Monday 16 August 2010
Thursday 5 August 2010
Thursday 8 July 2010
5 метра коридор
5 метра коридор, 128 стъпала за 1 минута, или 20 секунди с асансьор. 238 крачки до спирката. 5 минути.
Всичко това е голяма шашма, мисля си. Трябваха ми девет месеца, за да я започна като хората. На някои им стигат и по-малко, други изобщо не успяват. Някъде там, в началото, на един мъж и една жена са им трябвали няколко минути, за да ми дадат тази възможност. Явно съм спечелил голямото надбягване. Прощавайте, неосъществени братя, прощавайте, неосъществени сестри. Такава е играта. Забавно ми е да мисля как съм успял да го направя тогава, сега съм 50 кг и отдавна не съм печелил нищо с тях освен негодността за военна служба. Нищо лошо, нищо добро, не се наложи да защитавам ничия чест.
6 години щастие, 12 + 5 образование, после гмуркане в дълбокото. Ръст 172 см, № на обувките 40. 80 удара в минута, понякога и повече. Кръвно налягане за космонавти: 80/120. 2 разбити сърца за година. 1 спряло за миг.
Хубаво е да разправяш един виц не повече от 3 минути. Моят любим е: Един домат ударил друг и казал: Кетчуп!
Научих, че живея на загубена планета заедно с 6 милиарда нещастници с нелепа самоувереност и пределна склонност към самоунищожение. Представете си само. Не станах по-щастлив от това.
Трябваше ми 1 година да спечеля единствената си любов, на нея й трябваше 1 минута да ме напусне. Беше висока 1 метър и 60 см, тежеше 49 кг , носеше обувки 37 номер. Не носеше обувки с високи токчета.
4 бири не стават, от 8 ми се гади, 2 чаши вино е добре, стига да няма с кого да приказваш или да си легнеш, затова после пиеш 4 или 6, или повече, 1 ракия е добре, стига да е бутилка.
Освен всичко останало повечето от нас много държат да са създадени с цел. Затова имаме тези неща, наречени религии, всяка религия предлага в главното си меню своя Бог с гарнитура по вкус. Казаха ми, че съм направен по образ и подобие. Чудесно, не мислите ли? Някои от нас не са доволни с положението. Интересно. Недоволните започват войни, бият жените или съпрузите си. Децата си. Сексуалното насилие е често срещано. Племе, завладяващо друго племе. Най-добрият начин да те подчинят е да ти го турят. Помислете само.
В развитите страни средностатистическият мъж през ХХІ век живее 75 години, средностатистическата жена - 85. Едно време някак са го докарвали до 30. При добро стечение на обстоятелствата имаме по 32 зъба.
Любимият ми филм е дълъг 2 часа и 11 минути. Гледал съм го 17 пъти.
Имам диоптър +0.75. Най добре се чувствам на 21 градуса температура на въздуха и влажност от 41%. Нормалният работен ден е 8 часа. Никога не съм имал нормален работен ден. Обичам класически хот-дог, струващ 1.40 лв., с горчица и чили. 20 см от рая. Пуша 1 цигара за 3 или 4 минути, в зависимост от това дали има вятър. В една кутия има 20 цигари. Пуша по 2 кутии на ден. Денят заедно с нощта правят денонощие. 1 денонощие има 24 часа.
10 мг катран, 0.8 мг никотин, 10 мг въглероден оксид. Белодробен инфаркт, 36 секунди.
Леглото ми е 190 см на 80 см. Стаята е 5 метра на 4, висока 2.65. До мен лежи още 1 човек. Леглото му е 190 см на 80 см. Мозъчен инсулт, 15 секунди. 98 капки за 60 секунди.
Като малък ми бяха казали, че Вселената е безкрайна. Сега чувам, че са й намерили края. Честито. Така или иначе Вселената е голяма работа. Един мой приятел веднъж каза: това нещо, Вселената, си е ебало мамата. Като малък обичах да слушам тиктакането на часовника и да си играя, като от тик-так правех так-тик. Това ми помагаше да заспя. Голямо тиктакане падна.
Навярно знаете за реинкарнацията. Онази източна простотия, позволяваща на милиони бедни изплашени копелета като мен да преминат по-лесно през това нещо, каквото и да е то. Защо да се страхуваме, като може да не го правим.
5 метра коридор, 128 стъпала за 1 минута, или 20 секунди с асансьор. 238 крачки до спирката. 5 минути.
Aвтор: Антония Тилева, capital light
Всичко това е голяма шашма, мисля си. Трябваха ми девет месеца, за да я започна като хората. На някои им стигат и по-малко, други изобщо не успяват. Някъде там, в началото, на един мъж и една жена са им трябвали няколко минути, за да ми дадат тази възможност. Явно съм спечелил голямото надбягване. Прощавайте, неосъществени братя, прощавайте, неосъществени сестри. Такава е играта. Забавно ми е да мисля как съм успял да го направя тогава, сега съм 50 кг и отдавна не съм печелил нищо с тях освен негодността за военна служба. Нищо лошо, нищо добро, не се наложи да защитавам ничия чест.
6 години щастие, 12 + 5 образование, после гмуркане в дълбокото. Ръст 172 см, № на обувките 40. 80 удара в минута, понякога и повече. Кръвно налягане за космонавти: 80/120. 2 разбити сърца за година. 1 спряло за миг.
Хубаво е да разправяш един виц не повече от 3 минути. Моят любим е: Един домат ударил друг и казал: Кетчуп!
Научих, че живея на загубена планета заедно с 6 милиарда нещастници с нелепа самоувереност и пределна склонност към самоунищожение. Представете си само. Не станах по-щастлив от това.
Трябваше ми 1 година да спечеля единствената си любов, на нея й трябваше 1 минута да ме напусне. Беше висока 1 метър и 60 см, тежеше 49 кг , носеше обувки 37 номер. Не носеше обувки с високи токчета.
4 бири не стават, от 8 ми се гади, 2 чаши вино е добре, стига да няма с кого да приказваш или да си легнеш, затова после пиеш 4 или 6, или повече, 1 ракия е добре, стига да е бутилка.
Освен всичко останало повечето от нас много държат да са създадени с цел. Затова имаме тези неща, наречени религии, всяка религия предлага в главното си меню своя Бог с гарнитура по вкус. Казаха ми, че съм направен по образ и подобие. Чудесно, не мислите ли? Някои от нас не са доволни с положението. Интересно. Недоволните започват войни, бият жените или съпрузите си. Децата си. Сексуалното насилие е често срещано. Племе, завладяващо друго племе. Най-добрият начин да те подчинят е да ти го турят. Помислете само.
В развитите страни средностатистическият мъж през ХХІ век живее 75 години, средностатистическата жена - 85. Едно време някак са го докарвали до 30. При добро стечение на обстоятелствата имаме по 32 зъба.
Любимият ми филм е дълъг 2 часа и 11 минути. Гледал съм го 17 пъти.
Имам диоптър +0.75. Най добре се чувствам на 21 градуса температура на въздуха и влажност от 41%. Нормалният работен ден е 8 часа. Никога не съм имал нормален работен ден. Обичам класически хот-дог, струващ 1.40 лв., с горчица и чили. 20 см от рая. Пуша 1 цигара за 3 или 4 минути, в зависимост от това дали има вятър. В една кутия има 20 цигари. Пуша по 2 кутии на ден. Денят заедно с нощта правят денонощие. 1 денонощие има 24 часа.
10 мг катран, 0.8 мг никотин, 10 мг въглероден оксид. Белодробен инфаркт, 36 секунди.
Леглото ми е 190 см на 80 см. Стаята е 5 метра на 4, висока 2.65. До мен лежи още 1 човек. Леглото му е 190 см на 80 см. Мозъчен инсулт, 15 секунди. 98 капки за 60 секунди.
Като малък ми бяха казали, че Вселената е безкрайна. Сега чувам, че са й намерили края. Честито. Така или иначе Вселената е голяма работа. Един мой приятел веднъж каза: това нещо, Вселената, си е ебало мамата. Като малък обичах да слушам тиктакането на часовника и да си играя, като от тик-так правех так-тик. Това ми помагаше да заспя. Голямо тиктакане падна.
Навярно знаете за реинкарнацията. Онази източна простотия, позволяваща на милиони бедни изплашени копелета като мен да преминат по-лесно през това нещо, каквото и да е то. Защо да се страхуваме, като може да не го правим.
5 метра коридор, 128 стъпала за 1 минута, или 20 секунди с асансьор. 238 крачки до спирката. 5 минути.
Aвтор: Антония Тилева, capital light
Saturday 26 June 2010
Friday 18 June 2010
Петима милиардери, които живеят скромно
Всички те притежават огромно богатство, въпреки че на пръв поглед не им личи. Пестеливият и неразточителен начин на живот се е отразил добре, както на техния бизнес, така и на живота им като цяло.
Сред нас има милионери и милиардери, които живеят като относително нормални хора и се отнасят отговорно към парите си. Ето и някои от най-скромно живеещите богати хора в света.
Уорън Бъфет
Милиони хора по света четат книгите на Бъфет и следват всеки ход на неговата компания Berkshire Hathaway. Истинската тайна за личното богатство на Бъфет обаче може би се крие в неговата склонност към пестеливост.
Бъфет, чието състояние възлиза на 47 млрд. долара, избягва луксозните домове и предмети. Той все още живее в скромната си къща в Омаха, Небраска, която закупува за 31 500 долара преди повече от 50 г. Въпреки че Бъфет се е хранил в най-изисканите ресторанти в света, винаги би предпочел един бургер и картофки с безалкохолно.
Запитан защо не притежава яхта, той отговаря: Повечето подобни играчки носят само проблеми.
Карлос Слим Хелу
Повечето хора по света са чували за Бил Гейтс, но името Карлос Слим Хелу рядко предизвиква някакви асоциации. Това обаче е име, което си заслужава да се знае.
Роденият в Мексико Слим, е най-богатият човек в света с лично състояние от 53 млрд. долара. Той може да си позволи най-екстравагантните луксозни неща в света, но рядко си позволява.
Както и Бъфет, той не притежава яхта или самолет и живее в една и съща къща повече от 40 години.
Ингвар Кампрад
Основателят на шведската мебелна компания Ikea постига успех с достъпни мебели, които клиентите на компанията могат да сглобяват сами. Това да измисля как да пести пари не засяга само клиентите му, но е една от неговите ценности. Кампрад казва: "Хората, които пазаруват от Ikea не карат лъскави коли и не отсядат в луксозни хотели."
Това важи и за основателя на компанията. Той пътува в пътническата класа в самолетите, а когато има работа в града, ползва или автобус, или 15-годишното си Volvo 240 GL.
Чък Фийни
Израстването след Голямата Депресия вероятно има нещо общо с пестеливостта на Фийни. С мотото си „Захванах се с това, за да работя усилено, а не за да забогатея", съоснователят на Duty Free Shoppers без много шум се превръща в милиардер. Той дарява почти цялото си богатство чрез фондацията си Atlantic Philanthropies.
Освен че е дарил над 600 млн. долара на неговия университет Cornell, той също така е раздал милиарди долари на училища, изследователски центрове и болници.
Фийни често ползва градския транспорт, лети в пътническа класа в самолетите, пазарува дрехи с намаления и не пръска пари за обувки заявявайки: "Не можеш да носиш няколко чифта обувки едновременно." Той възпитава децата си по същия начин, карайки ги да работят „нормални работи" през лятото, както правят повечето тийнейджъри.
Фредерик Майър
Основният бизнес на Фредерик Майър са супермаркетите. Неговото богатство надхвърля 5 млрд. долара и половината от него е натрупано докато всички останали гледаха как състоянията им падат през 2009 г.
Също както Бъфет той си купува автомобили на разумна цена и ги кара докато издъхнат. По подобие на Кмпрад пък Майер отсяда в мотели на достъпни цени, когато пътува по работа. Както и останалите в този списък Майър е концентриран върху добрините, които неговото богатство може да даде на обществото.
Малката тайна на някои от най-богатите хора в света е, че те рядко го показват. Вместо да харчат невъздържано, те мислят как да спестява и да инвестират, за да увеличават богатството си в бъдеще.
Profit.bg, 17.06.2010
Сред нас има милионери и милиардери, които живеят като относително нормални хора и се отнасят отговорно към парите си. Ето и някои от най-скромно живеещите богати хора в света.
Уорън Бъфет
Милиони хора по света четат книгите на Бъфет и следват всеки ход на неговата компания Berkshire Hathaway. Истинската тайна за личното богатство на Бъфет обаче може би се крие в неговата склонност към пестеливост.
Бъфет, чието състояние възлиза на 47 млрд. долара, избягва луксозните домове и предмети. Той все още живее в скромната си къща в Омаха, Небраска, която закупува за 31 500 долара преди повече от 50 г. Въпреки че Бъфет се е хранил в най-изисканите ресторанти в света, винаги би предпочел един бургер и картофки с безалкохолно.
Запитан защо не притежава яхта, той отговаря: Повечето подобни играчки носят само проблеми.
Карлос Слим Хелу
Повечето хора по света са чували за Бил Гейтс, но името Карлос Слим Хелу рядко предизвиква някакви асоциации. Това обаче е име, което си заслужава да се знае.
Роденият в Мексико Слим, е най-богатият човек в света с лично състояние от 53 млрд. долара. Той може да си позволи най-екстравагантните луксозни неща в света, но рядко си позволява.
Както и Бъфет, той не притежава яхта или самолет и живее в една и съща къща повече от 40 години.
Ингвар Кампрад
Основателят на шведската мебелна компания Ikea постига успех с достъпни мебели, които клиентите на компанията могат да сглобяват сами. Това да измисля как да пести пари не засяга само клиентите му, но е една от неговите ценности. Кампрад казва: "Хората, които пазаруват от Ikea не карат лъскави коли и не отсядат в луксозни хотели."
Това важи и за основателя на компанията. Той пътува в пътническата класа в самолетите, а когато има работа в града, ползва или автобус, или 15-годишното си Volvo 240 GL.
Чък Фийни
Израстването след Голямата Депресия вероятно има нещо общо с пестеливостта на Фийни. С мотото си „Захванах се с това, за да работя усилено, а не за да забогатея", съоснователят на Duty Free Shoppers без много шум се превръща в милиардер. Той дарява почти цялото си богатство чрез фондацията си Atlantic Philanthropies.
Освен че е дарил над 600 млн. долара на неговия университет Cornell, той също така е раздал милиарди долари на училища, изследователски центрове и болници.
Фийни често ползва градския транспорт, лети в пътническа класа в самолетите, пазарува дрехи с намаления и не пръска пари за обувки заявявайки: "Не можеш да носиш няколко чифта обувки едновременно." Той възпитава децата си по същия начин, карайки ги да работят „нормални работи" през лятото, както правят повечето тийнейджъри.
Фредерик Майър
Основният бизнес на Фредерик Майър са супермаркетите. Неговото богатство надхвърля 5 млрд. долара и половината от него е натрупано докато всички останали гледаха как състоянията им падат през 2009 г.
Също както Бъфет той си купува автомобили на разумна цена и ги кара докато издъхнат. По подобие на Кмпрад пък Майер отсяда в мотели на достъпни цени, когато пътува по работа. Както и останалите в този списък Майър е концентриран върху добрините, които неговото богатство може да даде на обществото.
Малката тайна на някои от най-богатите хора в света е, че те рядко го показват. Вместо да харчат невъздържано, те мислят как да спестява и да инвестират, за да увеличават богатството си в бъдеще.
Profit.bg, 17.06.2010
Thursday 10 June 2010
Кратка хронология на берлинското дискотечно дело
23:00. Нощта е непълнолетна. Клубовете отварят врати и барове за покварената младеж и тоалетни за още по-покварената стареж. Мирише на свежи плодове, току-що нарязани на бара от бармана, който бодро търка венци. Първите посетители винаги са групичките от по пет Лолитки, с къси полички и още по-къса памет. Те пристигат, руси, наконтени и хищни по онзи така-чаровен необигран начин, които особено се харесва на клубоработниците. Веднага засмукват по два коктейла, като плащат за един, все пак именно те са двигателят на нощния живот. Надеждите им са в по-късните часове на нощта да не плащат и първия. DJ не се впечатлява от Лолитките особено, отегчен от закъснението на тълпите потъва в тоалетната всеки пет минути. Клубоработниците сравняват размерите на пикочния му мехур и ноздрите му. Не откриват особена разлика. Групичките Лолитки се оглеждат една друга с зле прикрита неприязън.
24:00. Happy Hour. Заведението започва да се пълни с обичайните заподозрени. Пристигат големите тълпи от тийнове, пресни от квартирата на Х, където са ударили по едно за отскок. Някои и по две. Малцината, ударили по три, са принудени да си ходят обратно у дома, face control-а не оценява клубното им настроение подобаващо. ВИП пиянките се появяват, носещи дрехите от предната седмица със самочувствие от предната заплата. 25-годишни японски бизнесмени, приличащи на грозновати 15-годишни европейци с хормонални проблеми, са пристигнали преди 35 минути, съответно вече са безпорядъчно пияни. Некоординираните им движения забавляват искрено барманите, които все така бодро си търкат венците. Съотношението мъже-жени е едно към четири, което кара двете застаряващи рускини в средата на дансинга да ревнуват неистово от късите рокли и опънати лица на Лолитките и понякога дори безсрамно да подпитват защо бе джанъм има толкова малко мъже в тая дискотека. Лолитките, от своя страна, започват да се усмихват на малцината мъже в клуба. Въпросните малцина мъже си пият нехайно, рано им е да заговорят дори усмихващи им се Лолитки.
01:00. Бутилките шампанско и водка се трупат по препълните маси. Надявам се никога да не разбера удоволствието от пиене на шампанско в дискотека. Или където и да е другаде, for that matter. Светлите ризи и тъмните рокли оправдават безбожните сметки, но никой не мисли за портфейла си, заети са да алкотрошат след дългата работно-учебна седмица. Пълно е с красиви жени, които стават прогресивно все по-красиви. Сред тях са и застаряващите рускини от 24:00h, които повече заглеждат, отколкото танцуват и все пак си тръгват сами. Появават се последните редовнички – момичетата, които всяка седмица танцуват пред ВИП сепаретата, чакайки да ги дръпне някой от важните хора, та да пият на воля и аванта. Рядко съм виждал професионални танцьорки, които да танцуват с по-голямо желание. Жадни момичета са тези. Понякога им се получава. Междувременно съотношението мъже-жени се изравнява постепенно. Японските бизнесмени са напили японските си бизнесменски приятелки безпаметно и им пускат бизнес ръце по сепаретата, което предизвиква отвратените погледи наЛолитките, барманите, застаряващите рускини всички .
02:00. Пика на нощта. Подгряните тийнове се опитват да впечатлят Лолитките с танци от клип на Justin Timberlake. По-несимпатичните Лолитки поддават, все пак тия танци са от по-новите клипове, в които JT даже има брада и въобще си прилича на нормален хетеро човек. DJ пуска странна музика, ходенето до тоалетна явно му идва в повече. Клубоработниците се движат бързо между клубохолиците, раздават рамене, привидно неумишлени ритници и телефонните си номера. Получилите рамо са разочаровани от полученото рамо, но не се залавят да обясняват кого познават. Хм. Подът се покрива с натрошено стъкло. На ВИП сепаретата се мята монета, за да се избере кои от редовните танцьорки получават безплатно пиене тази седмица. Появяват се решителните педали, от което си пати основно персонала.
03:00. Немските клубохолици се оказват повръщачи, а не биячи - свежите плодове от 23:00 се превръщат в зеленчуци втора употреба. Берлинската клубна любов е късно зрееща – първите натискащи се тъкмо са се захапали, пияни и щастливи. Лолитките постепенно се изнасят, при това точно както са дошли – накурвени и в групи по пет. Justin Timberlake-овците на света са взели по някой телефонен номер и в най-оптимистичния случай дори са получили по някоя целувка в някое кьоше, но всяка Лолита се прибира сама. Сама в смисъла на „без мъж”. Пред ВИП тоалетните се вие опашка. Клубоработниците пият привидно безалкохолни напитки и открито се присмиват на някой престараващ се Джъстин, а танците цялостно стават все по-странни.
04:00. ВИП персоните слизат да потанцуват сред оредяващите простосмъртни. Простосмъртните са просто осмъртени. Клубоработниците, отегчени от некоординирани танци, събират всевъзможни съкровища от пода, изпуснати от празнуващите безбожници. Жените, останали в дискотеката до четири сутринта, са наричани не без любов „мърша”. Те са: 1. Твърде пияни, за да се сетят да си ходят и/или 2. Твърде загорели, за да им мине през главата да си ходят към къщи „а ла Лолит” (френски за „сами”, т.е. без мъж). Въпросните дами са желана цел за определена група мъже, познати като „хиени”. За по-голяма образност прилагам пример - в Слънчев бряг спасителите са класически пример за хиени – появяват се час преди съмване, събират останките и пируват до изтрезняването на останките.
05:00. Слънцето изгрява над Mutterstadt, като забележителното в случая е, че той до снощи той си е бил Jungfraustadt. Последните мохикани в клуба нехаят за слънцето, слагат си слънчевите очила и продължават да танцуват. Дългата нощ и качественият алкотрош се проявяват, мохиканите танцуват на ритъма на песен, свършила преди 10 минути. Клубоработниците са отегчени до смърт, не обръщат внимание на трите останали двойки натискащи се. Всяка от въпросните три двойки би се изчукала на момента върху сепаретата, ако не бяха твърде пияни, за да помнят къде се намират гениталиите им.
05:30. Край. Последните десет ВИП пиянки са учтиво заставени от охраната да се спасяват. Те неучтиво отказват, но никой не им обръща внимание, така или иначе другата седмица отново ще са тук. Слънцето грее над Берлин и неговите нощни пазачи, всеки от които пази по един ъгъл и честичко заспива. Немският вариант на фирма „Чистота” чисти. Общественият транспорт обществено превозва. Restart и начало на нов ден за всички освен нощните пазачи – те се оттеглят на заслужена почивка.
24:00. Happy Hour. Заведението започва да се пълни с обичайните заподозрени. Пристигат големите тълпи от тийнове, пресни от квартирата на Х, където са ударили по едно за отскок. Някои и по две. Малцината, ударили по три, са принудени да си ходят обратно у дома, face control-а не оценява клубното им настроение подобаващо. ВИП пиянките се появяват, носещи дрехите от предната седмица със самочувствие от предната заплата. 25-годишни японски бизнесмени, приличащи на грозновати 15-годишни европейци с хормонални проблеми, са пристигнали преди 35 минути, съответно вече са безпорядъчно пияни. Некоординираните им движения забавляват искрено барманите, които все така бодро си търкат венците. Съотношението мъже-жени е едно към четири, което кара двете застаряващи рускини в средата на дансинга да ревнуват неистово от късите рокли и опънати лица на Лолитките и понякога дори безсрамно да подпитват защо бе джанъм има толкова малко мъже в тая дискотека. Лолитките, от своя страна, започват да се усмихват на малцината мъже в клуба. Въпросните малцина мъже си пият нехайно, рано им е да заговорят дори усмихващи им се Лолитки.
01:00. Бутилките шампанско и водка се трупат по препълните маси. Надявам се никога да не разбера удоволствието от пиене на шампанско в дискотека. Или където и да е другаде, for that matter. Светлите ризи и тъмните рокли оправдават безбожните сметки, но никой не мисли за портфейла си, заети са да алкотрошат след дългата работно-учебна седмица. Пълно е с красиви жени, които стават прогресивно все по-красиви. Сред тях са и застаряващите рускини от 24:00h, които повече заглеждат, отколкото танцуват и все пак си тръгват сами. Появават се последните редовнички – момичетата, които всяка седмица танцуват пред ВИП сепаретата, чакайки да ги дръпне някой от важните хора, та да пият на воля и аванта. Рядко съм виждал професионални танцьорки, които да танцуват с по-голямо желание. Жадни момичета са тези. Понякога им се получава. Междувременно съотношението мъже-жени се изравнява постепенно. Японските бизнесмени са напили японските си бизнесменски приятелки безпаметно и им пускат бизнес ръце по сепаретата, което предизвиква отвратените погледи на
02:00. Пика на нощта. Подгряните тийнове се опитват да впечатлят Лолитките с танци от клип на Justin Timberlake. По-несимпатичните Лолитки поддават, все пак тия танци са от по-новите клипове, в които JT даже има брада и въобще си прилича на нормален хетеро човек. DJ пуска странна музика, ходенето до тоалетна явно му идва в повече. Клубоработниците се движат бързо между клубохолиците, раздават рамене, привидно неумишлени ритници и телефонните си номера. Получилите рамо са разочаровани от полученото рамо, но не се залавят да обясняват кого познават. Хм. Подът се покрива с натрошено стъкло. На ВИП сепаретата се мята монета, за да се избере кои от редовните танцьорки получават безплатно пиене тази седмица. Появяват се решителните педали, от което си пати основно персонала.
03:00. Немските клубохолици се оказват повръщачи, а не биячи - свежите плодове от 23:00 се превръщат в зеленчуци втора употреба. Берлинската клубна любов е късно зрееща – първите натискащи се тъкмо са се захапали, пияни и щастливи. Лолитките постепенно се изнасят, при това точно както са дошли – накурвени и в групи по пет. Justin Timberlake-овците на света са взели по някой телефонен номер и в най-оптимистичния случай дори са получили по някоя целувка в някое кьоше, но всяка Лолита се прибира сама. Сама в смисъла на „без мъж”. Пред ВИП тоалетните се вие опашка. Клубоработниците пият привидно безалкохолни напитки и открито се присмиват на някой престараващ се Джъстин, а танците цялостно стават все по-странни.
04:00. ВИП персоните слизат да потанцуват сред оредяващите простосмъртни. Простосмъртните са просто осмъртени. Клубоработниците, отегчени от некоординирани танци, събират всевъзможни съкровища от пода, изпуснати от празнуващите безбожници. Жените, останали в дискотеката до четири сутринта, са наричани не без любов „мърша”. Те са: 1. Твърде пияни, за да се сетят да си ходят и/или 2. Твърде загорели, за да им мине през главата да си ходят към къщи „а ла Лолит” (френски за „сами”, т.е. без мъж). Въпросните дами са желана цел за определена група мъже, познати като „хиени”. За по-голяма образност прилагам пример - в Слънчев бряг спасителите са класически пример за хиени – появяват се час преди съмване, събират останките и пируват до изтрезняването на останките.
05:00. Слънцето изгрява над Mutterstadt, като забележителното в случая е, че той до снощи той си е бил Jungfraustadt. Последните мохикани в клуба нехаят за слънцето, слагат си слънчевите очила и продължават да танцуват. Дългата нощ и качественият алкотрош се проявяват, мохиканите танцуват на ритъма на песен, свършила преди 10 минути. Клубоработниците са отегчени до смърт, не обръщат внимание на трите останали двойки натискащи се. Всяка от въпросните три двойки би се изчукала на момента върху сепаретата, ако не бяха твърде пияни, за да помнят къде се намират гениталиите им.
05:30. Край. Последните десет ВИП пиянки са учтиво заставени от охраната да се спасяват. Те неучтиво отказват, но никой не им обръща внимание, така или иначе другата седмица отново ще са тук. Слънцето грее над Берлин и неговите нощни пазачи, всеки от които пази по един ъгъл и честичко заспива. Немският вариант на фирма „Чистота” чисти. Общественият транспорт обществено превозва. Restart и начало на нов ден за всички освен нощните пазачи – те се оттеглят на заслужена почивка.
Sunday 30 May 2010
Защо добрите дни за икономиката ни няма да се върнат скоро
Последните години бяха едни от най-добрите за българската икономика, като основните фактори за това бяха няколко - бум на кредитирането, свързаният с него ръст на потреблението, имотният балон и огромните чуждестранни инвестиции.
Финансовата криза на Запад, превърнала се в икономическа обаче се отрази пагубно върху тези фактори. Кредитирането замръзна, с което се сви и потреблението, имотният балон се спука, а чуждите инвеститори изчезнаха.
Износът също понесе сериозен удар през миналата година, но в резултат на възстановяването на световната икономика секторът се възстановява през последните месеци. За съжаление обаче, делът на експортноориентирания бизнес у нас не е толкова голям.
Нека се спрем на другите фактори, от които зависи жизнеността на родната икономика.
Кредитиране - банковият сектор преживя изключителен разцвет в последните години, като българинът възприе западната култура на живот на кредит. В резултат задлъжнялостта на населението достигна до нива от около 50% от БВП. При несигурната обстановка в момента нито банките, нито отделните индивиди имат голямо желание за допълнително задлъжняване. В същото време нарастват и лошите кредити, което носи сериозни загуби на банковата система.
Банките у нас до голяма степен финансираха експанзията си с външни задължения, като в момента те възлизат на над 15 млрд. лв. След като финансирането им отвън секна, те няма с какво да продължат този ръст, а вътрешните спестявания не са достатъчни. Банките в световен мащаб се очаква да понесат поредните удари, било от сегмента на търговските имоти, било от все по-затъващите в дълг държави.
От друга страна родният потребител вече е значително задлъжнял, както споменахме кредитите на физическите лица гонят 50% от БВП. Дори банките да намерят пари и развържат кесиите, потенциалът за растеж не е такъв, какъвто беше преди няколко години.
Потребление - този фактор до голяма степен е свързан и с кредитирането. Бумът на кредитирането доведе и до огромен скок на потреблението. В момента обаче няма на практика кредитиране (нетно кредитирането е замръзнало), което води и до срив в потреблението. Това се вижда и в драстичния спад на приходите от ДДС в хазната.
Втори удар върху потреблението нанася безработицата, която достигна нива от около 10 на сто. В унисон с това се наблюдава и намаление на възнагражденията както на наетите, така и откритите позиции. Като се има предвид, че голям двигател на пазара на труда бяха имотите и всички свързани дейности (строителство, брокерски услуги, нотариални, производство на материали, търговия с материали и т. н.) подем в наемането в близко бъдеще не се вижда от къде ще дойде.
Имотният балон - в резултат на бума на кредитирането и огромните чуждестранни инвестиции в сектора, имотният пазар преживя буен растеж през периода 2003-2008 г. След като горните секнаха, икономическата обстановка се влоши, кризата удари тежко пазара. В момента цените падат, а сделките са много на брой. В същото време банките все по-често стават собственици на имоти, ипотикирани при тях.
След като кредитирането няма как да преживее подобен бум в близките години, чуждите инвеститори се опариха, строителството няма как да се върне на оборотите от преди 2009 г.
Чуждите инвестиции - за съжаление голяма част от тях бяха насочени в имотния пазар, който е непродуктивен. Надеждата за икономиката сега е, че поради все пак ниските разходи за труд, чуждите капитали ще се насочат към България отново, този път обаче към промишлеността. Дори и това да се случи обаче, положителните ефекти ще си проличат след доста години.
Реалността днес е, че българската икономика е крайно неконкурентноспособна и непродуктивна. Предложенията на някои политици и икономисти за стимулиране на потреблението, за съживяването на икономиката са меко казано неадекватни.
В дългосрочен план една икономика не може да потребява повече от това, което произвежда (виждаме резултата при гърците). България правеше това през последните години, в резултат частният дълг надхвърли 100% от БВП. Поради секването на капиталите и чуждите инвестиции днес сме принудени да харчим толкова, колкото изкарваме. Резултатът е безработица и спадащи доходи. Причината е, че произвеждаме малко (и ниско технологично), а продуктивността ни е най-ниска в Европа - логично и доходите да са такива.
Най-тежкият камък на врата на икономиката си остава все по-влошаващата се демографска картина. Населението ни е сред най-застарелите в света, а раждаемостта е крайно ниска. Все по-малко работещи и все повече пенсионери (нуждаещи се от медицински услуги и разчитащи на пенсии) няма как да доведат до икономически ръст.
Всички гореописани фактори са утежняващи за българската икономика, а тенденция за рязък обрат не се очертава. Така че нека свалим розовите очила, бързо възстановяване на родната икономика няма да има.
profit.bg, 30.05.2010
Финансовата криза на Запад, превърнала се в икономическа обаче се отрази пагубно върху тези фактори. Кредитирането замръзна, с което се сви и потреблението, имотният балон се спука, а чуждите инвеститори изчезнаха.
Износът също понесе сериозен удар през миналата година, но в резултат на възстановяването на световната икономика секторът се възстановява през последните месеци. За съжаление обаче, делът на експортноориентирания бизнес у нас не е толкова голям.
Нека се спрем на другите фактори, от които зависи жизнеността на родната икономика.
Кредитиране - банковият сектор преживя изключителен разцвет в последните години, като българинът възприе западната култура на живот на кредит. В резултат задлъжнялостта на населението достигна до нива от около 50% от БВП. При несигурната обстановка в момента нито банките, нито отделните индивиди имат голямо желание за допълнително задлъжняване. В същото време нарастват и лошите кредити, което носи сериозни загуби на банковата система.
Банките у нас до голяма степен финансираха експанзията си с външни задължения, като в момента те възлизат на над 15 млрд. лв. След като финансирането им отвън секна, те няма с какво да продължат този ръст, а вътрешните спестявания не са достатъчни. Банките в световен мащаб се очаква да понесат поредните удари, било от сегмента на търговските имоти, било от все по-затъващите в дълг държави.
От друга страна родният потребител вече е значително задлъжнял, както споменахме кредитите на физическите лица гонят 50% от БВП. Дори банките да намерят пари и развържат кесиите, потенциалът за растеж не е такъв, какъвто беше преди няколко години.
Потребление - този фактор до голяма степен е свързан и с кредитирането. Бумът на кредитирането доведе и до огромен скок на потреблението. В момента обаче няма на практика кредитиране (нетно кредитирането е замръзнало), което води и до срив в потреблението. Това се вижда и в драстичния спад на приходите от ДДС в хазната.
Втори удар върху потреблението нанася безработицата, която достигна нива от около 10 на сто. В унисон с това се наблюдава и намаление на възнагражденията както на наетите, така и откритите позиции. Като се има предвид, че голям двигател на пазара на труда бяха имотите и всички свързани дейности (строителство, брокерски услуги, нотариални, производство на материали, търговия с материали и т. н.) подем в наемането в близко бъдеще не се вижда от къде ще дойде.
Имотният балон - в резултат на бума на кредитирането и огромните чуждестранни инвестиции в сектора, имотният пазар преживя буен растеж през периода 2003-2008 г. След като горните секнаха, икономическата обстановка се влоши, кризата удари тежко пазара. В момента цените падат, а сделките са много на брой. В същото време банките все по-често стават собственици на имоти, ипотикирани при тях.
След като кредитирането няма как да преживее подобен бум в близките години, чуждите инвеститори се опариха, строителството няма как да се върне на оборотите от преди 2009 г.
Чуждите инвестиции - за съжаление голяма част от тях бяха насочени в имотния пазар, който е непродуктивен. Надеждата за икономиката сега е, че поради все пак ниските разходи за труд, чуждите капитали ще се насочат към България отново, този път обаче към промишлеността. Дори и това да се случи обаче, положителните ефекти ще си проличат след доста години.
Реалността днес е, че българската икономика е крайно неконкурентноспособна и непродуктивна. Предложенията на някои политици и икономисти за стимулиране на потреблението, за съживяването на икономиката са меко казано неадекватни.
В дългосрочен план една икономика не може да потребява повече от това, което произвежда (виждаме резултата при гърците). България правеше това през последните години, в резултат частният дълг надхвърли 100% от БВП. Поради секването на капиталите и чуждите инвестиции днес сме принудени да харчим толкова, колкото изкарваме. Резултатът е безработица и спадащи доходи. Причината е, че произвеждаме малко (и ниско технологично), а продуктивността ни е най-ниска в Европа - логично и доходите да са такива.
Най-тежкият камък на врата на икономиката си остава все по-влошаващата се демографска картина. Населението ни е сред най-застарелите в света, а раждаемостта е крайно ниска. Все по-малко работещи и все повече пенсионери (нуждаещи се от медицински услуги и разчитащи на пенсии) няма как да доведат до икономически ръст.
Всички гореописани фактори са утежняващи за българската икономика, а тенденция за рязък обрат не се очертава. Така че нека свалим розовите очила, бързо възстановяване на родната икономика няма да има.
profit.bg, 30.05.2010
Subscribe to:
Posts (Atom)
