият ми филм е дълъг 2 часа и 11 минути. Гледал съм го 17 пъти.
Имам диоптър +0.75. Най добре се чувствам на 21 градуса температура на въздуха и влажност от 41%. Нормалният работен ден е 8 часа. Никога не съм имал нормален работен ден. Обичам класически хот-дог, струващ 1.40 лв., с горчица и чили. 20 см от рая. Пуша 1 цигара за 3 или 4 минути, в зависимост от това дали има вятър. В една кутия има 20 цигари. Пуша по 2 кутии на ден. Денят заедно с нощта правят денонощие. 1 денонощие има 24 часа.
10 мг катран, 0.8 мг никотин, 10 мг въглероден оксид. Белодробен инфаркт, 36 секунди.
Леглото ми е 190 см на 80 см. Стаята е 5 метра на 4, висока 2.65. До мен лежи още 1 човек. Леглото му е 190 см на 80 см. Мозъчен инсулт, 15 секунди. 98 капки за 60 секунди.

Като малък ми бяха казали, че Вселената е безкрайна. Сега чувам, че са й намерили края. Честито. Така или иначе Вселената е голяма работа. Един мой приятел веднъж каза: това нещо, Вселената, си е ебало мамата. Като малък обичах да слушам тиктакането на часовника и да си играя, като от тик-так правех так-тик. Това ми помагаше да заспя. Голямо тиктакане падна.
Навярно знаете за реинкарнацията. Онази източна простотия, позволяваща на милиони бедни изплашени копелета като мен да преминат по-лесно през това нещо, каквото и да е то. Защо да се страхуваме, като може да не го правим.

5 метра коридор, 128 стъпала за 1 минута, или 20 секунди с асансьор. 238 крачки до спирката. 5 минути.

Aвтор: Антония Тилева, capital light

yЄx, jeder z=unglücklich

Петима милиардери, които живеят скромно

Всички те притежават огромно богатство, въпреки че на пръв поглед не им личи. Пестеливият и неразточителен начин на живот се е отразил добре, както на техния бизнес, така и на живота им като цяло.

Сред нас има милионери и милиардери, които живеят като относително нормални хора и се отнасят отговорно към парите си. Ето и някои от най-скромно живеещите богати хора в света.

Уорън Бъфет

Милиони хора по света четат книгите на Бъфет и следват всеки ход на неговата компания Berkshire Hathaway. Истинската тайна за личното богатство на Бъфет обаче може би се крие в неговата склонност към пестеливост.

Бъфет, чието състояние възлиза на 47 млрд. долара, избягва луксозните домове и предмети. Той все още живее в скромната си къща в Омаха, Небраска, която закупува за 31 500 долара преди повече от 50 г. Въпреки че Бъфет се е хранил в най-изисканите ресторанти в света, винаги би предпочел един бургер и картофки с безалкохолно.

Запитан защо не притежава яхта, той отговаря: Повечето подобни играчки носят само проблеми.

Карлос Слим Хелу

Повечето хора по света са чували за Бил Гейтс, но името Карлос Слим Хелу рядко предизвиква някакви асоциации. Това обаче е име, което си заслужава да се знае.

Роденият в Мексико Слим, е най-богатият човек в света с лично състояние от 53 млрд. долара. Той може да си позволи най-екстравагантните луксозни неща в света, но рядко си позволява.

Както и Бъфет, той не притежава яхта или самолет и живее в една и съща къща повече от 40 години.

Ингвар Кампрад

Основателят на шведската мебелна компания Ikea постига успех с достъпни мебели, които клиентите на компанията могат да сглобяват сами. Това да измисля как да пести пари не засяга само клиентите му, но е една от неговите ценности. Кампрад казва: "Хората, които пазаруват от Ikea не карат лъскави коли и не отсядат в луксозни хотели."

Това важи и за основателя на компанията. Той пътува в пътническата класа в самолетите, а когато има работа в града, ползва или автобус, или 15-годишното си Volvo 240 GL.

Чък Фийни

Израстването след Голямата Депресия вероятно има нещо общо с пестеливостта на Фийни. С мотото си „Захванах се с това, за да работя усилено, а не за да забогатея", съоснователят на Duty Free Shoppers без много шум се превръща в милиардер. Той дарява почти цялото си богатство чрез фондацията си Atlantic Philanthropies.

Освен че е дарил над 600 млн. долара на неговия университет Cornell, той също така е раздал милиарди долари на училища, изследователски центрове и болници.

Фийни често ползва градския транспорт, лети в пътническа класа в самолетите, пазарува дрехи с намаления и не пръска пари за обувки заявявайки: "Не можеш да носиш няколко чифта обувки едновременно." Той възпитава децата си по същия начин, карайки ги да работят „нормални работи" през лятото, както правят повечето тийнейджъри.

Фредерик Майър

Основният бизнес на Фредерик Майър са супермаркетите. Неговото богатство надхвърля 5 млрд. долара и половината от него е натрупано докато всички останали гледаха как състоянията им падат през 2009 г.

Също както Бъфет той си купува автомобили на разумна цена и ги кара докато издъхнат. По подобие на Кмпрад пък Майер отсяда в мотели на достъпни цени, когато пътува по работа. Както и останалите в този списък Майър е концентриран върху добрините, които неговото богатство може да даде на обществото.

Малката тайна на някои от най-богатите хора в света е, че те рядко го показват. Вместо да харчат невъздържано, те мислят как да спестява и да инвестират, за да увеличават богатството си в бъдеще.


Profit.bg, 17.06.2010

Кратка хронология на берлинското дискотечно дело

23:00. Нощта е непълнолетна. Клубовете отварят врати и барове за покварената младеж и тоалетни за още по-покварената стареж. Мирише на свежи плодове, току-що нарязани на бара от бармана, който бодро търка венци. Първите посетители винаги са групичките от по пет Лолитки, с къси полички и още по-къса памет. Те пристигат, руси, наконтени и хищни по онзи така-чаровен необигран начин, които особено се харесва на клубоработниците. Веднага засмукват по два коктейла, като плащат за един, все пак именно те са двигателят на нощния живот. Надеждите им са в по-късните часове на нощта да не плащат и първия. DJ не се впечатлява от Лолитките особено, отегчен от закъснението на тълпите потъва в тоалетната всеки пет минути. Клубоработниците сравняват размерите на пикочния му мехур и ноздрите му. Не откриват особена разлика. Групичките Лолитки се оглеждат една друга с зле прикрита неприязън.

24:00. Happy Hour. Заведението започва да се пълни с обичайните заподозрени. Пристигат големите тълпи от тийнове, пресни от квартирата на Х, където са ударили по едно за отскок. Някои и по две. Малцината, ударили по три, са принудени да си ходят обратно у дома, face control-а не оценява клубното им настроение подобаващо. ВИП пиянките се появяват, носещи дрехите от предната седмица със самочувствие от предната заплата. 25-годишни японски бизнесмени, приличащи на грозновати 15-годишни европейци с хормонални проблеми, са пристигнали преди 35 минути, съответно вече са безпорядъчно пияни. Некоординираните им движения забавляват искрено барманите, които все така бодро си търкат венците. Съотношението мъже-жени е едно към четири, което кара двете застаряващи рускини в средата на дансинга да ревнуват неистово от късите рокли и опънати лица на Лолитките и понякога дори безсрамно да подпитват защо бе джанъм има толкова малко мъже в тая дискотека. Лолитките, от своя страна, започват да се усмихват на малцината мъже в клуба. Въпросните малцина мъже си пият нехайно, рано им е да заговорят дори усмихващи им се Лолитки.

01:00. Бутилките шампанско и водка се трупат по препълните маси. Надявам се никога да не разбера удоволствието от пиене на шампанско в дискотека. Или където и да е другаде, for that matter. Светлите ризи и тъмните рокли оправдават безбожните сметки, но никой не мисли за портфейла си, заети са да алкотрошат след дългата работно-учебна седмица. Пълно е с красиви жени, които стават прогресивно все по-красиви. Сред тях са и застаряващите рускини от 24:00h, които повече заглеждат, отколкото танцуват и все пак си тръгват сами. Появават се последните редовнички – момичетата, които всяка седмица танцуват пред ВИП сепаретата, чакайки да ги дръпне някой от важните хора, та да пият на воля и аванта. Рядко съм виждал професионални танцьорки, които да танцуват с по-голямо желание. Жадни момичета са тези. Понякога им се получава. Междувременно съотношението мъже-жени се изравнява постепенно. Японските бизнесмени са напили японските си бизнесменски приятелки безпаметно и им пускат бизнес ръце по сепаретата, което предизвиква отвратените погледи на Лолитките, барманите, застаряващите рускини всички .

02:00. Пика на нощта. Подгряните тийнове се опитват да впечатлят Лолитките с танци от клип на Justin Timberlake. По-несимпатичните Лолитки поддават, все пак тия танци са от по-новите клипове, в които JT даже има брада и въобще си прилича на нормален хетеро човек. DJ пуска странна музика, ходенето до тоалетна явно му идва в повече. Клубоработниците се движат бързо между клубохолиците, раздават рамене, привидно неумишлени ритници и телефонните си номера. Получилите рамо са разочаровани от полученото рамо, но не се залавят да обясняват кого познават. Хм. Подът се покрива с натрошено стъкло. На ВИП сепаретата се мята монета, за да се избере кои от редовните танцьорки получават безплатно пиене тази седмица. Появяват се решителните педали, от което си пати основно персонала.

03:00. Немските клубохолици се оказват повръщачи, а не биячи - свежите плодове от 23:00 се превръщат в зеленчуци втора употреба. Берлинската клубна любов е късно зрееща – първите натискащи се тъкмо са се захапали, пияни и щастливи. Лолитките постепенно се изнасят, при това точно както са дошли – накурвени и в групи по пет. Justin Timberlake-овците на света са взели по някой телефонен номер и в най-оптимистичния случай дори са получили по някоя целувка в някое кьоше, но всяка Лолита се прибира сама. Сама в смисъла на „без мъж”. Пред ВИП тоалетните се вие опашка. Клубоработниците пият привидно безалкохолни напитки и открито се присмиват на някой престараващ се Джъстин, а танците цялостно стават все по-странни.

04:00. ВИП персоните слизат да потанцуват сред оредяващите простосмъртни. Простосмъртните са просто осмъртени. Клубоработниците, отегчени от некоординирани танци, събират всевъзможни съкровища от пода, изпуснати от празнуващите безбожници. Жените, останали в дискотеката до четири сутринта, са наричани не без любов „мърша”. Те са: 1. Твърде пияни, за да се сетят да си ходят и/или 2. Твърде загорели, за да им мине през главата да си ходят към къщи „а ла Лолит” (френски за „сами”, т.е. без мъж). Въпросните дами са желана цел за определена група мъже, познати като „хиени”. За по-голяма образност прилагам пример - в Слънчев бряг спасителите са класически пример за хиени – появяват се час преди съмване, събират останките и пируват до изтрезняването на останките.

05:00. Слънцето изгрява над Mutterstadt, като забележителното в случая е, че той до снощи той си е бил Jungfraustadt. Последните мохикани в клуба нехаят за слънцето, слагат си слънчевите очила и продължават да танцуват. Дългата нощ и качественият алкотрош се проявяват, мохиканите танцуват на ритъма на песен, свършила преди 10 минути. Клубоработниците са отегчени до смърт, не обръщат внимание на трите останали двойки натискащи се. Всяка от въпросните три двойки би се изчукала на момента върху сепаретата, ако не бяха твърде пияни, за да помнят къде се намират гениталиите им.

05:30. Край. Последните десет ВИП пиянки са учтиво заставени от охраната да се спасяват. Те неучтиво отказват, но никой не им обръща внимание, така или иначе другата седмица отново ще са тук. Слънцето грее над Берлин и неговите нощни пазачи, всеки от които пази по един ъгъл и честичко заспива. Немският вариант на фирма „Чистота” чисти. Общественият транспорт обществено превозва. Restart и начало на нов ден за всички освен нощните пазачи – те се оттеглят на заслужена почивка.

Защо добрите дни за икономиката ни няма да се върнат скоро

Последните години бяха едни от най-добрите за българската икономика, като основните фактори за това бяха няколко - бум на кредитирането, свързаният с него ръст на потреблението, имотният балон и огромните чуждестранни инвестиции.

Финансовата криза на Запад, превърнала се в икономическа обаче се отрази пагубно върху тези фактори. Кредитирането замръзна, с което се сви и потреблението, имотният балон се спука, а чуждите инвеститори изчезнаха.

Износът също понесе сериозен удар през миналата година, но в резултат на възстановяването на световната икономика секторът се възстановява през последните месеци. За съжаление обаче, делът на експортноориентирания бизнес у нас не е толкова голям.

Нека се спрем на другите фактори, от които зависи жизнеността на родната икономика.

Кредитиране - банковият сектор преживя изключителен разцвет в последните години, като българинът възприе западната култура на живот на кредит. В резултат задлъжнялостта на населението достигна до нива от около 50% от БВП. При несигурната обстановка в момента нито банките, нито отделните индивиди имат голямо желание за допълнително задлъжняване. В същото време нарастват и лошите кредити, което носи сериозни загуби на банковата система.

Банките у нас до голяма степен финансираха експанзията си с външни задължения, като в момента те възлизат на над 15 млрд. лв. След като финансирането им отвън секна, те няма с какво да продължат този ръст, а вътрешните спестявания не са достатъчни. Банките в световен мащаб се очаква да понесат поредните удари, било от сегмента на търговските имоти, било от все по-затъващите в дълг държави.

От друга страна родният потребител вече е значително задлъжнял, както споменахме кредитите на физическите лица гонят 50% от БВП. Дори банките да намерят пари и развържат кесиите, потенциалът за растеж не е такъв, какъвто беше преди няколко години.

Потребление - този фактор до голяма степен е свързан и с кредитирането. Бумът на кредитирането доведе и до огромен скок на потреблението. В момента обаче няма на практика кредитиране (нетно кредитирането е замръзнало), което води и до срив в потреблението. Това се вижда и в драстичния спад на приходите от ДДС в хазната.

Втори удар върху потреблението нанася безработицата, която достигна нива от около 10 на сто. В унисон с това се наблюдава и намаление на възнагражденията както на наетите, така и откритите позиции. Като се има предвид, че голям двигател на пазара на труда бяха имотите и всички свързани дейности (строителство, брокерски услуги, нотариални, производство на материали, търговия с материали и т. н.) подем в наемането в близко бъдеще не се вижда от къде ще дойде.

Имотният балон - в резултат на бума на кредитирането и огромните чуждестранни инвестиции в сектора, имотният пазар преживя буен растеж през периода 2003-2008 г. След като горните секнаха, икономическата обстановка се влоши, кризата удари тежко пазара. В момента цените падат, а сделките са много на брой. В същото време банките все по-често стават собственици на имоти, ипотикирани при тях.

След като кредитирането няма как да преживее подобен бум в близките години, чуждите инвеститори се опариха, строителството няма как да се върне на оборотите от преди 2009 г.

Чуждите инвестиции - за съжаление голяма част от тях бяха насочени в имотния пазар, който е непродуктивен. Надеждата за икономиката сега е, че поради все пак ниските разходи за труд, чуждите капитали ще се насочат към България отново, този път обаче към промишлеността. Дори и това да се случи обаче, положителните ефекти ще си проличат след доста години.

Реалността днес е, че българската икономика е крайно неконкурентноспособна и непродуктивна. Предложенията на някои политици и икономисти за стимулиране на потреблението, за съживяването на икономиката са меко казано неадекватни.

В дългосрочен план една икономика не може да потребява повече от това, което произвежда (виждаме резултата при гърците). България правеше това през последните години, в резултат частният дълг надхвърли 100% от БВП. Поради секването на капиталите и чуждите инвестиции днес сме принудени да харчим толкова, колкото изкарваме. Резултатът е безработица и спадащи доходи. Причината е, че произвеждаме малко (и ниско технологично), а продуктивността ни е най-ниска в Европа - логично и доходите да са такива.

Най-тежкият камък на врата на икономиката си остава все по-влошаващата се демографска картина. Населението ни е сред най-застарелите в света, а раждаемостта е крайно ниска. Все по-малко работещи и все повече пенсионери (нуждаещи се от медицински услуги и разчитащи на пенсии) няма как да доведат до икономически ръст.

Всички гореописани фактори са утежняващи за българската икономика, а тенденция за рязък обрат не се очертава. Така че нека свалим розовите очила, бързо възстановяване на родната икономика няма да има.

profit.bg, 30.05.2010

Кои са хората зад големите марки?

Джони Уолкър е магазинер, живял в Шотландия. Едва ли си мислите за него, обаче, докато си пиете уискито, нито пък се сещате за някой си Маркиз Конверс, докато обувате маратонки марка Converse.

Вижте историите на някои хора, които днес познаваме като продукти:

Johnnie Walker



Джони Уолкър е роден през 1805 в Килмарнок, Шотландия.

Като младеж той напуснал фермата на родителите си, за да си търси щастието в собствен бизнес. Първо отворил магазин за храни, като междувременно произвеждал и уиски. Неговият син Александър бил много добър в подбора и смесване на листа за чай. Той приложил това си умения и при правенето на домашното малцово уиски, което първоначално станало популярно в градчето, а днес по целия свят.

Taco Bell



Глен Бел бил на 23 години, когато напуснал морските пехотинци през 1946 г. Той се върнал в родния си Сан Бернардино в Калифорния и започнал бизнес със закуски. Имал една улична количка за хот дог, три колички за мексикански сандвичи и няколко ресторанта El Taco. Той отворил първия Taco Bell в Дауни, Калифорния през 1962 г.

Baskin-Robbins



Като юноша Ървин Робинс работил в магазина за сладолед на баща си. По време на Втората световна война Бъртън Баскин бил лейтенант в американския флот, който обичал да забърква сладолед за колегите си войници. Когато войната свършила и двамата по отделно отворили магазини за сладолед и до 1948 имали общо 6. През 1953 решили да обединят бизнеса си, който днес е известен като Baskin-Robins.

Tupperware



През 1946 Ърл Тапър представил първите опаковки с легендарните капаци, които се затварят и правят вакуум, така че храната да остава по-дълго свежа. В началото продуктите не се продавали много добре по супермаркетите, най-вече, защото хората имали нужда от демонстрация на това как се работи с тях. Така, през 1948 се състояло първото домашно парти. У нас тези партита бяха популярни сред домакините във втората половина на 90-те години.

Converse



През 1908 Макриз М. Конверс, който тогава бил на почти 40 г., паднал лошо по стълбите в дома си в Малдън, Масачузетс. Благодарение на инцидента, му хрумнала идеята за обувки с гумена подметка и така се появили модерните днес кецове със звездичката на Converse.

Hallmark



Джойс Хол е пример за американската мечта. Той е роден на 29 август 1891 в Дейвид Сити, Небраска. Хол става глава на една огромна индустрия, въпреки че е беден и необразован.

Принуден е да работи от 8-годишна възраст. Баща му обичал да казва „Господ ще се погрижи за нас," а Хол му отговарял „Добра идея е да помогнем малко на Господ". Когато бил тийнейджър баща му зарязал семейството и той и братята му трябвало да се оправят сами. През 1905 те инвестирали 150 долара в това да купят картички и да ги продават. През 1910 той се мести в Канзас, а единствените му активи са две кутии за обувки, пълни с цветни картички.

Три години по-късно той и братята му управляват магазинче, което днес е универсален магазин Hall. Така започва историята на компания Hallmark Cards, която за 2007 година има приходи на стойност 4.4 млрд. долара.

IKEA



IKEA е акроним на Ingvar Kamprad Elmatyrd Agunnayard, което идва от името на основател Ингвар Кампрад, името на фермата, където е отраснал и най-близкото село до нея.

Историята започва през 1931 г. когато 5-годишният Кампард продавал кибритени клечки на съседи. Хрумнала му идеята, че може да купува на едро клечки от Стокхолм, после да ги разнася с колело в своята област, за да ги продава на дребно и пак щял да е на печалба. По-късно той продавал семена за цветя, картички, украси за Коледа и в крайна сметка мебели. Основал IKEA с пари, които баща му му дал като награда за добри оценки в учението.

MAX Factor



Компанията е основана от Максимилиян Факторович, който работел като гримьор за Кралския балет в Царска Русия. През 1904 той емигрирал от Русия в Ню Йорк. Името на имигранта било прекалено сложно за американците и той го съкратил на Макс Фактор. Преместил се в Сейнт Луис и отворил магазин за парфюми, гримове и козметика за коса. Четири години по-късно семейството му се преместило в Лос Анджелис, Калифорния, където той отворил голям магазин в центъра на града и от тогава бизнесът му много потръгнал.

Profit.bg, 13.05.2010

Италианците са странна нация, при тях кризата на средната възраст започва с пубертета.

"Buona sera a Roma" от Даниел Ненчев

Един джентълмен никога не би разказал тази история. Но за мен истината е по-важна от добрите обноски. Освен това вече съм реваншистки насторен към Рим заради болката и унижението, които ми причини. Затова ще ви запозная с една негова отвратителна функция. Приемете случката по-долу като предупреждение.

И така, бях във Вечния град за пет дни с приятели. Като естети-максималисти лесно бяхме привлечени от колосалните културни атракции на града, от категоричната архитектура, от вековните места, които са родили цивилизацията. И разбира се, веднага след настаняването, затопуркахме по гъзарския, стар и излъскан паваж. Той отвежда до Ватикана и величествения християнски храм - Свети Петър. Или пък до скулптурите и фреските на свръхчовека Микеланджело. Или пък до перфектните и горди лица на зашеметителни бамбини. Или до не-знам-колко-си на брой фонтани, зелени мандаринови градини и архитектурни чудовища като Колизеума и Пантеона. Пътешествието беше съчетано с кратки празници от срещите със знаменитата италианска кухня. И всичко щеше да е benissimo, ако не беше последвалото деморализиращо събитие.

Да, храната в Рим е главорежещо вкусна. За няколко дни се ангажирах присърце с нелека задача – непрекъснато закупуване на блаженства за небцето и стомаха. През час-два пръсках евраци за най-разнообразни лакомства – джелато, фетучини, салата от рукола, антипасти с моцарела, оризови кюфтенца с куатро формаджи и, разбира се спагети с песто и двеста вида пици. Фриволно обикалях, дебилно нахилен разглеждах и безгрижно се тъпчех. Докато на третата вечер, след полунощ, в хотела, изведнъж почуствах, че имам сериозен problemo. Нещо неистово ме тревожеше отвътре. И то не творческо вдъхновение, някакви внезапно разбунени любовни чувства или желание за ария. А тяхната дълбока и коренна противоположност. Търбухът ми беше издут. Краката ми се схващаха в областта, от която тръгват да растат. Под основата на гърба ми китайски параден взвод маршируваше на място и се готвеше да напусне площад Тянънмън - но не в Пекин, а в Рим. Масирано и настоятелно. Buona serа! С прибързани, но точни движения нахлух в банята. Бях уверен в неотменността на делото, както Мусолини за фашизирането на Италия. Машинално разстлах хартия върху познатия ви порцеланов фотьойл с дупка (ритуал, който спазвам винаги извън дома). Елегантно се настаних там с твърдото убеждение, че скоропостижно ще съм победител - като обигран гладиатор. Засилих организма си по обичайния и естествен начин и тогава... Sorpresa! Панически установих, че евакуационния изход от вътрешността ми е блокиран. В прекрасно обгрижваното ми допреди минути туристическо тяло се беше озовала бетонна конструкция. Навярно скулптура на Бернини – строга, властна и категорична. И напръскана със специалния лак-консервант, който застопорява фасадите на къщите и музеите в града-държава. Около тридесет пъти пре-активирах всичките си мощности на пълноценно хранещ се и спортуващ млад мъж, умерен въздържател, за да изтласкам злите сили, вселили се в мен. Съжалих, че вместо за две висши образования не бях дал парите си за курс по екзорсизъм. Събирах кръвта от крайниците си и от върха на мозъка си, за да я съсредоточа в областта на корема, таза и седалищните мускули и да отприщя застиналата в мен Тибър. Безуспешно. Добре, казах си, това ли беше?! Аз ли ще съм олицетворението на поговорката "Виж Рим и умри"? Защо ми причиняваш това, Господи, един за всички миряни? Запитах се дали не бих могъл да превключа православната си душа на роуминг към католицизма и да се помоля силно, тук някъде, вдясно от папата. Но си дадох сметка, че в този момент и цялата римо-католическа църква не би могла да ми помогне, ако не си помогна сам. С отривисти дърпания махнах от себе си мокрите от напрежение дрехи. После се заех отново с хамалския труд. Бях изцъклен като образа на Турандот от оперния афиш на стената. Четях надписите му и на всяка дума напъвах - Giacomo-Puccini-edizioni-ricordi. Силни напъвания - напразни ходове. Не успявах да се справя с кармата си. Най-неприятното в случая беше, че седях в центъра на тоалетна, а страшно ми се ходеше до тоалетна! Хрумна ми да се изправя гол като Витрувианския човек на Леонардо и да правя правилни пропорционални движения с всички части на тялото. Не беше добра идея. Можеше да си счупя кръста под напора на внедрената в мен кула. Но не кула от Пиза, а кула от Пица. Затова продължих с методично напъване. Ако имах телефон подръка, положително бих извикал екип италиански акушери. Бих се съгласил и на Цезарово сечение. И на Калигулово. А ако беше ден, можеше да свирна през прозореца на общите работници от ремонта до нас. Да се качат направо с някой пневматичен асфалторез. Или хидравличен чук разбивач. Ако беше ден. Ако. В един момент напъването клонеше към crescendo. И тогава! И тогава, пресвета Дево от Назарет, тогава Спартак подаде нос от дълбините на затвора. Робът въставаше, макар и бавно. Спасен съм - почти се чух да изричам. Обаче! Точно в този момент иначе тъй деликатната ми и великолепна приятелка почука на вратата и изчурулика: "Пиле, аз си лягам. Не мога повече да те чакам." Този неин жест, както очаквате, саботира усилията ми дотук. Поне не върна всичко от начало. Бях запазил самообладание (простете за ужасната в случая дума) и се държах на положение. Вярвах, че съм постигнал някакъв аванс, но фактически той бе нищожен. И ако искате ми се подиграйте, но в онзи момент, на може би 51-ото напъване, горчиво съжалих, че предната вечер не поканих на среща манекена-консултант от магазина на Долче и Габана, с когото се запознах. А той да ме посвети в древноримските еднополови тайни, които в по-късен етап от развитието на пътешествието ми да се окажат от ключово значение. Защото заключен бях аз и злочест. Трябваше да си взема бележка от предишните пътешествия! Да ми е ясно, че след продължително трамбоване по улиците и чести хранения, съчетани с антистрес културни терапии – става така. Стресът разстройва хората, антистресът ги спича. И така, ужасното действие, което обикновено трае секунди, сега се проточи час или два, не знам. Сякаш градът, провъзгласен за първата република в историята, ме наказваше затова, че съм недостоен гост-плебей, а не патриций, роден там. А само преди час крещях на Пиаца Навона "Опознай родината, за да обикнеш Рим"! А може би пък това беше наказание за факта, че мога да се възхищавам повече на Рим, отколкото на страната си...

Изведнъж обаче реших, че нито империята на 2800 години, нито пост-соц родината са по-важни от собствената ми космополитна особа. И нейната чистота. Че за да бъда утре в Куала Лумпур, а вдруги ден в Джакарта, трябва да приключа с това тук и сега. Че чрез свободния си дух ще преборя угнетения и закостенял демон в мен. Този, който ме е карал с години да седя на едно място. А сега, конкретно, с часове. И ще го изхвърля от себе си! И ще преборя тези 3-4 килограма тортелини, равиоли и прочее паста. Баста!

Издух бузи, стиснах юмруци и ако бях ракета – да съм изхвърчал на друга планета.

***

Не видях гиганта. Беше потънал рязко като римска галера, пълна с въоръжени пехотинци. А и нямах повече очи за културни атракции.

В крайна сметка, дадох си сметка, всички пътища водят към Рим. Но бродът по някои от тях, в самия град, е като последната война за съдбата на империята. Veni, vidi, vici.

Всичко е по(л)за.

Всичко е п(р)оза.

Teufelkreis

Рускините харесват мен. Аз харесвам полякини. Всички харесваме българки. Добре дошли в пъкления кръг на Източния блок.

Ние, хората от Изтока, новите европейци и тн., май сме прокълнати. Прокълнати по рождение, паспорт и предназначение. Ние сме всичко, което Те не са, основно по собствено желание. Западняците са смотаняци, питайте ги, признават си го сами след четвъртата бира. Те не могат да пият, не могат да бият и определено не могат да шибат. Това ги прави най-обикновени мърльовци за нас, руси мърльовци, които надпиваме, набиваме и чиито руси приятелки задоволяваме с цинично удоволствие. Никой не е съвършен, нито ние, нито те. Просто се е случило така, че имаме еднакви цели и коренно различни идеи за постигането им.

Ние сме от различни култури, от различни, но неномерирани (I-ви, II-ри, III-ти клас) светове. Това, което ние смятаме за нормално, за тях е странно и вероятно педерастско. И обратното.
Между източноевропейците има една особена, трудно- или съвсем необяснима химия.Жените ни разбират и харесват черните ни дрехи и тежките ни погледи, ние пък разбираме и харесваме тяхното контене и привидна надменност. Черна тениска със златна щампа на известен дизайнер и набола брада не фигурират в мокрите сънища на немските ни колежки. Вероятно не и в сухите. Те май откровено си се чудят как проекто-мафиотчета като нас са ги взели в университета. Защо ли няма face control в немското образование? Арийците са резервирани към гъстата ни черна брада и акцента ни, дори да живеем с тях от години и да се бръснем на всеки 15 минути. Те не разбират откъде сме и за какво се борим. А когато двама източноевропейци се видят, те се усмихват и си кимат многозначително. Ние разбираме. Ние знаем.

В САЩ примерно към всяка култура или малцинство има утвърден стереотип: черните са престъпници, мексиканците – мързеливи, а индианците – алкохолици. Старият континент също има своите предразсъдъци; релевантните в случая са, че немците са безкрайно скучни, а хората от Източния блок сме изостанали безнадеждно. Е, как ви звучи комбинацията Изток-Германия?

Връзките между хора от различни култури рядко продължават дълго – така се случва, когато двама души играят същата игра по различни правила.Ние имаме своите (странни) изисквания спрямо гаджетата си: обичаме разнообразието, драмата, малките проблеми, които укрепват или унищожават една връзка. Искаме след секс съседите да палят по цигара и да ни псуват на глас. Немците май искат само спокойствие и разнообразие на планирани дози, в леглото и извън него. И ако всяка връзка по принцип се крепи на взаимни компромиси, то транскултурните са за хора с нерви като корабни въжета. Корабни въжета като тези на Титаник. Преди айсберга.

Може би греша. Може би стереотипизирам на едро. Дано. Така и не успявам да си обясня как и защо след всяка германка заглеждам нашите моми с двойно усилие.

Полякините харесват мен. Аз харесвам рускини. Българките харесват себе си. Добре дошли в пъкления кръг на Източния блок.

От всички неща с изминал срок на годност, любовта се развонява най-много.

Прощално

В последните няколко дни една идея се върти в главата ми, не ме оставя да спя, кара ме да се потя, да ходя до тоалетната, дори да се къпя понякога. Концептуална разработка с многостранни приложения и неизброими ползи, официалната ми заявка за Нобелова награда за мир, литература или химия. Може и икономика, тенкюверимaч.

Познато ли Ви е онова особено виновно чувство, когато се будите на random място и Ви се налага постепенно да запълвате пропуските в спомените си от предната нощ? Точно така, главоболието ги обяснява. Ето, че вече напредвате във възстановката. След буденето и характерната за случая дезориентация обичайно се преминава към внимателното оглеждане на леглото/стаята/пода/ваната/коридора и анализ на ситуацията. Наясно съм, че махмурлукът не помага. Моментът, в който видите мом(и)чето, в радиус 2(два) метра от вас, е критичен и, моля Ви, старайте се да не го/я будите с изненадания си вик. В случай, че той/тя е гол/-а, се усмихнете. В случай, че освен гол/-а е и красив/-а, се ухилете. В случай, че той/тя е от същия пол, се замислете. Сега е моментът да се оттеглите като победител/-ка и по възможност никога да не го/я видите отново, което би Ви предоставило невероятната възможност да създадете една неповторима градска легенда за изминалата нощ. Под джентълменската презумция*, че сте у тях, решавате най-джентълменски* да се спасите безвъзмездно, но Вашето безупречно възпитание Ви възспира от подобно, унизително спрямо Спящо мом(и)че 1, поведение. Как трябва да постъпите?

На Вашето внимание – Писмото. Нещо като извинителна бележка, но за хора в полово активна възраст. Универсалността му ще Ви изуми. Демонстрирам:

„Мила/-и _ _ _ _ _ _**,

времето, което сме прекарали заедно, е безценно за мен. Това са били най-прекрасните _ _ минути/часа в живота ми. Бих направил/-а всичко, за да те видя (отново). За жалост не мога.
(Вариант 1) Знам, че може да прозвучи налудничаво, но... аз съм призрак. Мога да се материализирам веднъж на всеки _ _ години за една нощ, на годишнината от смъртта ми. Реших да прекарам своята една нощ на Земята с теб, прекрасна/-ни _ _ _ _ _ _**. Може би ще се срещнем отново след _ _ години, ако се поддържаш правилно.

До тогава, с цялата ми обич от Отвъдното,
Твой/-я,
_ _ _ _***

(Вариант 2) Умолявам те да не коментираш с никого, но аз съм част от тайна правителствена космическа програма и след 3(три) дни излитам към Марс, за да установя контакт с наскоро откритите там форми на живот. Поради враждебността на марсианците, шансовете да се върна от своята мисия, са минимални и искам да ти благодаря, прекрасна/-и _ _ _ _ _ _**, че ми подари тази прекрасна нощ/тези прекрасни часове/тези прекрасни минути/тези прекрасни секунди. Умолявам те да не коментираш естеството на професията ми, за да избегнеш проблеми с _ _ _****.

Ще те обичам от тук до Марс,
_ _ _ _***”

*Джентълменското поведение прави чест и на двата пола, особено по-силния физически – жените.
**Ако името на едно момиче/момче не може да бъде съкратено на по-малко от 7 букви, спането с нея/него е просто безсмислено, без значение от количеството алкохол.
*** Приложете кратко измислено име, но се въздържайте от крайно невероятни варианти като Пъш, Муаг или Шрек, все пак Спящо мом(и)че 1 (вероятно) не е идиот.
****Инициалите на произволна разузнавателна агенция. Да се има предвид, че руснаците имат славата на особено креативни разпитващи.

Когато говориш колкото мен, е неизбежно рано или късно да кажеш нещо смислено...

Сексът е чекия за самочувствието.

Най-големите компании в света

Списание Forbes публикува традиционната си класация Forbes Global 2000 на най-големите и най-влиятелни публични компании в света.

Тазгодишното издание показва, че корпоративната доминация на развитите държави постоянно отслабва.

Класацията на Forbes на най-големите компании в света използва доста повече критерии, отколкото само един показател като продажби, например. От изданието използват комбинация от продажбите, печалбата, активите и пазарната стойност, за да подредят бизнесите по големина.

Тазгодишният списък разкрива динамиката на световния бизнес. В класацията има държави от 62 страни. САЩ (515) и Япония (210) все още доминират, но общо с 33 компании по-малко, отколкото в предишното й издание.

Най-много позиции през тази година печелят Китай (113 компании), Индия (56 ) и Канада (62). Дори Оман и Ливан вече са членове на Global 2000. Със значително присъствие през тази година са и Ирландия, Южна Африка и Швеция.

Общите приходи на 2000-те компаниите от класацията през тази година възлизат на 30 трлн. долара, докато общата печалба е 1.4 трлн. долара, активите възлизат на 124 трлн. долара, а пазарната стойност достига 31 трлн. долара. Всички показатели бележат спад в сравнение с миналата година, с изключение на пазарната стойност, която има ръст от 61%.

Въпреки проблемите във финансовия сектор, банките продължават да доминират класацията и през тази година. Общо 308 банки попадат сред най-големите 2000 компании, благодарение, до голяма степен, на техните активи. Петролната и газовата индустрия е представена от 115 компании. Броят на застрахователните компании в класацията е нараснал с 27%, докато фармацевтичните и биотехнологичните компании, които са лидери по ръст на печалбите са се увеличили с 20%.

Ето и кой са 10-те най-големи компании в света, според класацията на сп. Forbes:

10: BP (Великобритания)

Индустрия: Петрол и газ

Британският петролен гигант пада с пет места в класацията в сравнение с предходната година.

8 : Royal Dutch Shell (Холандия)

Индустрия: Петрол и газ

Royal Dutch Shell заема второ място в класацията за 2009 г. Спад в продажбите и печалбата обаче свалят компанията до осмото място в тазгодишното издание.

8: HSBC Holdings (Великобритания)

Индустрия: Банкиране

Този международен банков гигант се движа с две места напред в класацията за да се изравни на осмото място с британската Royal Dutch Shell през тази година.

7: Wells Fargo (САЩ)

Индустрия: Банкиране

Пълната година дейност на Wachovia (придобита през декември 2008 г.) помага на Wells Fargo да достигне рекордни резултати по отношение на продажби и печалба през 2009 г.

6: Banco Santander (Испания)

Индустрия: Банкиране

Ръст от 115% в пазарната стойност на Banco Santander помага на испанската банка да се придвижи от девето място през миналата година до шестата позиция през тази година.

5: ICBC (Китай)

Индустрия: Банкиране

Industrial and Commercial Bank of China (ICBC) е една от четирите китайски компании сред първите 25 в класацията Global 2000.

4: ExxonMobil (САЩ)

Индустрия: Петрол и гас

Въпреки спада в продажбите и печалбите на компанията, петролният гигант запазва четвъртото си място в класацията.

3: Bank of America (САЩ)

Индустрия: Банкиране

Придобиването на Merrill Lynch през 2009 г. помага на Bank of America да скочи от 38-мо място през миналата година до номер 3 в настоящата класация.

2: General Electric (САЩ)

Индустрия: Конгломерат

След като миналата година оглавяваше класацията, през тази година General Electric отстъпва с една позиция, вследствие на спад в печалбата и активите й.

1: JPMorgan Chase (САЩ)

Индустрия: Банкиране

След като през миналата година беше на 16-о място, тази година JPMorgan Chase е най-голямата компания в света, въз основа на комбинацията от продажбите, печалбата, активите и пазарната й стойност.

www.profit.bg

Бюро "Загубени вещи" или как маркетинговата машина на Apple отново сработи безотказно

Всяка премиера на продукт, създаден от технологичния гигант Apple, е съпровождана от неколкомесечна медийна какафония. Ако следите технологичните сайтове, вероятно много добре знаете какво имам предвид. През последните няколко седмици направо имах чувството, че ако отворя хладилника си, отвътре ще изскочи Стив Джобс, който ще ми прочете 10-те божи заповеди, визуализирани на екрана на някой iPad.

Всичко това обаче си има и своя лоша страна – нагнетяването на напрежението преди ябълковите премиери създава у потребителите свръхочаквания. За жалост нито един от продуктите на Apple все още не е успял да повтори зашеметяващата промяна, която предизвика излизането на първия iPhone. Да, и iPhone 3G, и iPad, дори и спорният MacBook Air са много удобни, красиви и интуитивни продукти, но никой от тях не удовлетвори напълно гигантските изисквания на потенциалните купувачи.

Очевидно маркетинговите стратези на Apple ясно си дават сметка, че няма да могат да променят света с всеки свой продукт. Затова те трескаво търсят алтернативни начини да популяризират постиженията си, когато не са чак толкова революционни. Най-пресният пример за това е спонтанната "премиера" на бъдещия iPhone от четвърто поколение, която се случи по един доста екзотичен начин. Начинът, по който изтече информацията за него, дава сериозно основание да се предположи, че става дума за контролиран вирусен маркетинг, който да изостри апетита на потребителите и медиите.

Историята за iPhone 4G, както условно бива наричан следващия телефон на Apple, може да бъде разказана поне по два начина. Ако беше писана от корпоративен бюрократ, пуснал корени в офиса на някой отдел за връзки с обществеността, тя вероятно щеше да звучи горе-долу така:

"Технологичният гигант Apple представи четвъртото поколение на своя iPhone, с което затвърждава позицията си на световен лидер областта на смартфоните. Устройството е базирано на последните върхови технологии, разработени в лабораториите на компанията, и ще донесе на потребителите още по-уникално мобилно изживяване.

Какво е новото в iPhone 4G

Използва iPhone OS 4.0

Има втора "лицева" камера за провеждане на видеоразговори

Използва по-добра оптика в обективите си

Има светкавица

Използва дисплей с по-добра разделителна способност

Монтиран е в неметален корпус, който позволява по-добър мобилен сигнал

Разполага с 16% по-голяма батерия, която гарантира по-дълга работа

Използва micro-SIM, а не SIM.

От Apple за момента не съобщават кога iPhone 4G ще се появи на пазара, както и подробности за цената му с и без тарифен план."

Не звучи особено вдъхновяващо и революционно, нали? Предполагам не очаквате Стив Джобс да извади смартфона от джоба си и да каже с апломб: "Можете ли да си представите, че той има 16% по-голяма батерия...?"

Затова и не очаквайте хората от Apple да ви отегчат с подобна история. Премиерата на iPhone 4G, видяна през погледа на ябълковите маркетолози, изглежда по коренно различен начин. Хората на Стив Джобс много добре знаят, че медиите се "хранят" с ефектни и живи истории. Затова и постоянно се опитват да им ги дават.

Затова и настоящата "премиера" на iPhone 4G не е просто продуктово представяне. Това е историята на един доскоро никому неизвестен инженер на име Грей Пауъл - 27-годишен младеж, който има късмет и постъпва на работа в Apple и работи като програмист подразделението iPhone Baseband Software. Когато бива нает от технологичния гигант през 2006 г., той едва ли си е давал сметка, че четири години по-късно ще стане световноизвестен покрай един иначе глупав и тривиален инцидент.

Това е нещо, което може да се случи на всеки един от нас (но с малката разлика, че ние не работим за Apple). Една четвъртъчна вечер (на 18 март тази година) Пауъл решава да се забавлява. Инженерът отива да се почерпи в Gourmet Haus Staudt германска бирария в Redwood City, California. След няколко бири в приятна компания той се прибира вкъщи, но без най-ценното нещо, което носи със себе си – тестов прототип на iPhone 4G.

Загубеното устройство попада в ръцете на друг клиент на заведението, чието име засега остава неизвестно. След като не открива чий е смартфонът, той започва да си играе с него. Прави му впечатление, че телефонът е малко по-различен и че камерата "забива" три пъти...

На сутринта, когато мистериозният клиент се събужда и се отърсва от бирения махмурлук, телефонът вече е дистанционно блокиран. В този момент човекът си дава сметка, че това е iPhone, който никога до момента не е виждал – с камера от страната на дисплея, със светкавица, с ръбест корпус, направен от неметална сплав. Той се опитва да се свърже със служители на Apple и да върне устройството на собственика му, но напразно. Единственото, което получава, е входящ номер в колцентъра на компанията.

Седмица по-късно устройството се оказва в ръцете на технологичния блог Gizmodo.com. Както се оказва впоследствие – срещу 5000 долара за щастливия клиент на Gourmet Haus Staudt в замяна на ексклузивните права за публикуване на историята. Какво е продължението, вероятно ви е ясно...

Всичко това на пръв погледа звучи сравнително тривиално – млад програмист се напива и губи протоип на тестово устройство. Специфичното в случая е, че подобно нещо не се е случвало никога досега с Apple. Никога. Ако има нещо, с което фирмата на Стив Джобс е известна, това е секретността. Може би сте чули например, че прототипите на iPad, раздадени на различни разработчици на софтуер преди официалната премиера, са били заключени в специални помещения и закачени с вериги за масите, за да не попаднат в ръцете на неправилните хора...

Така че историята за 27-годишния Грей Пауъл, който губи своя iPhone 4G едва ли е абсурдно стечение на обстоятелствата. По-скоро звучи като един оригинален начин да привлечеш вниманието на хората и медиите към нещо, което може би няма да е чак толкова революционно.

Mомчил Милев, www.capital.bg

Разликата между мен и теб е, че ти се будиш със сутрешната ерекция, а аз си лягам с нея.

Хаос в мислите

Преди четях. Сега пиша.

Преди четях много. Сега пиша много. В промеждутъка поживях малко.

Преди четях класика. Сега пиша публицистика. В промеждутъка трупах опит.


В последно време чета основно блогове и преса. Откак се захванах да пиша, оценявам усилията и вложеното време.

Има много българи, в и извън страната, които пишат. Някои невероятно добре. Повечето като мен.


Всеки втори американски блог е семеен, със снимки на малки русокоси деца със сини очи и едри родители. Всички се усмихват.

Всеки втори български блог е посветен на политическа критика и/или авторска художествена литература.

Coincidence? Rather not.


Блоговете са лексикон на неиздадената нова българска литература. Неиздадена, къде заради ниското си качество, къде защото парите от издаването не могат да се избият.

Интернет е най-хубавото, което се е случвало на непрофесионалните публицисти – неограничено пространство, където може да се публикува безплатно, да се споделят мнения и да се раздава (градивна) критика. Интернет е най-хубавото, което се е случвало и на критикарите им – поле за безкрайно плюене на чужди концепции.


Как ли изглеждат авторите на Новата българска художествена литература? Дали поетите ни са завеяни млади хора със стари дрехи и влюбен поглед? Дали разказвачите ни се разхождат сред нас, обмисляйки как да опишат кулминацията на следващия си разказ? Струва ми се, че не. Май че авторите ни гонят средната възраст, работят от 9 до 5, пушат бяло Victory, ядат пържени картофи и пишат в свободното си време. Но пишат.

11 мистерии на човешкото поведение

Учените разделиха атома, пратиха Гагарин в Космоса, откриха ДНК и какво ли още не, но има някой особености на човешкото поведение, за които науката няма обяснение.

Списание „New Scientist” е съставило списък с нещата от ежедневието ни, които и най-големите мозъци на света не могат да обяснят.

На света няма нищо по-очарователно от нас самите, така че е напълно разбираемо защо полагаме огромни усилия да разберем кое ни прави човеци. Изненадващо е колко отличителни черти от поведението ни остават загадка. Въпросните отличителни черти варират от възвишените, като изкуството, сънищата или алтруизма, до нелепите, като окосмението на непрактични места, изчервяването или дори чопленето на носа. Може да ви се сторят странни, но добрите обяснения за тях обикновено имат дълбок смисъл. Ето някои от теориите защо правим тези неща:

1. Изчервяване – Чарлз Дарвин така и не успял да обясни защо еволюцията ни е развила в същества, които се изчервяват докато лъжат други, другите все забелязвали... Някои смятат, че изчервяването може да помогне за избегване на конфликти или допринесе за развитие на романс чрез показване на слабост.

2. Смях – подобряващи настроението ендорфини се отделят в тялото ни, когато се смеем. И все пак някой си ненормален институт е отделил 10 години и поне камион пари, за да размъти водите и да заяви, че повече смях се „произвежда” от банални коментари, отколкото от шеги. Да бяха питали мен, щяха да спестят 10 години и ¼ камион пари...

3. Целуване – обяснението за целувките най-вероятно не е генетично, тъй като не всички човешки общества го правят. Има теории, свързани със спомените за бозаенето и дори, че древните хора са отбивали децата си като ги хранели от устите си, засилвайки връзката между споделянето на слюнка и удоволствието.

4. Сънища – теорията на Зиги Фройд, че сънищата ни отразяват нашите подсъзнателни желания в общи линии е опровергана. Новата теория е, че сънищата ни помагат да осмислим емоциите си. Новата теория все още не обяснява защо сънуваме зелени жирафи и порно-актриси, често в един сън.

5. Суеверие – няма никакъв смисъл от еволюционна гледна точка. Примерно древните хора са имали интерес да забележат всяка котка, която им пресича път (черна или не), защото обикновено след нея идва още по-голяма котка. Ние не. Религията сериозно се е намесила в създаването и поддържането на суеверните митове.

6. Бъркане в носа – непривлекателния, но често срещан навик на бъркане в носа, често придружен от поглъщане на продукта, е необясним от питателна гледна точка. Защо тогава четвърт от пубертетите по света го правят средно четири пъти дневно? Една теория предполага, че чопленето на носа подсилва имунната система. Смело предположение, ако питате мен.

7. Пубертет – няма друго животно, което да преминава през пъпчивите, емоционално нестабилни години на пубертета. Някои учени предполагат, че така мозъкът ни си дава време да се реорганизира преди етапа на зрялост и си позволява експерименти с поведението, преди да се появят отговорностите на по-късните години.

8. Алтруизмът – да раздаваш без да очакваш нищо в замяна е поведение на глупак без бъдеще, поне от еволюционна гледна точка. Иначе е възможно да спомогне създаването на сплотена група или просто да доставя удоволствие.

9. Изкуство – рисуване, танци, скулптура, музика – могат да се възприемат като човешкия вариант на опашката на мъжкия паун, т.е. начин за привличане вниманието на отсрещния пол. Също така е възможно и да е инструмент за разпространяване на знание или споделяне на опит.

10. Телесно окосмение – дребни косъмчета по тялото и сериозни космалаци по гениталиите е точно обратното на това, което се наблюдава при приматите, генетичните ни съседи. Предполагаеми причини за срамното окосмение са благоуханието (хмм), топлината и дори предпазването от ожулване.

11. Висене във facebook – най-скоро развития необясним навик, наблюдаван при субекти от различни възрастови, социални, интелектуални и тн. групи. Учените обясняват феномена с прекомерните количества свободно време на глава от населението и улеснения достъп до интернет.

11 причини България да отложи кандидатстването си за Еврозоната. 10 явно не стигат. (22.01.2010г.)

"България се отказа от своята икономическа цел номер едно за 2010 г. – приемане в "чакалнята на еврото" през тази година. Изненадващата новина съобщи премиерът Бойко Борисов на извънредна пресконференция в петък..."

1. Чисто и просто не покриваме Маастрихските норми. В момента сме 2/4 и искрено се съмнявам да направят изключение точно за нас, въпреки че сме такаа чаровни.

2. Туризмът допринася 12% от БВП на България за 2009 година („Томас Кук”). В случай че влезем в лелеяната Еврозона, ще загубим единственото си предимство спрямо конкурентни туристически дестинации като Гърция и Турция – цената. В момента туристическият бранш у нас се обляга на - в прав текст - бедни туристи или жертви на социални програми от типа на „пенсионери на море през май”. Курортите ни ще загубят славата си на тийнерджърски алкохолен рай и тн. до декември 2012.

3. Лош имидж. Бойко Борисов е възхваляван единствено от българските медии. В чуждестранната преса не се ползва с особено добра репутация. Страната е известна с мафията и корупцията си. Не трябва да се забравя, че решението за допускането ни в еврозоната е преди всичко политическо, дори и да покриваме Маастрихт. Един мафиот при големите играчи стига, бил той 70-годишен развратник със синини от катедрали.

4. Евро-държавите са в сериозна криза и без ние да си правим валутно сепуко. Страните от така наречената „Б” група на еврозоната отбелязаха най-големи бюджетни дефицити през 2009 – Португалия, Италия, Гърция, Испания (акроним: PIGS). По случайност или не, тъкмо това са евро-членките допуснати в Зоната след компромис. Ако усвоим еврото само ще разбием готиния акроним.

5. Липса на чуждестранни инвестиции. Единственият възможен плюс за България в процеса на преминаване към евро са чудесните възможности за чуждестранни инвестиции. Несъмнено различната валута е единственото нещо, което възспира западно-европейски инвеститори да купуват квалифициран труд за жълти евроцентове. Е, може би и това за корупцията и мафията, но нека погледнем реалистично - валутата е проблем преди всичко останало.

6. Дори и икономиката ни да надживее еврото, голяма част от населението няма. В България по статистика малко под един милион души живеят под прага на бедността. Значи бедните са вероятно поне 2.Средната възраст на населението е 41.7 години. Така, значи бързо застаряваща държава с около 30% от населението едва свързващо двата края. Дано поне цените на погребенията паднат.

7. Европейският съюз е малко злопаметен. Почти съм сигурен, че още помнят рекордния ни дефицит по текуща сметка от 2008 година.

8. Евентуално ново разгръщане на кризата. Със или без евро, при още една вълна на кризата нещата ще опрат до задоволяване на елементарни нужди. Запасете минерална вода и запишете децата на карате!

9. За евро се изисква стабилна икономика. Лично най-много се гордея с развитието на инфлацията у нас – от 12% преди година и половина до около 2% в момента. НО това означава, че обратно развитие е също толкова възможно, което не е в наша полза. Ако задържим този показател за още година-две вече можем всички да се гордеем.

10. Червени точки за политиците? Цялата история с кандидатстването ни за еврозоната и приемането на механизма ERM II в частност ми се види като особено неуспешен начин да се натрупат точки пред електората. Или може би преследване на особено големи комисионни в цялата процедура. Това няма значение за обществеността. Факт е, че рано или късно трябва да приемем еврото като единна европейска валутна единица, но точно сега ли? Струва ми се правителството осъзнава, че сега ще има единствената възможност за кандидатстване за ERM II в обозримо бъдеще и се опитва да се възползва от нея, за да може да се подсигурят следващите избори. Дано греша.

11. В еврозоната никой не ни иска!

22.01.2010, Берлин

Europe Recast: A History of European Union

Статизъм

Вчера имах бизнес закуска в петзвезден хотел, носех костюм и гледах позлатените прибори с леко пренебрежение. Малко по-късно пообиколих пред едно заведение за бързо хранене, сякаш гоня някой автобус.

За двете неща ми платиха общо 65 евро - бях статист в немска сапунена опера.

Българският студент е универсален работник, ние носим чужди мебели, мием чужди чаши, пълним кадрите на чужди продукции, продаваме в чужди магазини, даваме частни уроци по чужди езици... И понякога даже получаваме бакшиш. На мен поне ми харесва. В ранните степени на бакалавъра така или иначе е почти невъзможно да си намериш почасова работа по специалността, значи просто се захващаме с каквото има. И сме добри в това.

Участията в сериали, филми и реклами са възможно най-лесния начин да се изкарат пари – за един снимачен ден се плащат 55 евро. Един снимачен ден може да продължи и три, и тринадесет часа, но след десетия час се плаща допълнително по пет евро на всеки добавени 60 минути.

Работата е меко казано лека, цял ден седиш и гледаш как бивши манекенки и момичета на Playboy правят сериозни физиономии и се стараят да изиграят възможно най-драматично 7-мата си раздяла с бедния чаровник, за да се върнат при богатия наследник. Впрочем и бедният чаровник, и богатият наследник са обратни до мозъка на обратните си кости и едва изчакват края на сцената, за да пишат поредния sms на брадясалите си гаджета. А ние, статистите, седим и си говорим празни приказки за футбол, дискотеки, на кого кога му почва семестърът, какво бихме причинили на тази и онази актриса... Славно си прекарваме. Правим по 15 нови приятели, 14 от тях за еднократна употреба, т.е. вероятно никога няма да се видим повече, а 15-тата... кой знае. С останалите може би ще се видим по снимки, някой друг път.

Дали следващия път ще съм минувач, сервитьор или дюнерджия... времето ще покаже.

P.S. Ако някой гледа „Eine wie Keine” по SAT1, да очаква включване. И те така.

Деца играят вън...

Топла пролетна вечер е, аз пуша на балкона и чакам да стане време за новините. А долу, между блоковете, играят деца – и нали знаете, те обичат да се делят да всякакви там банди... Та пуша аз и ги гледам.

Впрочем, всяка банда си има главатар и членовете й са получили прозвището си от неговото име.

Най – голяма и силна е бандата на Янко. Те така и се наричат – „янки”. Добри момчета са, макар и малко наивни. Обичат да защитават по-слабите. Например, ако сутрин хулигани нападнат някое дете, за да му вземат парите за закуска, янките веднага се намесват и ги прогонват. После потупват спасения по рамото и му обясняват, че не може така – трябва да почерпи, че се е отървал. Детето смутено обяснява, че няма толкова пари (янките хич не са малко на брой), но те го успокояват, че ще му дадат назаем, а то после ще им ги върне с лихвите. И остави, че почерпката излиза доста повече от спасената сума, ами и понякога човек пораства, а още не е успял да изплати всичко.
Както казах, янките са доста наивни и вярват, че имат мисия да спасяват. Това понякога плаши дори повече от нападенията на хулиганите.

Втората по сила банда е тази на Руси. Викат им „русите”, естествено, макар че повечето са чернооки. За щастие, те вече не спасяват – и добре, че иначе ще ни дойде малко в повече. Впрочем, на Руси дядо му наистина е бил герой и е спасил нещо много важно, но вече доста хора не помнят какво точно. Обаче Руси и хората му много държат всеки да ги уважава заради този дядо, на когото дори вече не помнят името. И ние обикновено ги поздравяваме, понеже веднъж бяха затворили крана на тръбата на парното към блока и без малко щяхме да умрем от студ.
Иначе и те са добри момчета – сядат вечер на пейките, отварят бутилка водка и вадят китарите – и са щастливи.

Има и няколко стари банди, които са се обединили в някакъв си техен съюз и набрали малко кураж, се зъбят ту на янките, то на русите. Проблемът е обаче, че хем не могат да се разберат кой да командва, хем приемат когото им падне. Поради това съюзът им е повече на думи и когато веднъж хората на Яни затвориха пътеката между блоковете, та членовете на бандата на Ганьо клечаха като кучета и се чудеха откъде да заобиколят - те само свиха рамене и обясниха, че не са мешере и онези двете групи да се оправят сами. То добре че ганьовците са свикнали да отстъпват, че иначе щеше да стане една... като на футболен мач.

Обаче – деца, какво да ги правиш? Мислят се за възрастни. Ето, веднъж една малка банда, на Слобо, си направи някаква къщичка до блока. Обаче главатарят им набил едно дете, понеже било от малцинствата. Дали го е бил точно за това или за нещо друго и бил ли го е изобщо – не се разбра добре. Но янките дойдоха, събориха къщичката (която бандата строи цял месец) и опънаха ушите на Слобо. И после изобщо не разбраха защо останалите членове на бандата ги гледаха намръщено и не ги почерпиха с един бонбон даже. Накрая решиха, че онези просто не знаят какво е „мисия” и им доразсипаха къщичката – та белким разберат.

Впрочем, членовете на бандата на Слобо живеят в блок „Балкан” – да не дава господ никому. Там са и ганьовците, и на Яни хората, които много обичат да обяснават на всеки, който поиска да ги слуша, че „демокрация” било да лежиш по цял по гръб, да не правиш нищо и друг да те храни. Ако някой се усъмни в думите им, подчертават, че именно те са измислили думата и затова най-добре знаят с каква точно цел. Впрочем, на хората вече не им се спори.

В същия блок живеят и на Мако хората – макетата – които не искат да имат нищо общо с която и да било друга банда, но когато ги подгони някой, молят за помощ всички. А ги гонят често, понеже се броят на пръстите на едната ръка и са куражлии главно в песните си.

Там са и членовете на бандата на Румен, които по едно време здраво я бяха закъсали, но се усетиха овреме и набиха тогавашния си предводител – Никито. След това вече всеки следващ главатар има едно наум и не стига до крайности.

И част от хората на Осман живеят в блок „Балкан”, но те пък са малко особени – искат да ги приемат в онази, съюзената банда, обаче с техните си табиети. И се сърдят когато някой им каже, че няма как да стане.

...Допушвам цигарата, понеже е време да се прибирам да гледам новините. По телевизията дават сериозни работи – тоя го гръмнали, оная си сложила силикон – и аз да науча нещо важно. А то тук на балкона – детска им работа...

Все се чудя кога накрая ще порастнат.

Анонимен автор, -> http://timurcommandos.blogspot.com/

Колко?

Е, как беше? Към колко часа се събрахте? Кои бяхте? Кой направи вечерята? Очевидно е имало и нещо за преглъщане на храната? Мани вечерята, ами погледна ли си facebook-a? Ама и ти ли го познаваш? Верно? Техните няма ли да го стегнат това дете най-сетне? Права си, да сменим темата? Вкусно беше, нали? Получи ли се яко? Нали ти ли казах, че са готини? Късно сте се събрали, кога успя да се натаралянкаш така смело? Пак добре, че не сте викнали още някого, че дали щяхте да се появите изобщо? Колко тоста вдигнахте? За 10 минути? И веднага след това към църквата? Не беше ли малко късно вече? Пеша?! Аха, а имаше ли метро? Колко пътувахте? 45 минути? Е кога пристигнахте?

Чу ли поне малко от литургията? „Христос Воскресе” поне? След втория път? Е как да не го чу всъщност, нали бяхме заедно най-отпред? Отчето не ти ли се видя малко почерпен? И той като теб, а? Какво стана с тия свещи? Не видя ли щанда на дядото точно до входа? Значи е имало и на друго място дядовци със свещи? Как ги видя всичките тия дядовци и все пак не си купи свещ? Нищо, нали накрая ти намерихме? Нещо не е наред ли? Е знам, че по принцип попът трябва да поведе колоната, но ти ли ще отидеш да му направиш забележка? Стой тук, не разбираш ли от шега? Да тръгваме ли вече? Не ти е добре? Аз ли те карах да пиеш тия бири? Искаш ли да отидеш до храста? Храстът си е храст, какво да направя като е в двора на църквата? Хората втора обиколка ли правят вече или само на мен така ми се струва? Би ли побързала малко? Готова ли си? Да? Запалка? Има ли по-запилян човек от тебе? Откъде да я намеря? Сашо? Саше, имаш ли една запалка да си прикрием греховете? Тръгваме ли пак? Колко пъти е нормално да ти изгасне свещта? Хаха, кой е бил непослушен в последно време, а? Запалка ли искаш? Зле ти е? Стига де, пак ли?! Това там на завоя храстът ли е? Ти кога пи за последно толкова много? От Великден на Великден пиеш значи? Защо ли не се учудвам? Имаш ли нужда от помощ? Да? Браво бе, сега кой ще ми чисти обувките?

Коя обиколка правим вече? Втора? Измори ли се? Искаш ли да ме хванеш подръка? Колко пъти ти изгасна вече свещта тази вечер? Малко като свещ от Лада, а? Автомобил пенсионерска дума ли е или какво? Внимавай, виждаш ли камъка на пътеката? Сашо, ще дадеш ли едно рамо? За оказаната помощ тая вечер трябва да ми се опростят поне две-три изгасвания на свещичката, нали Боже? Дали да не забързам малко, да завъртя три обиколки с по-малко от 20 угасвания? Ало, компанията, ще наглеждате ли девойката за мъничко? Стига си зяпахте свещите социално ангажирано, няма ли кой да я наглежда за 5 минути?

Тая мърла пред нас за какво говори? И на теб ли така ти се стори? Сега ли е момента да коментират бившия и? Защо не се погледне как залита, еми говори глупости? Това толкова смешно ли ти се стори? Май съм по-забавен, когато си пияна? Защо ли не обикаляме църквата малко по-често? Приятно е, нали? Е на мен ми е гот, ама аз ли те карах да пиеш всичките тия бири?

Мъничко остана, виждаш ли ъгъла на църквата? Ето го и твоя храст, сигурна ли си, че не ти се спира за мъничко? Добре, но тоя път да те чакам тук? Обувките ми верно кой ще ги чисти? Ти всеки път ли така си празнуваш Великден? Традиция с приятелките още от гимназията? С кои приятелки? А в коя гимназия бяхте? Ха, знаеш ли, че и аз бях там за малко? Как не сме се запознали още тогава? А, и ти ли не ходеше много?

Готови ли сме? Остави ли си свещичката вътре? В този вид и състояние да изкачиш сама стълбите, как да не се гордее с теб човек? Е, колко? Не, не колко водки ще изпиеш в дискотеката, а колко пъти ти изгасна свещта? Трябваше ли да броя и твоите изгасвания? Да си пишем служебно по 3 и да тръгваме към дискотеката?

Обичаш Великден? Аз също.

"В какво се превръщат мечтите" - Мартин Карбовски

Имали ли сте приятелка?!

Отвратително е. Никога не си и помисляйте повече за нещо подобно. Или поне я дръжте далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или изчезващ вид северно-сакарски муфлон. Ама няма “тя беше красива и исках да се оженя за нея”! По добре идете в Чуждестранния легион, запишете се в МЕИ или си направете операция за бюст - само и само да се отървете от нея. Няма такива работи “искам да имам деца от тази жена!” Вие просто сте луд човек - с децата се случва само едно в продължение на 40 години броени от акта на зачеване: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят какво да те правят). Край на илюзиите! Ако бяхте по-интелигентни хора, докато ви течеше последната връзка, сами щяхте да си записвате 7 фази, след които никой не иска да бъде с никого.


фаза 1 - сексуално омръзване

Тъкмо разбереш къде е клиторът на една жена и тя вземе да ти стане безинтересна. Общо взето мъжете, ако се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва когато жената се научи да крещи, почне да си изисква оргазмите, а мъжът се вибраторизира. В началото на връзката ти й викаш: “Обичам те!”, а тя ти обяснява че няма да стане така лесно тази работа. После тя ти вика “обичам те!”, и ако ти й кажеш че “тази работа не става така лесно”, тя се чуди какво искаш да кажеш. Въобще списанията и вестниците, които пишат как мъжът трябва да задоволи една жена трябва да бъдат забранени. А редакторите им - мъже, задоволявани до припадък. Получи се напоследък обратен сексуален разисъм - всички жени вече знаят как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото “не се правели така нещата в живота!”, пишело го в списание “Блясък”. Ало, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма една умна мисъл не мож да родиш. Къде дават така, викаш ти! Ето в какво се превръщат мечтите, казва ти тя...

Така идва първото скарване. И вместо двамата да се разделят като хора на свободната любов, вместо да се срещат само когато един от двамата много е закъсал, те решават че ако заживеят заедно - нещата ще се подредят от само себе си.


фаза 2 - от-само-себе-си НЕ СТАВА!

Или се женете веднага и емигрирайте, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твоята бедна квартира и почва да подрежда. Тя репетира заедно с теб семеен живот, който смята да води с някой друг! Ужас! Жените са като автомобилите - никога не остават нови и лъскави. Минават от ръка на ръка и имат един период когато са “любими”. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола полягва в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никой вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти, и тя си губите времето!
Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е щастливо съжителство?! И къде ти е по-приятно да лежиш: под нея и да й сменяш маслото, или само да лежиш под нея.

Тук е особено важен “въпросът за властта”. След като двама човека се изхождат в една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи до тоалетна по едно и също време. Съвременното общество несправедливо дава път на жената, а кенефът във съвременното общество и архитектура обикновено е само един. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще ака първа. О'кей, обаче поне да можеше да пере - о'кей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива - о'кей, къде ми е вестника, отивам да се разхождам.

Познавам един човек, с когото това се случи. Той се изсра в асансьора на блока си, защото жена му се беше опнала в кенефо-банята и не излизаше от 45 минути. Ето в какво се превръщат мечтите.


фаза 3 - забележимите гадни дребни неща

В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Спомням си двамата млади братя Терзийски, които веднъж лежаха върху губера на ергенската си квартира и по космите вплетени в него си направиха викторина, кой кого е ебал на това легло. Славни времена! Обаче когато живееш с една жена нещата са различни. Космите й почват да пречат! Ако искате ги пребройте - нейните опадали косми са повече от косъмчетата на всички жени, с които си спал. А ти с плешиви жени още не си спал, рано ти е, нали?! Значи това е парадокса на космите:

падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.

Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс и Чюбака, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.

Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по-нагла: вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей - ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по-добре е ти да миеш и приборите, нали?!

Ето, в това се превръщат мечтите.


фаза 4 - храна

Когато човек живее с една и съща жена - той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки - отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро,
което прилича на добре обмислено убийство - да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помощта на сметана, шоколад и тесто. Ако това продължава цял живот, о'кей: нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.

Но пак ви казвам - това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение - за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш - красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици. Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.

Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта, наречена “пълнен хладилник”, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден - нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея - по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.

Когато й намекнеш, че самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умрялото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.

Няма значение колко е стара тази история, важно е че: не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.

След тази история твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: “...от парче месо съм те отгледала”.

Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.

И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.


фаза 5 - сън

Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка - тя спи! Тя заспива върху всичко - върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред “Годзила”, на “Първа кръв” даже, въпреки че режисьорът му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по-интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по-отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си? Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.

В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.

Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже. Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:

-”Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?! Питам те - в това ли се превръщат мечтите?!!!”

После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.


фаза 6 - мъртвата истина

Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: “Един Шекспир… Един Булгаков… Един По…(Едгар Алън б. а.)”. Никога не говори за “Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата….”. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема “естрада - чалга”, тогава разбираш че си сбъркал понятията “концепция” и “контрацепция”. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет. Какво нещо, човече - с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!

Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.

Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича “репетета”. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Израстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните “репетата”, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.

Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.

За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.

Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.


фаза 7 - светът

Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма “Американско сватбено одеало”. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика “кво ти става?!”. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. О'кей, какво още не сме правили?! Аха - не сме се сбили с охраната!

О'кей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб, не е равностойно на неприличното ти държане. Трябвало е още да те бият. Тя ти казва: “Заслужил си си го (боят)!”.

Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.

И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип “плюшена играчка” и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде “от теб”, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти, разбира се, не смееш да я удариш. Защото ако я удариш, тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант - ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удряш, защото много ще я заболи - това е единствената ти причина.

Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!

После преглеждаш щетите в твоята квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.

Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям - от борба и ритници, не от чукане.

Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?

Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.


последна фаза

Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата “липсваш”. Не “липсваш ми”, а “липсваш”. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.

Иска ти се просто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите - без да се отказваш от тях.

Това, честито! - отново са мечти.

Egoist--edno (Bulgarian Edition)

11 велики шеги за 1-ви април

1. През 1957 уважаваното новинарско предаване „Панорама” по BBC (Гарелов, разкрит си), обявява, че благодарение на меката зима и елиминирането на птицата спагетник, швейцарски фермери вадят страхотна реколта от спагети. Към съобщението върви и снимка на швейцарски селяни, които късат спагети от дърветата, под грижовния надзор на стадо лилави крави. Огромна част от аудиторията на „Панорама” се хваща и в редакцията получават редица обаждания от зрители, които искат да разберат откъде да си набавят спагетени дървета. BBC дипломатично отговаря, че трябва просто да се засадят шепа спагети в доматен сос и да се стискат палци...

2. През 1985 Sports Illustrated публикува история за rookie питчър, който е подписал договор с Ню Йорк Метс. Въпросният Сид Финч можел да мята топката със скорост от 168 мили/час и невероятна точност, което било с 65м/ч по-бързо от тогавашния рекорд. Сид никога не бил играл и се научил да питчва в тибетски манастир под духовното ръководство на „великия поет-светец Лама Милараспа”. Феновете на Метс се зарадвали не на шега и веднага отворили фонд за паметник на бъдещата звезда, докато не се разбрало, че Сид Финч е плод на съзнанието на някой си Джордж Плимптън.

3. Видите ли, уважаеми, през 1962 в Швеция имало само една телевизия, и тя, горката, предавала черно-бяло. Техническият експерт на канала, Кьел Стенсон, се появил в ефир и обявил, че благодарение на нова технология, зрителите могат да направят черно-белите си телевизори цветни. Всичко, нужно за целта било да се постави найлонов женски чорап върху кинескопа. Услужливият господин Стенсон даже демонстрирал, а хиляди развратни шведи последвали примера му, изпреварвайки ерата на цветната телевизия в Швеция с 8 години.

4. През 1977 британският вестник The Guardian пуснал притурка от седем страници, посветена на Сан Сериф, малка република, състояща се от няколко острова във формата на двуеточие, намираща се в Индийксия океан. Поредица статии описвали географията и културата на този далечен народ. Основните два острова се казвали Upper Caisse и Lower Caisse, столицата – Бодони. Телефоните на The Guardian прегряли от читатели, търсещи повече информация на идиличното местенце, с цел да правят ваканция там. Малцина забелязали, че всички наименования в статиите са печатарска терминология...

5. Американското радио Talk of the Nation обявило през 1992, че Ричард Никсън изненадващо отново ще се кандидатира за президент, с мото на кампанията „Не съм направил нищо, и пак няма да направя!”. Съобщението било придружено от аудио на Никсън с речта му за кандидатурата. Слушателите реагирали с шок и възмущение, докато през втората половина на шоуто не им се обяснило, че всичко е шега и комикът Rich Little е представил речта.

6. В издание на New Mexicans for Science and Reason от 1998 имало малка статия, твърдяща, че щатът Алабама е гласувал закон, който да промени стойността на числото Пи от 3.14159 на къде-къде по-практичното и библейско число 3.0. Скоро статийката, написана като пародия на проектозакон, забраняващ преподаването на теорията на еволюцията в училища в Алабама, се разпространила в Интернет. Администрацията на щата била зарита от писма на стотици хора, протестиращи срещу закона.

7. 1998 явно е благодатна година за пускане на практически шеги, защото и Burger King прави удар. Те пускат реклама на цяла страница в USA Today, най-големия щатски ежедневник, обясняваща премиерата на нов продукт в менюто им – сандвич за левичари, предназначен за 32-та милиона американци, служещи си с лява ръка. „Новият” хамбургер не се отличава от обикновения Whooper по съставки, просто всичко между хлебчетата е поставено наобратно, за густо на левичарите. На следващия ден на Burger King им се наложило да купят още една страница от вестника, за да обяснят на хилядите заблудени левичари, които се затичали да манджят, как стоят нещата.

8. 1976 – уващаваният британски астроном Патрик Мур обяснява в BBC Radio 2, че в 09:47 ще настъпи уникално астрономическо явление, което ще бъде изпитано от целия свят – Плутон (все още планета по време оно) ще мине зад Юпитер, което в резултат на сложни сметки временно ще намали гравитацията на Земята. Мистър Мур обяснил, че ако слушателите скочат в определения момент на нареждането на планетите на една ос, ще изпитат странно плаващо усещане. В 09:48 ВВС2 започнали да получават стотици обаждания от слушатели, твърдящи, че са изпитали безтегловност. Някаква жена даже обяснявала, че тя и нейните 11 приятели са се отлепили от столовете и си летели из стаята.

9. ВВС, явно прекарват по-голямата част от работното си време в мислене на фалшиви новини и глупости... През 2008 те обявяват, че техен екип, който снимал документален филм за Антарктика, е заснел летящи пингвини. Качено е клипче, което бързо става едно от най-гледаните в Интернет изобщо. Водещият на предаването, Тери Джоунс, обяснява, че на пингвините им писнало да се скупчват, за да се топлят от студа и решили да отлетят към тропиците около Екватора, за да се пекат, докато свърши зимата. По-късно ВВС качва още едно клипче, което обяснява как са правени специалните ефекти в предното.

10. Новинарска емисия в Австралия обявила, че скоро страната ще премине на новото „метрично” време. По новата система 100 секунди правят една минута, 100 минути – час, а в денонощие има 20 часа. Освен това секундите вече ще се казват милидни, минутите – сантидни, а часовете – децидни. Репортажът включвал интервю с премиера Des Corcoran, който обяснявал предимствата на новата система. Кметството на Аделаида било показано с лъскав нов 10-часов метричен часовник. Естествено, последвали множество обаждания, като един особено раздразнен чичко се интересувал как може да си направи чисто новия дигитален часовник на метричен...

11. 1981 – Daily Mail пуска история за неблагополучен японски бегач на дълги разстояния – Кимо Накаджими, който бягал на Лондонския маратон, но заради нелепа грешка в превода, тичал 26 дни, а не 26 мили... Доказано, Накаджими в момента се намирал някъде по пътищата на Англия, все още бягащ, решен да завърши състезанието. Различни хора са го забелязали и неуспешно са се опитали да го спрат. Грешката в превода е преписана на Тимъти Брайънт, които и без бой си признава, че е учил японски само две години и е възможно да е сбъркал. А японеца... еми той явно смята, че в Европа състезанията са си такива...

11 професии, които бих практикувал и без заплащане

1. Нощен пазач в книжарница

2. Актов фотограф

3. Музикален критик

4. Creative manager в рекламна агенция

5. Кмет

6. Тестов пилот

7. Порно режисьор

8. Комик

9. Футболен мениджър

10. Rocknrolla

11. Сводник

Цената на образованието

От зората на човечеството насам, за един мъж има три класически професии – вожд (законодател и изпълнител), лекар и търговец. За жените класическата професия е само една, и на нея не се гледа с добро око, поне от жените... Проституцията е стара колкото света и за мен това е най-логичното нещо - все някой е трябвало да подгрява леглото на чичо ви вожд, лекар и лицензиран измамник, докато те градят цивилизация, уважаеми мои. А както повечето хора са осъзнали, законните жени трудно вдъхновяват искрицата на прогреса. Дали не придавам твърде голяма важност на жриците на платената нежност? Опасявам се, че да. С този отвлечен лирически увод въведох половината от темата си – частта с проституцията. Сега остава образованието... А какъв по-достоен начин да въведеш която и да е тема, отколкото с много патос? Така че:

Каква е цената на образованието, което получаваме? Какво сме готови да пожертваме за него? Дали тези два въпроса са достатъчно ударни, за да им добавя по една удивителна до въпросителната? Не?! Жалко.

В Западна Европа все повече жени изкарват образованието си с платени ласки. Нормално ли е? Да, ако питате тях. Дамите не само признават за среднощните си подвизи, ами пишат мемоари, блогове и вадят пари от историите си. Според последните изследвания на престъпно безделните британски учени, около 25% от жените студентки по света се прехранват генитално, а още 11% обмислят трансфер в техния отбор... Други 16% заявяват, че биха приели секс за пари, ако офертата е достатъчно добра. Къде е Кръстника, когато му трябва на човек... Излезе, че повече от половината студентки и докторантки са уличници под прикритие и тук е моментът да признаем, че дегизировката на някои колежки е доста слаба.

Наскоро нашумя разкриването на личността на вероятно най-известната докторантка-нощна труженичка. Въпросната Brooke Magnanti, уважаван специалист в еволюционната невротоксикология и ракова епидемология в болница в Бристол, бе разпозната като известната проститутка-блогър Belle de Jour. В блог Brooke описва периода от живота си, когато работи за 300 паунда на час в лондонска ескорт агенция. Magnanti се обръща към нощните проучвания към края на защитаването на докторското си звание, когато парите и свършват и по-добра алтернатива не се очертава. Като отвърден драскач на научни блогове, тя започва да описва премеждията си, които по-късно се издават като книга и се адаптират в телевизионна драма. Всичко това тя върши под псевдоним, като дори агентът и не знае името и, докато нейна приятелка не издава Batgirl самоличността на Brooke в края на 2009.

Традиционно, немските примери в областта са адски крайни. В анализ по темата Spiegel решава, че проституцията е „новото сервиране”. Е, ако е така, то писането на книги е бакшишът – сякаш всяка от нашите героини работи върху 200 страници чернова, напъхани за обем на дюшека... Изборът им е логичен, те са умни момичета – една добре платена почасова работа плаща по 10-12 евро на час, а един час лежане по гръб струва 200+ евро на клиентите. Мемоарите на девойките се разпродават като топъл хляб, концепцията за добро момиче през деня и бясна уличница посред нощ няма да се изтърка и след двеста години бурно развитие на порно индустрията. А и все пак всички обичаме да четем за чужди креватни подвизи... били те платени.

Студентската проституция открива поле за цял нов жанр в правенето на любов – образователния секс. За да пестят време за учене, колежките може да преговарят на глас по време на нощната работа, като по този начин образоват и „асистента”. При теоретични грешки лесно може да се стигне до практически наказания, което ще облагодетелства интелектуално и/или физически прелюбодейците. Ама че странна дума, прелюбодеец, само Вазов ще да я е мислил...

В крайна сметка, когато си на 20 години сексът е просто удоволствие и аз тайно се възхищавам на жените, които практикуват най-древната професия. Ако можех и аз да се издържам цял месец с една нощ работа, вероятно бих. Вярно е, че се изисква нечовешка саможертва, за да продаваш тялото си, но... предполагам, че видът на 200 евро е най-силната Виагра. И те така.

Из "Часовници" от Джеръм Джеръм

...Всъщност исках да разкажа за нашия часовник.

Преди всичко покупката на този часовник беше приумица на жена ми. Веднъж бяхме на вечеря у Бъгълсови, а Бъгълс току-що беше купил часовник. Намерил го — така се изрази той — в Есекс. Бъгълс все „намира“ нещо. Застанал пред старинния креват с дърворезба, тежък близо три тона, той най-спокойно може да ти каже: „Бива си го, нали? Намерих го в Холандия.“ Сякаш го е намерил на пътя и го е пъхнал в чадъра, без никой да го види.
През цялото време Бъгълс дърдореше за своя часовник. А часовникът беше наистина чудесен — старинен, цели осем стъпки висок, стъпил здраво с гравираната си дъбова кутия на пода. Неговото звучно, басово, тържествено тик-такане беше приятен съпровод на разговора ни и сякаш изпълваше стаята с особен уют и достойнство.

Дълго обсъждахме покупката. Бъгълс говореше колко много му харесвал звукът на бавното, сериозно тиктакане и как, като останел сам с часовника в притихналата къща, изпитвал чувството, че води разговор със стар и мъдър приятел, който му разказва за някогашни времена, когато хората са били други и са живеели и мислили другояче.
Часовникът направи силно впечатление на жена ми. По пътя към дома тя беше замислена и мълчалива, а когато вече се прибрахме, каза: „Защо и ние да не си купим такъв часовник? Ще имаме в къщи един стар приятел, който ще се грижи за всички.“ На нея очевидно й се струваше, че той ще наглежда и малката.

Познавам един човек в Нортхемптъншиър, от когото купувам понякога стари мебели. Обърнах се към него и той ми отговори веднага, че разполагал тъкмо с това, което търся. (При него винаги се намира всичко. В това отношение ми върви.) Имал чудесен старинен часовник, какъвто отдавна не му бил попадал. Прилагаше снимка и подробно описание и питаше дали да ми го изпрати.

Като разгледах снимката и прочетох подробното описание, реших, че точно такова нещо ми трябва. Писах му: „Изпратете го незабавно.“

След три дни на вратата се почука. Това, разбира се, се е случвало и друг път, но аз го разказвам само защото има връзка с часовника. Прислужницата ми съобщи, че вън ме чакат двама мъже и аз излязох.

Бяха носачи. Като погледнах разписката и разбрах, че ми носят часовника, казах небрежно: „Ах, да, качете го горе.“

Носачите възразиха, че за съжаление не знаят как да го качат горе.
Слязох долу заедно с тях и видях един, приклещен напряко на площадката сандък. Първото ми впечатление беше, че това е същият сандък, в който някога е била докарана в Лондон Иглата на Клеопатра (Иглата на Клеопатра — обелиск, пренесен в началото на 19-и век от Египет и поставен в Лондон на булеварда край Темза. — Б. пр.). Те казаха, че това било моят часовник.

Донесох брадва и лост, наех още двама яки безделници и петимата поработихме здраво около половин час. Най-после сандъкът отстъпи пред нашите усилия, след което движението по стълбището беше възстановено за радост на останалите наематели.
Качихме часовника горе, сглобихме го и аз го поставих в един ъгъл на трапезарията.
Отначало часовникът проявяваше много голяма склонност да се поваля напред и да пада върху хората, но аз не жалех пирони, винтове и дъсчици и най-сетне стана възможно да се живее с часовника в една стая. Аз обаче бях изтощен до смърт и като превързах раните си, легнах да спя.

Посред нощ жена ми ме събуди, силно разтревожена от обстоятелството, че часовникът ударил тринайсет пъти и ме попита на кого от близките ни според мен това предвещава смърт.

Отговорих й, че не зная, но се надявам да се отнася за кучето на съседите.
Жена ми упорито повтаряше, че според нейното предчувствие щяло да умре нашето детенце. И нищо не беше в състояние да я успокои. Едва когато се наплака хубаво, тя заспа.

Цялата следваща сутрин й внушавах, че сигурно е сбъркала броя на ударите, докато успях да я накарам да се усмихне. Вечерта обаче часовникът пак удари тринайсет пъти.
Страхът я връхлетя с нова сила. Сега вече беше твърдо уверена, че и малката, и аз сме обречени и че скоро ще остане бездетна вдовица. Опитах се да обърна всичко на шега, но това още повече я натъжи. Каза ми, че сигурно и аз мисля като нея, а само се преструвам, за да я успокоя, но тя щяла да посрещне храбро ударите на съдбата.
Най-много обвинения отправи към Бъгълс.

През нощта часовникът не пропусна да направи мрачното си предсказание. Тоя път жена ми реши, че то се отнася до леля й Мария, но очевидно се примири с това. Продължаваше обаче да съжалява, че съм купил часовника и се чудеше дали някога ще се излекувам от безумната си страст да пълня къщата с всякакви глупости.

На другия ден часовникът отброи четири пъти по тринайсет удара. Това развесели жена ми и тя каза, че ако всички умрем, няма да е толкова страшно. Навярно щяла да се появи някаква чума или грипна епидемия и щяла да ни замъкне в гроба едновременно. Тя беше почти доволна от тази перспектива.

Междувременно часовникът осъди на смърт всички наши роднини и приятели и мина на съседите.

В продължение на няколко месеца той по цели дни само отброяваше своите убийствени тринайсет удара, докато тази кланица ни дойде до гуша, а на цели мили около нашата къща не остана жива душа.

Тогава часовникът внезапно реши да обърне нова страница, престана да убива хора и започна да бие съвсем невинно — по трийсет и девет и по четирийсет и един пъти. Любимото му число е трийсет и две, но веднъж отброи цели четирийсет и девет удара. Повече от четирийсет и девет пъти не е бил никога. Не знам защо и никога няма да го разбера, но не е бил.

При това той не бие през правилни интервали, а когато му хрумне. Понякога бие три-четири пъти за един час, друг път не се обажда никак по половин ден. Наистина — съвсем чудат и смахнат часовник!

Много пъти съм си мислил да го дам на поправка и да го превърна в порядъчен часовник, но някак свикнах с него и започнах да обичам подигравателното му, иронично отношение към времето. Той очевидно не изпитва никакво уважение към него и дори сякаш нарочно се стреми да го оскърби. В два и половина например бие трийсет и два пъти, а само след двайсет минути отмерва тържествено един часа.

Възможно е той наистина да е изпълнен с презрение към своя господар и иска да го накара да почувствува това. Казват, че няма герой, който да изглежда такъв в очите на своя слуга. Възможно е и за помътените очи на своя стар слуга дори суровото време с неговото каменно лице да изглежда слабо и смъртно — или поне само малко по-дълговечно от обикновените смъртни. Възможно е, тиктакайки в продължение на толкова години, часовникът да се е убедил в нищожността на времето, което изглежда така велико и могъщо за нашите плахи човешки очи. Възможно е, като се подсмива горчиво и отброява по трийсет и пет или четирийсет удара, той да му казва: „Аз добре те познавам, Време. Макар и да изглеждаш богоподобно и страшно, ти не си нищо повече от призрак — един сън, какъвто сме всички ние. Ти си дори по-незначително и от това, защото минаваш и изчезваш. Не се страхувайте от него, безсмъртни хора. Времето е само сянка на света на фона на Вечността.“