Когато говориш колкото мен, е неизбежно рано или късно да кажеш нещо смислено...

Сексът е чекия за самочувствието.

Най-големите компании в света

Списание Forbes публикува традиционната си класация Forbes Global 2000 на най-големите и най-влиятелни публични компании в света.

Тазгодишното издание показва, че корпоративната доминация на развитите държави постоянно отслабва.

Класацията на Forbes на най-големите компании в света използва доста повече критерии, отколкото само един показател като продажби, например. От изданието използват комбинация от продажбите, печалбата, активите и пазарната стойност, за да подредят бизнесите по големина.

Тазгодишният списък разкрива динамиката на световния бизнес. В класацията има държави от 62 страни. САЩ (515) и Япония (210) все още доминират, но общо с 33 компании по-малко, отколкото в предишното й издание.

Най-много позиции през тази година печелят Китай (113 компании), Индия (56 ) и Канада (62). Дори Оман и Ливан вече са членове на Global 2000. Със значително присъствие през тази година са и Ирландия, Южна Африка и Швеция.

Общите приходи на 2000-те компаниите от класацията през тази година възлизат на 30 трлн. долара, докато общата печалба е 1.4 трлн. долара, активите възлизат на 124 трлн. долара, а пазарната стойност достига 31 трлн. долара. Всички показатели бележат спад в сравнение с миналата година, с изключение на пазарната стойност, която има ръст от 61%.

Въпреки проблемите във финансовия сектор, банките продължават да доминират класацията и през тази година. Общо 308 банки попадат сред най-големите 2000 компании, благодарение, до голяма степен, на техните активи. Петролната и газовата индустрия е представена от 115 компании. Броят на застрахователните компании в класацията е нараснал с 27%, докато фармацевтичните и биотехнологичните компании, които са лидери по ръст на печалбите са се увеличили с 20%.

Ето и кой са 10-те най-големи компании в света, според класацията на сп. Forbes:

10: BP (Великобритания)

Индустрия: Петрол и газ

Британският петролен гигант пада с пет места в класацията в сравнение с предходната година.

8 : Royal Dutch Shell (Холандия)

Индустрия: Петрол и газ

Royal Dutch Shell заема второ място в класацията за 2009 г. Спад в продажбите и печалбата обаче свалят компанията до осмото място в тазгодишното издание.

8: HSBC Holdings (Великобритания)

Индустрия: Банкиране

Този международен банков гигант се движа с две места напред в класацията за да се изравни на осмото място с британската Royal Dutch Shell през тази година.

7: Wells Fargo (САЩ)

Индустрия: Банкиране

Пълната година дейност на Wachovia (придобита през декември 2008 г.) помага на Wells Fargo да достигне рекордни резултати по отношение на продажби и печалба през 2009 г.

6: Banco Santander (Испания)

Индустрия: Банкиране

Ръст от 115% в пазарната стойност на Banco Santander помага на испанската банка да се придвижи от девето място през миналата година до шестата позиция през тази година.

5: ICBC (Китай)

Индустрия: Банкиране

Industrial and Commercial Bank of China (ICBC) е една от четирите китайски компании сред първите 25 в класацията Global 2000.

4: ExxonMobil (САЩ)

Индустрия: Петрол и гас

Въпреки спада в продажбите и печалбите на компанията, петролният гигант запазва четвъртото си място в класацията.

3: Bank of America (САЩ)

Индустрия: Банкиране

Придобиването на Merrill Lynch през 2009 г. помага на Bank of America да скочи от 38-мо място през миналата година до номер 3 в настоящата класация.

2: General Electric (САЩ)

Индустрия: Конгломерат

След като миналата година оглавяваше класацията, през тази година General Electric отстъпва с една позиция, вследствие на спад в печалбата и активите й.

1: JPMorgan Chase (САЩ)

Индустрия: Банкиране

След като през миналата година беше на 16-о място, тази година JPMorgan Chase е най-голямата компания в света, въз основа на комбинацията от продажбите, печалбата, активите и пазарната й стойност.

www.profit.bg

Бюро "Загубени вещи" или как маркетинговата машина на Apple отново сработи безотказно

Всяка премиера на продукт, създаден от технологичния гигант Apple, е съпровождана от неколкомесечна медийна какафония. Ако следите технологичните сайтове, вероятно много добре знаете какво имам предвид. През последните няколко седмици направо имах чувството, че ако отворя хладилника си, отвътре ще изскочи Стив Джобс, който ще ми прочете 10-те божи заповеди, визуализирани на екрана на някой iPad.

Всичко това обаче си има и своя лоша страна – нагнетяването на напрежението преди ябълковите премиери създава у потребителите свръхочаквания. За жалост нито един от продуктите на Apple все още не е успял да повтори зашеметяващата промяна, която предизвика излизането на първия iPhone. Да, и iPhone 3G, и iPad, дори и спорният MacBook Air са много удобни, красиви и интуитивни продукти, но никой от тях не удовлетвори напълно гигантските изисквания на потенциалните купувачи.

Очевидно маркетинговите стратези на Apple ясно си дават сметка, че няма да могат да променят света с всеки свой продукт. Затова те трескаво търсят алтернативни начини да популяризират постиженията си, когато не са чак толкова революционни. Най-пресният пример за това е спонтанната "премиера" на бъдещия iPhone от четвърто поколение, която се случи по един доста екзотичен начин. Начинът, по който изтече информацията за него, дава сериозно основание да се предположи, че става дума за контролиран вирусен маркетинг, който да изостри апетита на потребителите и медиите.

Историята за iPhone 4G, както условно бива наричан следващия телефон на Apple, може да бъде разказана поне по два начина. Ако беше писана от корпоративен бюрократ, пуснал корени в офиса на някой отдел за връзки с обществеността, тя вероятно щеше да звучи горе-долу така:

"Технологичният гигант Apple представи четвъртото поколение на своя iPhone, с което затвърждава позицията си на световен лидер областта на смартфоните. Устройството е базирано на последните върхови технологии, разработени в лабораториите на компанията, и ще донесе на потребителите още по-уникално мобилно изживяване.

Какво е новото в iPhone 4G

Използва iPhone OS 4.0

Има втора "лицева" камера за провеждане на видеоразговори

Използва по-добра оптика в обективите си

Има светкавица

Използва дисплей с по-добра разделителна способност

Монтиран е в неметален корпус, който позволява по-добър мобилен сигнал

Разполага с 16% по-голяма батерия, която гарантира по-дълга работа

Използва micro-SIM, а не SIM.

От Apple за момента не съобщават кога iPhone 4G ще се появи на пазара, както и подробности за цената му с и без тарифен план."

Не звучи особено вдъхновяващо и революционно, нали? Предполагам не очаквате Стив Джобс да извади смартфона от джоба си и да каже с апломб: "Можете ли да си представите, че той има 16% по-голяма батерия...?"

Затова и не очаквайте хората от Apple да ви отегчат с подобна история. Премиерата на iPhone 4G, видяна през погледа на ябълковите маркетолози, изглежда по коренно различен начин. Хората на Стив Джобс много добре знаят, че медиите се "хранят" с ефектни и живи истории. Затова и постоянно се опитват да им ги дават.

Затова и настоящата "премиера" на iPhone 4G не е просто продуктово представяне. Това е историята на един доскоро никому неизвестен инженер на име Грей Пауъл - 27-годишен младеж, който има късмет и постъпва на работа в Apple и работи като програмист подразделението iPhone Baseband Software. Когато бива нает от технологичния гигант през 2006 г., той едва ли си е давал сметка, че четири години по-късно ще стане световноизвестен покрай един иначе глупав и тривиален инцидент.

Това е нещо, което може да се случи на всеки един от нас (но с малката разлика, че ние не работим за Apple). Една четвъртъчна вечер (на 18 март тази година) Пауъл решава да се забавлява. Инженерът отива да се почерпи в Gourmet Haus Staudt германска бирария в Redwood City, California. След няколко бири в приятна компания той се прибира вкъщи, но без най-ценното нещо, което носи със себе си – тестов прототип на iPhone 4G.

Загубеното устройство попада в ръцете на друг клиент на заведението, чието име засега остава неизвестно. След като не открива чий е смартфонът, той започва да си играе с него. Прави му впечатление, че телефонът е малко по-различен и че камерата "забива" три пъти...

На сутринта, когато мистериозният клиент се събужда и се отърсва от бирения махмурлук, телефонът вече е дистанционно блокиран. В този момент човекът си дава сметка, че това е iPhone, който никога до момента не е виждал – с камера от страната на дисплея, със светкавица, с ръбест корпус, направен от неметална сплав. Той се опитва да се свърже със служители на Apple и да върне устройството на собственика му, но напразно. Единственото, което получава, е входящ номер в колцентъра на компанията.

Седмица по-късно устройството се оказва в ръцете на технологичния блог Gizmodo.com. Както се оказва впоследствие – срещу 5000 долара за щастливия клиент на Gourmet Haus Staudt в замяна на ексклузивните права за публикуване на историята. Какво е продължението, вероятно ви е ясно...

Всичко това на пръв погледа звучи сравнително тривиално – млад програмист се напива и губи протоип на тестово устройство. Специфичното в случая е, че подобно нещо не се е случвало никога досега с Apple. Никога. Ако има нещо, с което фирмата на Стив Джобс е известна, това е секретността. Може би сте чули например, че прототипите на iPad, раздадени на различни разработчици на софтуер преди официалната премиера, са били заключени в специални помещения и закачени с вериги за масите, за да не попаднат в ръцете на неправилните хора...

Така че историята за 27-годишния Грей Пауъл, който губи своя iPhone 4G едва ли е абсурдно стечение на обстоятелствата. По-скоро звучи като един оригинален начин да привлечеш вниманието на хората и медиите към нещо, което може би няма да е чак толкова революционно.

Mомчил Милев, www.capital.bg

Разликата между мен и теб е, че ти се будиш със сутрешната ерекция, а аз си лягам с нея.

Хаос в мислите

Преди четях. Сега пиша.

Преди четях много. Сега пиша много. В промеждутъка поживях малко.

Преди четях класика. Сега пиша публицистика. В промеждутъка трупах опит.


В последно време чета основно блогове и преса. Откак се захванах да пиша, оценявам усилията и вложеното време.

Има много българи, в и извън страната, които пишат. Някои невероятно добре. Повечето като мен.


Всеки втори американски блог е семеен, със снимки на малки русокоси деца със сини очи и едри родители. Всички се усмихват.

Всеки втори български блог е посветен на политическа критика и/или авторска художествена литература.

Coincidence? Rather not.


Блоговете са лексикон на неиздадената нова българска литература. Неиздадена, къде заради ниското си качество, къде защото парите от издаването не могат да се избият.

Интернет е най-хубавото, което се е случвало на непрофесионалните публицисти – неограничено пространство, където може да се публикува безплатно, да се споделят мнения и да се раздава (градивна) критика. Интернет е най-хубавото, което се е случвало и на критикарите им – поле за безкрайно плюене на чужди концепции.


Как ли изглеждат авторите на Новата българска художествена литература? Дали поетите ни са завеяни млади хора със стари дрехи и влюбен поглед? Дали разказвачите ни се разхождат сред нас, обмисляйки как да опишат кулминацията на следващия си разказ? Струва ми се, че не. Май че авторите ни гонят средната възраст, работят от 9 до 5, пушат бяло Victory, ядат пържени картофи и пишат в свободното си време. Но пишат.

11 мистерии на човешкото поведение

Учените разделиха атома, пратиха Гагарин в Космоса, откриха ДНК и какво ли още не, но има някой особености на човешкото поведение, за които науката няма обяснение.

Списание „New Scientist” е съставило списък с нещата от ежедневието ни, които и най-големите мозъци на света не могат да обяснят.

На света няма нищо по-очарователно от нас самите, така че е напълно разбираемо защо полагаме огромни усилия да разберем кое ни прави човеци. Изненадващо е колко отличителни черти от поведението ни остават загадка. Въпросните отличителни черти варират от възвишените, като изкуството, сънищата или алтруизма, до нелепите, като окосмението на непрактични места, изчервяването или дори чопленето на носа. Може да ви се сторят странни, но добрите обяснения за тях обикновено имат дълбок смисъл. Ето някои от теориите защо правим тези неща:

1. Изчервяване – Чарлз Дарвин така и не успял да обясни защо еволюцията ни е развила в същества, които се изчервяват докато лъжат други, другите все забелязвали... Някои смятат, че изчервяването може да помогне за избегване на конфликти или допринесе за развитие на романс чрез показване на слабост.

2. Смях – подобряващи настроението ендорфини се отделят в тялото ни, когато се смеем. И все пак някой си ненормален институт е отделил 10 години и поне камион пари, за да размъти водите и да заяви, че повече смях се „произвежда” от банални коментари, отколкото от шеги. Да бяха питали мен, щяха да спестят 10 години и ¼ камион пари...

3. Целуване – обяснението за целувките най-вероятно не е генетично, тъй като не всички човешки общества го правят. Има теории, свързани със спомените за бозаенето и дори, че древните хора са отбивали децата си като ги хранели от устите си, засилвайки връзката между споделянето на слюнка и удоволствието.

4. Сънища – теорията на Зиги Фройд, че сънищата ни отразяват нашите подсъзнателни желания в общи линии е опровергана. Новата теория е, че сънищата ни помагат да осмислим емоциите си. Новата теория все още не обяснява защо сънуваме зелени жирафи и порно-актриси, често в един сън.

5. Суеверие – няма никакъв смисъл от еволюционна гледна точка. Примерно древните хора са имали интерес да забележат всяка котка, която им пресича път (черна или не), защото обикновено след нея идва още по-голяма котка. Ние не. Религията сериозно се е намесила в създаването и поддържането на суеверните митове.

6. Бъркане в носа – непривлекателния, но често срещан навик на бъркане в носа, често придружен от поглъщане на продукта, е необясним от питателна гледна точка. Защо тогава четвърт от пубертетите по света го правят средно четири пъти дневно? Една теория предполага, че чопленето на носа подсилва имунната система. Смело предположение, ако питате мен.

7. Пубертет – няма друго животно, което да преминава през пъпчивите, емоционално нестабилни години на пубертета. Някои учени предполагат, че така мозъкът ни си дава време да се реорганизира преди етапа на зрялост и си позволява експерименти с поведението, преди да се появят отговорностите на по-късните години.

8. Алтруизмът – да раздаваш без да очакваш нищо в замяна е поведение на глупак без бъдеще, поне от еволюционна гледна точка. Иначе е възможно да спомогне създаването на сплотена група или просто да доставя удоволствие.

9. Изкуство – рисуване, танци, скулптура, музика – могат да се възприемат като човешкия вариант на опашката на мъжкия паун, т.е. начин за привличане вниманието на отсрещния пол. Също така е възможно и да е инструмент за разпространяване на знание или споделяне на опит.

10. Телесно окосмение – дребни косъмчета по тялото и сериозни космалаци по гениталиите е точно обратното на това, което се наблюдава при приматите, генетичните ни съседи. Предполагаеми причини за срамното окосмение са благоуханието (хмм), топлината и дори предпазването от ожулване.

11. Висене във facebook – най-скоро развития необясним навик, наблюдаван при субекти от различни възрастови, социални, интелектуални и тн. групи. Учените обясняват феномена с прекомерните количества свободно време на глава от населението и улеснения достъп до интернет.

11 причини България да отложи кандидатстването си за Еврозоната. 10 явно не стигат. (22.01.2010г.)

"България се отказа от своята икономическа цел номер едно за 2010 г. – приемане в "чакалнята на еврото" през тази година. Изненадващата новина съобщи премиерът Бойко Борисов на извънредна пресконференция в петък..."

1. Чисто и просто не покриваме Маастрихските норми. В момента сме 2/4 и искрено се съмнявам да направят изключение точно за нас, въпреки че сме такаа чаровни.

2. Туризмът допринася 12% от БВП на България за 2009 година („Томас Кук”). В случай че влезем в лелеяната Еврозона, ще загубим единственото си предимство спрямо конкурентни туристически дестинации като Гърция и Турция – цената. В момента туристическият бранш у нас се обляга на - в прав текст - бедни туристи или жертви на социални програми от типа на „пенсионери на море през май”. Курортите ни ще загубят славата си на тийнерджърски алкохолен рай и тн. до декември 2012.

3. Лош имидж. Бойко Борисов е възхваляван единствено от българските медии. В чуждестранната преса не се ползва с особено добра репутация. Страната е известна с мафията и корупцията си. Не трябва да се забравя, че решението за допускането ни в еврозоната е преди всичко политическо, дори и да покриваме Маастрихт. Един мафиот при големите играчи стига, бил той 70-годишен развратник със синини от катедрали.

4. Евро-държавите са в сериозна криза и без ние да си правим валутно сепуко. Страните от така наречената „Б” група на еврозоната отбелязаха най-големи бюджетни дефицити през 2009 – Португалия, Италия, Гърция, Испания (акроним: PIGS). По случайност или не, тъкмо това са евро-членките допуснати в Зоната след компромис. Ако усвоим еврото само ще разбием готиния акроним.

5. Липса на чуждестранни инвестиции. Единственият възможен плюс за България в процеса на преминаване към евро са чудесните възможности за чуждестранни инвестиции. Несъмнено различната валута е единственото нещо, което възспира западно-европейски инвеститори да купуват квалифициран труд за жълти евроцентове. Е, може би и това за корупцията и мафията, но нека погледнем реалистично - валутата е проблем преди всичко останало.

6. Дори и икономиката ни да надживее еврото, голяма част от населението няма. В България по статистика малко под един милион души живеят под прага на бедността. Значи бедните са вероятно поне 2.Средната възраст на населението е 41.7 години. Така, значи бързо застаряваща държава с около 30% от населението едва свързващо двата края. Дано поне цените на погребенията паднат.

7. Европейският съюз е малко злопаметен. Почти съм сигурен, че още помнят рекордния ни дефицит по текуща сметка от 2008 година.

8. Евентуално ново разгръщане на кризата. Със или без евро, при още една вълна на кризата нещата ще опрат до задоволяване на елементарни нужди. Запасете минерална вода и запишете децата на карате!

9. За евро се изисква стабилна икономика. Лично най-много се гордея с развитието на инфлацията у нас – от 12% преди година и половина до около 2% в момента. НО това означава, че обратно развитие е също толкова възможно, което не е в наша полза. Ако задържим този показател за още година-две вече можем всички да се гордеем.

10. Червени точки за политиците? Цялата история с кандидатстването ни за еврозоната и приемането на механизма ERM II в частност ми се види като особено неуспешен начин да се натрупат точки пред електората. Или може би преследване на особено големи комисионни в цялата процедура. Това няма значение за обществеността. Факт е, че рано или късно трябва да приемем еврото като единна европейска валутна единица, но точно сега ли? Струва ми се правителството осъзнава, че сега ще има единствената възможност за кандидатстване за ERM II в обозримо бъдеще и се опитва да се възползва от нея, за да може да се подсигурят следващите избори. Дано греша.

11. В еврозоната никой не ни иска!

22.01.2010, Берлин

Europe Recast: A History of European Union

Статизъм

Вчера имах бизнес закуска в петзвезден хотел, носех костюм и гледах позлатените прибори с леко пренебрежение. Малко по-късно пообиколих пред едно заведение за бързо хранене, сякаш гоня някой автобус.

За двете неща ми платиха общо 65 евро - бях статист в немска сапунена опера.

Българският студент е универсален работник, ние носим чужди мебели, мием чужди чаши, пълним кадрите на чужди продукции, продаваме в чужди магазини, даваме частни уроци по чужди езици... И понякога даже получаваме бакшиш. На мен поне ми харесва. В ранните степени на бакалавъра така или иначе е почти невъзможно да си намериш почасова работа по специалността, значи просто се захващаме с каквото има. И сме добри в това.

Участията в сериали, филми и реклами са възможно най-лесния начин да се изкарат пари – за един снимачен ден се плащат 55 евро. Един снимачен ден може да продължи и три, и тринадесет часа, но след десетия час се плаща допълнително по пет евро на всеки добавени 60 минути.

Работата е меко казано лека, цял ден седиш и гледаш как бивши манекенки и момичета на Playboy правят сериозни физиономии и се стараят да изиграят възможно най-драматично 7-мата си раздяла с бедния чаровник, за да се върнат при богатия наследник. Впрочем и бедният чаровник, и богатият наследник са обратни до мозъка на обратните си кости и едва изчакват края на сцената, за да пишат поредния sms на брадясалите си гаджета. А ние, статистите, седим и си говорим празни приказки за футбол, дискотеки, на кого кога му почва семестърът, какво бихме причинили на тази и онази актриса... Славно си прекарваме. Правим по 15 нови приятели, 14 от тях за еднократна употреба, т.е. вероятно никога няма да се видим повече, а 15-тата... кой знае. С останалите може би ще се видим по снимки, някой друг път.

Дали следващия път ще съм минувач, сервитьор или дюнерджия... времето ще покаже.

P.S. Ако някой гледа „Eine wie Keine” по SAT1, да очаква включване. И те така.

Деца играят вън...

Топла пролетна вечер е, аз пуша на балкона и чакам да стане време за новините. А долу, между блоковете, играят деца – и нали знаете, те обичат да се делят да всякакви там банди... Та пуша аз и ги гледам.

Впрочем, всяка банда си има главатар и членовете й са получили прозвището си от неговото име.

Най – голяма и силна е бандата на Янко. Те така и се наричат – „янки”. Добри момчета са, макар и малко наивни. Обичат да защитават по-слабите. Например, ако сутрин хулигани нападнат някое дете, за да му вземат парите за закуска, янките веднага се намесват и ги прогонват. После потупват спасения по рамото и му обясняват, че не може така – трябва да почерпи, че се е отървал. Детето смутено обяснява, че няма толкова пари (янките хич не са малко на брой), но те го успокояват, че ще му дадат назаем, а то после ще им ги върне с лихвите. И остави, че почерпката излиза доста повече от спасената сума, ами и понякога човек пораства, а още не е успял да изплати всичко.
Както казах, янките са доста наивни и вярват, че имат мисия да спасяват. Това понякога плаши дори повече от нападенията на хулиганите.

Втората по сила банда е тази на Руси. Викат им „русите”, естествено, макар че повечето са чернооки. За щастие, те вече не спасяват – и добре, че иначе ще ни дойде малко в повече. Впрочем, на Руси дядо му наистина е бил герой и е спасил нещо много важно, но вече доста хора не помнят какво точно. Обаче Руси и хората му много държат всеки да ги уважава заради този дядо, на когото дори вече не помнят името. И ние обикновено ги поздравяваме, понеже веднъж бяха затворили крана на тръбата на парното към блока и без малко щяхме да умрем от студ.
Иначе и те са добри момчета – сядат вечер на пейките, отварят бутилка водка и вадят китарите – и са щастливи.

Има и няколко стари банди, които са се обединили в някакъв си техен съюз и набрали малко кураж, се зъбят ту на янките, то на русите. Проблемът е обаче, че хем не могат да се разберат кой да командва, хем приемат когото им падне. Поради това съюзът им е повече на думи и когато веднъж хората на Яни затвориха пътеката между блоковете, та членовете на бандата на Ганьо клечаха като кучета и се чудеха откъде да заобиколят - те само свиха рамене и обясниха, че не са мешере и онези двете групи да се оправят сами. То добре че ганьовците са свикнали да отстъпват, че иначе щеше да стане една... като на футболен мач.

Обаче – деца, какво да ги правиш? Мислят се за възрастни. Ето, веднъж една малка банда, на Слобо, си направи някаква къщичка до блока. Обаче главатарят им набил едно дете, понеже било от малцинствата. Дали го е бил точно за това или за нещо друго и бил ли го е изобщо – не се разбра добре. Но янките дойдоха, събориха къщичката (която бандата строи цял месец) и опънаха ушите на Слобо. И после изобщо не разбраха защо останалите членове на бандата ги гледаха намръщено и не ги почерпиха с един бонбон даже. Накрая решиха, че онези просто не знаят какво е „мисия” и им доразсипаха къщичката – та белким разберат.

Впрочем, членовете на бандата на Слобо живеят в блок „Балкан” – да не дава господ никому. Там са и ганьовците, и на Яни хората, които много обичат да обяснават на всеки, който поиска да ги слуша, че „демокрация” било да лежиш по цял по гръб, да не правиш нищо и друг да те храни. Ако някой се усъмни в думите им, подчертават, че именно те са измислили думата и затова най-добре знаят с каква точно цел. Впрочем, на хората вече не им се спори.

В същия блок живеят и на Мако хората – макетата – които не искат да имат нищо общо с която и да било друга банда, но когато ги подгони някой, молят за помощ всички. А ги гонят често, понеже се броят на пръстите на едната ръка и са куражлии главно в песните си.

Там са и членовете на бандата на Румен, които по едно време здраво я бяха закъсали, но се усетиха овреме и набиха тогавашния си предводител – Никито. След това вече всеки следващ главатар има едно наум и не стига до крайности.

И част от хората на Осман живеят в блок „Балкан”, но те пък са малко особени – искат да ги приемат в онази, съюзената банда, обаче с техните си табиети. И се сърдят когато някой им каже, че няма как да стане.

...Допушвам цигарата, понеже е време да се прибирам да гледам новините. По телевизията дават сериозни работи – тоя го гръмнали, оная си сложила силикон – и аз да науча нещо важно. А то тук на балкона – детска им работа...

Все се чудя кога накрая ще порастнат.

Анонимен автор, -> http://timurcommandos.blogspot.com/

Колко?

Е, как беше? Към колко часа се събрахте? Кои бяхте? Кой направи вечерята? Очевидно е имало и нещо за преглъщане на храната? Мани вечерята, ами погледна ли си facebook-a? Ама и ти ли го познаваш? Верно? Техните няма ли да го стегнат това дете най-сетне? Права си, да сменим темата? Вкусно беше, нали? Получи ли се яко? Нали ти ли казах, че са готини? Късно сте се събрали, кога успя да се натаралянкаш така смело? Пак добре, че не сте викнали още някого, че дали щяхте да се появите изобщо? Колко тоста вдигнахте? За 10 минути? И веднага след това към църквата? Не беше ли малко късно вече? Пеша?! Аха, а имаше ли метро? Колко пътувахте? 45 минути? Е кога пристигнахте?

Чу ли поне малко от литургията? „Христос Воскресе” поне? След втория път? Е как да не го чу всъщност, нали бяхме заедно най-отпред? Отчето не ти ли се видя малко почерпен? И той като теб, а? Какво стана с тия свещи? Не видя ли щанда на дядото точно до входа? Значи е имало и на друго място дядовци със свещи? Как ги видя всичките тия дядовци и все пак не си купи свещ? Нищо, нали накрая ти намерихме? Нещо не е наред ли? Е знам, че по принцип попът трябва да поведе колоната, но ти ли ще отидеш да му направиш забележка? Стой тук, не разбираш ли от шега? Да тръгваме ли вече? Не ти е добре? Аз ли те карах да пиеш тия бири? Искаш ли да отидеш до храста? Храстът си е храст, какво да направя като е в двора на църквата? Хората втора обиколка ли правят вече или само на мен така ми се струва? Би ли побързала малко? Готова ли си? Да? Запалка? Има ли по-запилян човек от тебе? Откъде да я намеря? Сашо? Саше, имаш ли една запалка да си прикрием греховете? Тръгваме ли пак? Колко пъти е нормално да ти изгасне свещта? Хаха, кой е бил непослушен в последно време, а? Запалка ли искаш? Зле ти е? Стига де, пак ли?! Това там на завоя храстът ли е? Ти кога пи за последно толкова много? От Великден на Великден пиеш значи? Защо ли не се учудвам? Имаш ли нужда от помощ? Да? Браво бе, сега кой ще ми чисти обувките?

Коя обиколка правим вече? Втора? Измори ли се? Искаш ли да ме хванеш подръка? Колко пъти ти изгасна вече свещта тази вечер? Малко като свещ от Лада, а? Автомобил пенсионерска дума ли е или какво? Внимавай, виждаш ли камъка на пътеката? Сашо, ще дадеш ли едно рамо? За оказаната помощ тая вечер трябва да ми се опростят поне две-три изгасвания на свещичката, нали Боже? Дали да не забързам малко, да завъртя три обиколки с по-малко от 20 угасвания? Ало, компанията, ще наглеждате ли девойката за мъничко? Стига си зяпахте свещите социално ангажирано, няма ли кой да я наглежда за 5 минути?

Тая мърла пред нас за какво говори? И на теб ли така ти се стори? Сега ли е момента да коментират бившия и? Защо не се погледне как залита, еми говори глупости? Това толкова смешно ли ти се стори? Май съм по-забавен, когато си пияна? Защо ли не обикаляме църквата малко по-често? Приятно е, нали? Е на мен ми е гот, ама аз ли те карах да пиеш всичките тия бири?

Мъничко остана, виждаш ли ъгъла на църквата? Ето го и твоя храст, сигурна ли си, че не ти се спира за мъничко? Добре, но тоя път да те чакам тук? Обувките ми верно кой ще ги чисти? Ти всеки път ли така си празнуваш Великден? Традиция с приятелките още от гимназията? С кои приятелки? А в коя гимназия бяхте? Ха, знаеш ли, че и аз бях там за малко? Как не сме се запознали още тогава? А, и ти ли не ходеше много?

Готови ли сме? Остави ли си свещичката вътре? В този вид и състояние да изкачиш сама стълбите, как да не се гордее с теб човек? Е, колко? Не, не колко водки ще изпиеш в дискотеката, а колко пъти ти изгасна свещта? Трябваше ли да броя и твоите изгасвания? Да си пишем служебно по 3 и да тръгваме към дискотеката?

Обичаш Великден? Аз също.

"В какво се превръщат мечтите" - Мартин Карбовски

Имали ли сте приятелка?!

Отвратително е. Никога не си и помисляйте повече за нещо подобно. Или поне я дръжте далече от себе си, каквато и да е тя: принцеса, капитанска дъщеря или изчезващ вид северно-сакарски муфлон. Ама няма “тя беше красива и исках да се оженя за нея”! По добре идете в Чуждестранния легион, запишете се в МЕИ или си направете операция за бюст - само и само да се отървете от нея. Няма такива работи “искам да имам деца от тази жена!” Вие просто сте луд човек - с децата се случва само едно в продължение на 40 години броени от акта на зачеване: първо ти си ги биеш у главата (защото не знаеш какво да ги правиш), после те тебе те бият у главата (щото не знаят какво да те правят). Край на илюзиите! Ако бяхте по-интелигентни хора, докато ви течеше последната връзка, сами щяхте да си записвате 7 фази, след които никой не иска да бъде с никого.


фаза 1 - сексуално омръзване

Тъкмо разбереш къде е клиторът на една жена и тя вземе да ти стане безинтересна. Общо взето мъжете, ако се постараят, наистина могат да накарат една жена да крещи. Страшното идва когато жената се научи да крещи, почне да си изисква оргазмите, а мъжът се вибраторизира. В началото на връзката ти й викаш: “Обичам те!”, а тя ти обяснява че няма да стане така лесно тази работа. После тя ти вика “обичам те!”, и ако ти й кажеш че “тази работа не става така лесно”, тя се чуди какво искаш да кажеш. Въобще списанията и вестниците, които пишат как мъжът трябва да задоволи една жена трябва да бъдат забранени. А редакторите им - мъже, задоволявани до припадък. Получи се напоследък обратен сексуален разисъм - всички жени вече знаят как могат да бъдат задоволени и непрекъснато правят рекламации, щото “не се правели така нещата в живота!”, пишело го в списание “Блясък”. Ало, баба ти без оргазъм девет деца е родила, ти от девет оргазъма една умна мисъл не мож да родиш. Къде дават така, викаш ти! Ето в какво се превръщат мечтите, казва ти тя...

Така идва първото скарване. И вместо двамата да се разделят като хора на свободната любов, вместо да се срещат само когато един от двамата много е закъсал, те решават че ако заживеят заедно - нещата ще се подредят от само себе си.


фаза 2 - от-само-себе-си НЕ СТАВА!

Или се женете веднага и емигрирайте, или въобще не я докосвай с пръст! Тя идва в твоята бедна квартира и почва да подрежда. Тя репетира заедно с теб семеен живот, който смята да води с някой друг! Ужас! Жените са като автомобилите - никога не остават нови и лъскави. Минават от ръка на ръка и имат един период когато са “любими”. Ужасът идва от това, че рано или късно всяка жена и кола полягва в двора на мъжа и почва да ръждясва. И никой вече не я кара! Ето за тази репетиция става дума! И ти, и тя си губите времето!
Тя репетира за първите наченки на ръжда, а ти се чудиш това ли е щастливо съжителство?! И къде ти е по-приятно да лежиш: под нея и да й сменяш маслото, или само да лежиш под нея.

Тук е особено важен “въпросът за властта”. След като двама човека се изхождат в една тоалетна, теоретично има вероятност да им се приходи до тоалетна по едно и също време. Съвременното общество несправедливо дава път на жената, а кенефът във съвременното общество и архитектура обикновено е само един. Въпросът за властта е решен отново погрешно и несправедливо от-само-себе-си. Тя ще ака първа. О'кей, обаче поне да можеше да пере - о'кей, нека да не може да пере, но поне да не се присмива - о'кей, къде ми е вестника, отивам да се разхождам.

Познавам един човек, с когото това се случи. Той се изсра в асансьора на блока си, защото жена му се беше опнала в кенефо-банята и не излизаше от 45 минути. Ето в какво се превръщат мечтите.


фаза 3 - забележимите гадни дребни неща

В истински мъжките квартири никой не мете и не събира косми. Спомням си двамата млади братя Терзийски, които веднъж лежаха върху губера на ергенската си квартира и по космите вплетени в него си направиха викторина, кой кого е ебал на това легло. Славни времена! Обаче когато живееш с една жена нещата са различни. Космите й почват да пречат! Ако искате ги пребройте - нейните опадали косми са повече от косъмчетата на всички жени, с които си спал. А ти с плешиви жени още не си спал, рано ти е, нали?! Значи това е парадокса на космите:

падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.

Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс и Чюбака, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.

Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по-нагла: вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей - ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по-добре е ти да миеш и приборите, нали?!

Ето, в това се превръщат мечтите.


фаза 4 - храна

Когато човек живее с една и съща жена - той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки - отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро,
което прилича на добре обмислено убийство - да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помощта на сметана, шоколад и тесто. Ако това продължава цял живот, о'кей: нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.

Но пак ви казвам - това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение - за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш - красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици. Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.

Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта, наречена “пълнен хладилник”, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден - нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея - по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.

Когато й намекнеш, че самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умрялото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.

Няма значение колко е стара тази история, важно е че: не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.

След тази история твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: “...от парче месо съм те отгледала”.

Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.

И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.


фаза 5 - сън

Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка - тя спи! Тя заспива върху всичко - върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред “Годзила”, на “Първа кръв” даже, въпреки че режисьорът му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по-интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по-отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си? Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.

В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.

Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже. Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:

-”Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?! Питам те - в това ли се превръщат мечтите?!!!”

После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.


фаза 6 - мъртвата истина

Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: “Един Шекспир… Един Булгаков… Един По…(Едгар Алън б. а.)”. Никога не говори за “Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата….”. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема “естрада - чалга”, тогава разбираш че си сбъркал понятията “концепция” и “контрацепция”. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет. Какво нещо, човече - с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!

Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.

Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича “репетета”. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Израстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните “репетата”, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.

Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.

За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.

Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.


фаза 7 - светът

Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма “Американско сватбено одеало”. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика “кво ти става?!”. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. О'кей, какво още не сме правили?! Аха - не сме се сбили с охраната!

О'кей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че количеството бой, употребено върху теб, не е равностойно на неприличното ти държане. Трябвало е още да те бият. Тя ти казва: “Заслужил си си го (боят)!”.

Ти си предаден, брат. Ти, който си готов да ръкопляскаш и да го изядеш, когато тя се изсере на масата, тебе те предадоха. Ти, който си очаквал топли думи и компреси, целувки по подутата ти уста като в wild at heart и песен за лека нощ, тебе те предадоха. Не е голяма работа, но все пак важно е как се чувстваш.

И това не е краят. Прибирате се като гръмоносни облаци в йоносферната си кошара и между вас прескачат болезнени волтови дъги. Тя си взима раничката тип “плюшена играчка” и казва че не може да живее с такъв идиот. Това си го чувал често и не това е най-страшното. Най-страшното е че се опитваш да я спреш. Е точно в този момент, докато ти я спираш да не си отиде “от теб”, тя така те пребива с малките си юмручета, зъбки, ноктета и фини ритници, че синините по теб определено вече не са дело на момчетата от оная кръчма. Ти, разбира се, не смееш да я удариш. Защото ако я удариш, тя наистина ще се махне или в по-добрия вариант - ти ще влезеш в затвора. Всъщност всички знаят много добре, че не я удряш, защото много ще я заболи - това е единствената ти причина.

Е, това вече е краят. Сдобрявате се, обаче не се сдобрявате всъщност. На сутринта гледаш синьо-зеленото си тело и решаваш да се хвалиш пред приятели колко много са те били. Какво друго да измислиш?!

После преглеждаш щетите в твоята квартира и виждаш че една от пръчките-дъги на матрака е счупена.

Ето, в това се превръщат мечтите. В счупена дъга на матрака, който е бил ползван за тепих, не за чукане. Трябва ли да чакаш докато ти и тя счупите всички дъги на матрака от бой? Повтарям - от борба и ритници, не от чукане.

Не трябва. Защото никой човек не си представя мечтите си като изтърбушен и хлътнал матрак, под който се предполага че е изкопана дупка или пропаст направо? Защото никой не си представя една колекция от счупени по различен дъсчици, замислени като конструктивна част от матрак, който от своя страна е бил замислен като за чукане?

Твърде е тривиално, пък и твърде зловещо някак.


последна фаза

Мъжете рядко обичат жени. Истината е, че в каквото и да се превръщат мечтите, ако човек обича една жена, той винаги ще й се обади и ще й каже думата “липсваш”. Не “липсваш ми”, а “липсваш”. Мисля си днес, че е редно всеки мъж да го направи, нищо че мечтите на този свят винаги се превръщат в дяволзнаекакво и са си ебалипуткаталелина.

Иска ти се просто да излезеш от репетиция и да разбереш в какво се превръщат мечтите - без да се отказваш от тях.

Това, честито! - отново са мечти.

Egoist--edno (Bulgarian Edition)

11 велики шеги за 1-ви април

1. През 1957 уважаваното новинарско предаване „Панорама” по BBC (Гарелов, разкрит си), обявява, че благодарение на меката зима и елиминирането на птицата спагетник, швейцарски фермери вадят страхотна реколта от спагети. Към съобщението върви и снимка на швейцарски селяни, които късат спагети от дърветата, под грижовния надзор на стадо лилави крави. Огромна част от аудиторията на „Панорама” се хваща и в редакцията получават редица обаждания от зрители, които искат да разберат откъде да си набавят спагетени дървета. BBC дипломатично отговаря, че трябва просто да се засадят шепа спагети в доматен сос и да се стискат палци...

2. През 1985 Sports Illustrated публикува история за rookie питчър, който е подписал договор с Ню Йорк Метс. Въпросният Сид Финч можел да мята топката със скорост от 168 мили/час и невероятна точност, което било с 65м/ч по-бързо от тогавашния рекорд. Сид никога не бил играл и се научил да питчва в тибетски манастир под духовното ръководство на „великия поет-светец Лама Милараспа”. Феновете на Метс се зарадвали не на шега и веднага отворили фонд за паметник на бъдещата звезда, докато не се разбрало, че Сид Финч е плод на съзнанието на някой си Джордж Плимптън.

3. Видите ли, уважаеми, през 1962 в Швеция имало само една телевизия, и тя, горката, предавала черно-бяло. Техническият експерт на канала, Кьел Стенсон, се появил в ефир и обявил, че благодарение на нова технология, зрителите могат да направят черно-белите си телевизори цветни. Всичко, нужно за целта било да се постави найлонов женски чорап върху кинескопа. Услужливият господин Стенсон даже демонстрирал, а хиляди развратни шведи последвали примера му, изпреварвайки ерата на цветната телевизия в Швеция с 8 години.

4. През 1977 британският вестник The Guardian пуснал притурка от седем страници, посветена на Сан Сериф, малка република, състояща се от няколко острова във формата на двуеточие, намираща се в Индийксия океан. Поредица статии описвали географията и културата на този далечен народ. Основните два острова се казвали Upper Caisse и Lower Caisse, столицата – Бодони. Телефоните на The Guardian прегряли от читатели, търсещи повече информация на идиличното местенце, с цел да правят ваканция там. Малцина забелязали, че всички наименования в статиите са печатарска терминология...

5. Американското радио Talk of the Nation обявило през 1992, че Ричард Никсън изненадващо отново ще се кандидатира за президент, с мото на кампанията „Не съм направил нищо, и пак няма да направя!”. Съобщението било придружено от аудио на Никсън с речта му за кандидатурата. Слушателите реагирали с шок и възмущение, докато през втората половина на шоуто не им се обяснило, че всичко е шега и комикът Rich Little е представил речта.

6. В издание на New Mexicans for Science and Reason от 1998 имало малка статия, твърдяща, че щатът Алабама е гласувал закон, който да промени стойността на числото Пи от 3.14159 на къде-къде по-практичното и библейско число 3.0. Скоро статийката, написана като пародия на проектозакон, забраняващ преподаването на теорията на еволюцията в училища в Алабама, се разпространила в Интернет. Администрацията на щата била зарита от писма на стотици хора, протестиращи срещу закона.

7. 1998 явно е благодатна година за пускане на практически шеги, защото и Burger King прави удар. Те пускат реклама на цяла страница в USA Today, най-големия щатски ежедневник, обясняваща премиерата на нов продукт в менюто им – сандвич за левичари, предназначен за 32-та милиона американци, служещи си с лява ръка. „Новият” хамбургер не се отличава от обикновения Whooper по съставки, просто всичко между хлебчетата е поставено наобратно, за густо на левичарите. На следващия ден на Burger King им се наложило да купят още една страница от вестника, за да обяснят на хилядите заблудени левичари, които се затичали да манджят, как стоят нещата.

8. 1976 – уващаваният британски астроном Патрик Мур обяснява в BBC Radio 2, че в 09:47 ще настъпи уникално астрономическо явление, което ще бъде изпитано от целия свят – Плутон (все още планета по време оно) ще мине зад Юпитер, което в резултат на сложни сметки временно ще намали гравитацията на Земята. Мистър Мур обяснил, че ако слушателите скочат в определения момент на нареждането на планетите на една ос, ще изпитат странно плаващо усещане. В 09:48 ВВС2 започнали да получават стотици обаждания от слушатели, твърдящи, че са изпитали безтегловност. Някаква жена даже обяснявала, че тя и нейните 11 приятели са се отлепили от столовете и си летели из стаята.

9. ВВС, явно прекарват по-голямата част от работното си време в мислене на фалшиви новини и глупости... През 2008 те обявяват, че техен екип, който снимал документален филм за Антарктика, е заснел летящи пингвини. Качено е клипче, което бързо става едно от най-гледаните в Интернет изобщо. Водещият на предаването, Тери Джоунс, обяснява, че на пингвините им писнало да се скупчват, за да се топлят от студа и решили да отлетят към тропиците около Екватора, за да се пекат, докато свърши зимата. По-късно ВВС качва още едно клипче, което обяснява как са правени специалните ефекти в предното.

10. Новинарска емисия в Австралия обявила, че скоро страната ще премине на новото „метрично” време. По новата система 100 секунди правят една минута, 100 минути – час, а в денонощие има 20 часа. Освен това секундите вече ще се казват милидни, минутите – сантидни, а часовете – децидни. Репортажът включвал интервю с премиера Des Corcoran, който обяснявал предимствата на новата система. Кметството на Аделаида било показано с лъскав нов 10-часов метричен часовник. Естествено, последвали множество обаждания, като един особено раздразнен чичко се интересувал как може да си направи чисто новия дигитален часовник на метричен...

11. 1981 – Daily Mail пуска история за неблагополучен японски бегач на дълги разстояния – Кимо Накаджими, който бягал на Лондонския маратон, но заради нелепа грешка в превода, тичал 26 дни, а не 26 мили... Доказано, Накаджими в момента се намирал някъде по пътищата на Англия, все още бягащ, решен да завърши състезанието. Различни хора са го забелязали и неуспешно са се опитали да го спрат. Грешката в превода е преписана на Тимъти Брайънт, които и без бой си признава, че е учил японски само две години и е възможно да е сбъркал. А японеца... еми той явно смята, че в Европа състезанията са си такива...