Последните години бяха едни от най-добрите за българската икономика, като основните фактори за това бяха няколко - бум на кредитирането, свързаният с него ръст на потреблението, имотният балон и огромните чуждестранни инвестиции.
Финансовата криза на Запад, превърнала се в икономическа обаче се отрази пагубно върху тези фактори. Кредитирането замръзна, с което се сви и потреблението, имотният балон се спука, а чуждите инвеститори изчезнаха.
Износът също понесе сериозен удар през миналата година, но в резултат на възстановяването на световната икономика секторът се възстановява през последните месеци. За съжаление обаче, делът на експортноориентирания бизнес у нас не е толкова голям.
Нека се спрем на другите фактори, от които зависи жизнеността на родната икономика.
Кредитиране - банковият сектор преживя изключителен разцвет в последните години, като българинът възприе западната култура на живот на кредит. В резултат задлъжнялостта на населението достигна до нива от около 50% от БВП. При несигурната обстановка в момента нито банките, нито отделните индивиди имат голямо желание за допълнително задлъжняване. В същото време нарастват и лошите кредити, което носи сериозни загуби на банковата система.
Банките у нас до голяма степен финансираха експанзията си с външни задължения, като в момента те възлизат на над 15 млрд. лв. След като финансирането им отвън секна, те няма с какво да продължат този ръст, а вътрешните спестявания не са достатъчни. Банките в световен мащаб се очаква да понесат поредните удари, било от сегмента на търговските имоти, било от все по-затъващите в дълг държави.
От друга страна родният потребител вече е значително задлъжнял, както споменахме кредитите на физическите лица гонят 50% от БВП. Дори банките да намерят пари и развържат кесиите, потенциалът за растеж не е такъв, какъвто беше преди няколко години.
Потребление - този фактор до голяма степен е свързан и с кредитирането. Бумът на кредитирането доведе и до огромен скок на потреблението. В момента обаче няма на практика кредитиране (нетно кредитирането е замръзнало), което води и до срив в потреблението. Това се вижда и в драстичния спад на приходите от ДДС в хазната.
Втори удар върху потреблението нанася безработицата, която достигна нива от около 10 на сто. В унисон с това се наблюдава и намаление на възнагражденията както на наетите, така и откритите позиции. Като се има предвид, че голям двигател на пазара на труда бяха имотите и всички свързани дейности (строителство, брокерски услуги, нотариални, производство на материали, търговия с материали и т. н.) подем в наемането в близко бъдеще не се вижда от къде ще дойде.
Имотният балон - в резултат на бума на кредитирането и огромните чуждестранни инвестиции в сектора, имотният пазар преживя буен растеж през периода 2003-2008 г. След като горните секнаха, икономическата обстановка се влоши, кризата удари тежко пазара. В момента цените падат, а сделките са много на брой. В същото време банките все по-често стават собственици на имоти, ипотикирани при тях.
След като кредитирането няма как да преживее подобен бум в близките години, чуждите инвеститори се опариха, строителството няма как да се върне на оборотите от преди 2009 г.
Чуждите инвестиции - за съжаление голяма част от тях бяха насочени в имотния пазар, който е непродуктивен. Надеждата за икономиката сега е, че поради все пак ниските разходи за труд, чуждите капитали ще се насочат към България отново, този път обаче към промишлеността. Дори и това да се случи обаче, положителните ефекти ще си проличат след доста години.
Реалността днес е, че българската икономика е крайно неконкурентноспособна и непродуктивна. Предложенията на някои политици и икономисти за стимулиране на потреблението, за съживяването на икономиката са меко казано неадекватни.
В дългосрочен план една икономика не може да потребява повече от това, което произвежда (виждаме резултата при гърците). България правеше това през последните години, в резултат частният дълг надхвърли 100% от БВП. Поради секването на капиталите и чуждите инвестиции днес сме принудени да харчим толкова, колкото изкарваме. Резултатът е безработица и спадащи доходи. Причината е, че произвеждаме малко (и ниско технологично), а продуктивността ни е най-ниска в Европа - логично и доходите да са такива.
Най-тежкият камък на врата на икономиката си остава все по-влошаващата се демографска картина. Населението ни е сред най-застарелите в света, а раждаемостта е крайно ниска. Все по-малко работещи и все повече пенсионери (нуждаещи се от медицински услуги и разчитащи на пенсии) няма как да доведат до икономически ръст.
Всички гореописани фактори са утежняващи за българската икономика, а тенденция за рязък обрат не се очертава. Така че нека свалим розовите очила, бързо възстановяване на родната икономика няма да има.
profit.bg, 30.05.2010
Sunday 30 May 2010
Friday 14 May 2010
Кои са хората зад големите марки?
Джони Уолкър е магазинер, живял в Шотландия. Едва ли си мислите за него, обаче, докато си пиете уискито, нито пък се сещате за някой си Маркиз Конверс, докато обувате маратонки марка Converse.
Вижте историите на някои хора, които днес познаваме като продукти:
Johnnie Walker
Джони Уолкър е роден през 1805 в Килмарнок, Шотландия.
Като младеж той напуснал фермата на родителите си, за да си търси щастието в собствен бизнес. Първо отворил магазин за храни, като междувременно произвеждал и уиски. Неговият син Александър бил много добър в подбора и смесване на листа за чай. Той приложил това си умения и при правенето на домашното малцово уиски, което първоначално станало популярно в градчето, а днес по целия свят.
Taco Bell
Глен Бел бил на 23 години, когато напуснал морските пехотинци през 1946 г. Той се върнал в родния си Сан Бернардино в Калифорния и започнал бизнес със закуски. Имал една улична количка за хот дог, три колички за мексикански сандвичи и няколко ресторанта El Taco. Той отворил първия Taco Bell в Дауни, Калифорния през 1962 г.
Baskin-Robbins
Като юноша Ървин Робинс работил в магазина за сладолед на баща си. По време на Втората световна война Бъртън Баскин бил лейтенант в американския флот, който обичал да забърква сладолед за колегите си войници. Когато войната свършила и двамата по отделно отворили магазини за сладолед и до 1948 имали общо 6. През 1953 решили да обединят бизнеса си, който днес е известен като Baskin-Robins.
Tupperware
През 1946 Ърл Тапър представил първите опаковки с легендарните капаци, които се затварят и правят вакуум, така че храната да остава по-дълго свежа. В началото продуктите не се продавали много добре по супермаркетите, най-вече, защото хората имали нужда от демонстрация на това как се работи с тях. Така, през 1948 се състояло първото домашно парти. У нас тези партита бяха популярни сред домакините във втората половина на 90-те години.
Converse
През 1908 Макриз М. Конверс, който тогава бил на почти 40 г., паднал лошо по стълбите в дома си в Малдън, Масачузетс. Благодарение на инцидента, му хрумнала идеята за обувки с гумена подметка и така се появили модерните днес кецове със звездичката на Converse.
Hallmark
Джойс Хол е пример за американската мечта. Той е роден на 29 август 1891 в Дейвид Сити, Небраска. Хол става глава на една огромна индустрия, въпреки че е беден и необразован.
Принуден е да работи от 8-годишна възраст. Баща му обичал да казва „Господ ще се погрижи за нас," а Хол му отговарял „Добра идея е да помогнем малко на Господ". Когато бил тийнейджър баща му зарязал семейството и той и братята му трябвало да се оправят сами. През 1905 те инвестирали 150 долара в това да купят картички и да ги продават. През 1910 той се мести в Канзас, а единствените му активи са две кутии за обувки, пълни с цветни картички.
Три години по-късно той и братята му управляват магазинче, което днес е универсален магазин Hall. Така започва историята на компания Hallmark Cards, която за 2007 година има приходи на стойност 4.4 млрд. долара.
IKEA
IKEA е акроним на Ingvar Kamprad Elmatyrd Agunnayard, което идва от името на основател Ингвар Кампрад, името на фермата, където е отраснал и най-близкото село до нея.
Историята започва през 1931 г. когато 5-годишният Кампард продавал кибритени клечки на съседи. Хрумнала му идеята, че може да купува на едро клечки от Стокхолм, после да ги разнася с колело в своята област, за да ги продава на дребно и пак щял да е на печалба. По-късно той продавал семена за цветя, картички, украси за Коледа и в крайна сметка мебели. Основал IKEA с пари, които баща му му дал като награда за добри оценки в учението.
MAX Factor
Компанията е основана от Максимилиян Факторович, който работел като гримьор за Кралския балет в Царска Русия. През 1904 той емигрирал от Русия в Ню Йорк. Името на имигранта било прекалено сложно за американците и той го съкратил на Макс Фактор. Преместил се в Сейнт Луис и отворил магазин за парфюми, гримове и козметика за коса. Четири години по-късно семейството му се преместило в Лос Анджелис, Калифорния, където той отворил голям магазин в центъра на града и от тогава бизнесът му много потръгнал.
Profit.bg, 13.05.2010
Вижте историите на някои хора, които днес познаваме като продукти:
Johnnie Walker
Джони Уолкър е роден през 1805 в Килмарнок, Шотландия.
Като младеж той напуснал фермата на родителите си, за да си търси щастието в собствен бизнес. Първо отворил магазин за храни, като междувременно произвеждал и уиски. Неговият син Александър бил много добър в подбора и смесване на листа за чай. Той приложил това си умения и при правенето на домашното малцово уиски, което първоначално станало популярно в градчето, а днес по целия свят.
Taco Bell
Глен Бел бил на 23 години, когато напуснал морските пехотинци през 1946 г. Той се върнал в родния си Сан Бернардино в Калифорния и започнал бизнес със закуски. Имал една улична количка за хот дог, три колички за мексикански сандвичи и няколко ресторанта El Taco. Той отворил първия Taco Bell в Дауни, Калифорния през 1962 г.
Baskin-Robbins
Като юноша Ървин Робинс работил в магазина за сладолед на баща си. По време на Втората световна война Бъртън Баскин бил лейтенант в американския флот, който обичал да забърква сладолед за колегите си войници. Когато войната свършила и двамата по отделно отворили магазини за сладолед и до 1948 имали общо 6. През 1953 решили да обединят бизнеса си, който днес е известен като Baskin-Robins.
Tupperware
През 1946 Ърл Тапър представил първите опаковки с легендарните капаци, които се затварят и правят вакуум, така че храната да остава по-дълго свежа. В началото продуктите не се продавали много добре по супермаркетите, най-вече, защото хората имали нужда от демонстрация на това как се работи с тях. Така, през 1948 се състояло първото домашно парти. У нас тези партита бяха популярни сред домакините във втората половина на 90-те години.
Converse
През 1908 Макриз М. Конверс, който тогава бил на почти 40 г., паднал лошо по стълбите в дома си в Малдън, Масачузетс. Благодарение на инцидента, му хрумнала идеята за обувки с гумена подметка и така се появили модерните днес кецове със звездичката на Converse.
Hallmark
Джойс Хол е пример за американската мечта. Той е роден на 29 август 1891 в Дейвид Сити, Небраска. Хол става глава на една огромна индустрия, въпреки че е беден и необразован.
Принуден е да работи от 8-годишна възраст. Баща му обичал да казва „Господ ще се погрижи за нас," а Хол му отговарял „Добра идея е да помогнем малко на Господ". Когато бил тийнейджър баща му зарязал семейството и той и братята му трябвало да се оправят сами. През 1905 те инвестирали 150 долара в това да купят картички и да ги продават. През 1910 той се мести в Канзас, а единствените му активи са две кутии за обувки, пълни с цветни картички.
Три години по-късно той и братята му управляват магазинче, което днес е универсален магазин Hall. Така започва историята на компания Hallmark Cards, която за 2007 година има приходи на стойност 4.4 млрд. долара.
IKEA
IKEA е акроним на Ingvar Kamprad Elmatyrd Agunnayard, което идва от името на основател Ингвар Кампрад, името на фермата, където е отраснал и най-близкото село до нея.
Историята започва през 1931 г. когато 5-годишният Кампард продавал кибритени клечки на съседи. Хрумнала му идеята, че може да купува на едро клечки от Стокхолм, после да ги разнася с колело в своята област, за да ги продава на дребно и пак щял да е на печалба. По-късно той продавал семена за цветя, картички, украси за Коледа и в крайна сметка мебели. Основал IKEA с пари, които баща му му дал като награда за добри оценки в учението.
MAX Factor
Компанията е основана от Максимилиян Факторович, който работел като гримьор за Кралския балет в Царска Русия. През 1904 той емигрирал от Русия в Ню Йорк. Името на имигранта било прекалено сложно за американците и той го съкратил на Макс Фактор. Преместил се в Сейнт Луис и отворил магазин за парфюми, гримове и козметика за коса. Четири години по-късно семейството му се преместило в Лос Анджелис, Калифорния, където той отворил голям магазин в центъра на града и от тогава бизнесът му много потръгнал.
Profit.bg, 13.05.2010
Thursday 13 May 2010
Saturday 8 May 2010
"Buona sera a Roma" от Даниел Ненчев
Един джентълмен никога не би разказал тази история. Но за мен истината е по-важна от добрите обноски. Освен това вече съм реваншистки насторен към Рим заради болката и унижението, които ми причини. Затова ще ви запозная с една негова отвратителна функция. Приемете случката по-долу като предупреждение.
И така, бях във Вечния град за пет дни с приятели. Като естети-максималисти лесно бяхме привлечени от колосалните културни атракции на града, от категоричната архитектура, от вековните места, които са родили цивилизацията. И разбира се, веднага след настаняването, затопуркахме по гъзарския, стар и излъскан паваж. Той отвежда до Ватикана и величествения християнски храм - Свети Петър. Или пък до скулптурите и фреските на свръхчовека Микеланджело. Или пък до перфектните и горди лица на зашеметителни бамбини. Или до не-знам-колко-си на брой фонтани, зелени мандаринови градини и архитектурни чудовища като Колизеума и Пантеона. Пътешествието беше съчетано с кратки празници от срещите със знаменитата италианска кухня. И всичко щеше да е benissimo, ако не беше последвалото деморализиращо събитие.
Да, храната в Рим е главорежещо вкусна. За няколко дни се ангажирах присърце с нелека задача – непрекъснато закупуване на блаженства за небцето и стомаха. През час-два пръсках евраци за най-разнообразни лакомства – джелато, фетучини, салата от рукола, антипасти с моцарела, оризови кюфтенца с куатро формаджи и, разбира се спагети с песто и двеста вида пици. Фриволно обикалях, дебилно нахилен разглеждах и безгрижно се тъпчех. Докато на третата вечер, след полунощ, в хотела, изведнъж почуствах, че имам сериозен problemo. Нещо неистово ме тревожеше отвътре. И то не творческо вдъхновение, някакви внезапно разбунени любовни чувства или желание за ария. А тяхната дълбока и коренна противоположност. Търбухът ми беше издут. Краката ми се схващаха в областта, от която тръгват да растат. Под основата на гърба ми китайски параден взвод маршируваше на място и се готвеше да напусне площад Тянънмън - но не в Пекин, а в Рим. Масирано и настоятелно. Buona serа! С прибързани, но точни движения нахлух в банята. Бях уверен в неотменността на делото, както Мусолини за фашизирането на Италия. Машинално разстлах хартия върху познатия ви порцеланов фотьойл с дупка (ритуал, който спазвам винаги извън дома). Елегантно се настаних там с твърдото убеждение, че скоропостижно ще съм победител - като обигран гладиатор. Засилих организма си по обичайния и естествен начин и тогава... Sorpresa! Панически установих, че евакуационния изход от вътрешността ми е блокиран. В прекрасно обгрижваното ми допреди минути туристическо тяло се беше озовала бетонна конструкция. Навярно скулптура на Бернини – строга, властна и категорична. И напръскана със специалния лак-консервант, който застопорява фасадите на къщите и музеите в града-държава. Около тридесет пъти пре-активирах всичките си мощности на пълноценно хранещ се и спортуващ млад мъж, умерен въздържател, за да изтласкам злите сили, вселили се в мен. Съжалих, че вместо за две висши образования не бях дал парите си за курс по екзорсизъм. Събирах кръвта от крайниците си и от върха на мозъка си, за да я съсредоточа в областта на корема, таза и седалищните мускули и да отприщя застиналата в мен Тибър. Безуспешно. Добре, казах си, това ли беше?! Аз ли ще съм олицетворението на поговорката "Виж Рим и умри"? Защо ми причиняваш това, Господи, един за всички миряни? Запитах се дали не бих могъл да превключа православната си душа на роуминг към католицизма и да се помоля силно, тук някъде, вдясно от папата. Но си дадох сметка, че в този момент и цялата римо-католическа църква не би могла да ми помогне, ако не си помогна сам. С отривисти дърпания махнах от себе си мокрите от напрежение дрехи. После се заех отново с хамалския труд. Бях изцъклен като образа на Турандот от оперния афиш на стената. Четях надписите му и на всяка дума напъвах - Giacomo-Puccini-edizioni-ricordi. Силни напъвания - напразни ходове. Не успявах да се справя с кармата си. Най-неприятното в случая беше, че седях в центъра на тоалетна, а страшно ми се ходеше до тоалетна! Хрумна ми да се изправя гол като Витрувианския човек на Леонардо и да правя правилни пропорционални движения с всички части на тялото. Не беше добра идея. Можеше да си счупя кръста под напора на внедрената в мен кула. Но не кула от Пиза, а кула от Пица. Затова продължих с методично напъване. Ако имах телефон подръка, положително бих извикал екип италиански акушери. Бих се съгласил и на Цезарово сечение. И на Калигулово. А ако беше ден, можеше да свирна през прозореца на общите работници от ремонта до нас. Да се качат направо с някой пневматичен асфалторез. Или хидравличен чук разбивач. Ако беше ден. Ако. В един момент напъването клонеше към crescendo. И тогава! И тогава, пресвета Дево от Назарет, тогава Спартак подаде нос от дълбините на затвора. Робът въставаше, макар и бавно. Спасен съм - почти се чух да изричам. Обаче! Точно в този момент иначе тъй деликатната ми и великолепна приятелка почука на вратата и изчурулика: "Пиле, аз си лягам. Не мога повече да те чакам." Този неин жест, както очаквате, саботира усилията ми дотук. Поне не върна всичко от начало. Бях запазил самообладание (простете за ужасната в случая дума) и се държах на положение. Вярвах, че съм постигнал някакъв аванс, но фактически той бе нищожен. И ако искате ми се подиграйте, но в онзи момент, на може би 51-ото напъване, горчиво съжалих, че предната вечер не поканих на среща манекена-консултант от магазина на Долче и Габана, с когото се запознах. А той да ме посвети в древноримските еднополови тайни, които в по-късен етап от развитието на пътешествието ми да се окажат от ключово значение. Защото заключен бях аз и злочест. Трябваше да си взема бележка от предишните пътешествия! Да ми е ясно, че след продължително трамбоване по улиците и чести хранения, съчетани с антистрес културни терапии – става така. Стресът разстройва хората, антистресът ги спича. И така, ужасното действие, което обикновено трае секунди, сега се проточи час или два, не знам. Сякаш градът, провъзгласен за първата република в историята, ме наказваше затова, че съм недостоен гост-плебей, а не патриций, роден там. А само преди час крещях на Пиаца Навона "Опознай родината, за да обикнеш Рим"! А може би пък това беше наказание за факта, че мога да се възхищавам повече на Рим, отколкото на страната си...
Изведнъж обаче реших, че нито империята на 2800 години, нито пост-соц родината са по-важни от собствената ми космополитна особа. И нейната чистота. Че за да бъда утре в Куала Лумпур, а вдруги ден в Джакарта, трябва да приключа с това тук и сега. Че чрез свободния си дух ще преборя угнетения и закостенял демон в мен. Този, който ме е карал с години да седя на едно място. А сега, конкретно, с часове. И ще го изхвърля от себе си! И ще преборя тези 3-4 килограма тортелини, равиоли и прочее паста. Баста!
Издух бузи, стиснах юмруци и ако бях ракета – да съм изхвърчал на друга планета.
***
Не видях гиганта. Беше потънал рязко като римска галера, пълна с въоръжени пехотинци. А и нямах повече очи за културни атракции.
В крайна сметка, дадох си сметка, всички пътища водят към Рим. Но бродът по някои от тях, в самия град, е като последната война за съдбата на империята. Veni, vidi, vici.
И така, бях във Вечния град за пет дни с приятели. Като естети-максималисти лесно бяхме привлечени от колосалните културни атракции на града, от категоричната архитектура, от вековните места, които са родили цивилизацията. И разбира се, веднага след настаняването, затопуркахме по гъзарския, стар и излъскан паваж. Той отвежда до Ватикана и величествения християнски храм - Свети Петър. Или пък до скулптурите и фреските на свръхчовека Микеланджело. Или пък до перфектните и горди лица на зашеметителни бамбини. Или до не-знам-колко-си на брой фонтани, зелени мандаринови градини и архитектурни чудовища като Колизеума и Пантеона. Пътешествието беше съчетано с кратки празници от срещите със знаменитата италианска кухня. И всичко щеше да е benissimo, ако не беше последвалото деморализиращо събитие.
Да, храната в Рим е главорежещо вкусна. За няколко дни се ангажирах присърце с нелека задача – непрекъснато закупуване на блаженства за небцето и стомаха. През час-два пръсках евраци за най-разнообразни лакомства – джелато, фетучини, салата от рукола, антипасти с моцарела, оризови кюфтенца с куатро формаджи и, разбира се спагети с песто и двеста вида пици. Фриволно обикалях, дебилно нахилен разглеждах и безгрижно се тъпчех. Докато на третата вечер, след полунощ, в хотела, изведнъж почуствах, че имам сериозен problemo. Нещо неистово ме тревожеше отвътре. И то не творческо вдъхновение, някакви внезапно разбунени любовни чувства или желание за ария. А тяхната дълбока и коренна противоположност. Търбухът ми беше издут. Краката ми се схващаха в областта, от която тръгват да растат. Под основата на гърба ми китайски параден взвод маршируваше на място и се готвеше да напусне площад Тянънмън - но не в Пекин, а в Рим. Масирано и настоятелно. Buona serа! С прибързани, но точни движения нахлух в банята. Бях уверен в неотменността на делото, както Мусолини за фашизирането на Италия. Машинално разстлах хартия върху познатия ви порцеланов фотьойл с дупка (ритуал, който спазвам винаги извън дома). Елегантно се настаних там с твърдото убеждение, че скоропостижно ще съм победител - като обигран гладиатор. Засилих организма си по обичайния и естествен начин и тогава... Sorpresa! Панически установих, че евакуационния изход от вътрешността ми е блокиран. В прекрасно обгрижваното ми допреди минути туристическо тяло се беше озовала бетонна конструкция. Навярно скулптура на Бернини – строга, властна и категорична. И напръскана със специалния лак-консервант, който застопорява фасадите на къщите и музеите в града-държава. Около тридесет пъти пре-активирах всичките си мощности на пълноценно хранещ се и спортуващ млад мъж, умерен въздържател, за да изтласкам злите сили, вселили се в мен. Съжалих, че вместо за две висши образования не бях дал парите си за курс по екзорсизъм. Събирах кръвта от крайниците си и от върха на мозъка си, за да я съсредоточа в областта на корема, таза и седалищните мускули и да отприщя застиналата в мен Тибър. Безуспешно. Добре, казах си, това ли беше?! Аз ли ще съм олицетворението на поговорката "Виж Рим и умри"? Защо ми причиняваш това, Господи, един за всички миряни? Запитах се дали не бих могъл да превключа православната си душа на роуминг към католицизма и да се помоля силно, тук някъде, вдясно от папата. Но си дадох сметка, че в този момент и цялата римо-католическа църква не би могла да ми помогне, ако не си помогна сам. С отривисти дърпания махнах от себе си мокрите от напрежение дрехи. После се заех отново с хамалския труд. Бях изцъклен като образа на Турандот от оперния афиш на стената. Четях надписите му и на всяка дума напъвах - Giacomo-Puccini-edizioni-ricordi. Силни напъвания - напразни ходове. Не успявах да се справя с кармата си. Най-неприятното в случая беше, че седях в центъра на тоалетна, а страшно ми се ходеше до тоалетна! Хрумна ми да се изправя гол като Витрувианския човек на Леонардо и да правя правилни пропорционални движения с всички части на тялото. Не беше добра идея. Можеше да си счупя кръста под напора на внедрената в мен кула. Но не кула от Пиза, а кула от Пица. Затова продължих с методично напъване. Ако имах телефон подръка, положително бих извикал екип италиански акушери. Бих се съгласил и на Цезарово сечение. И на Калигулово. А ако беше ден, можеше да свирна през прозореца на общите работници от ремонта до нас. Да се качат направо с някой пневматичен асфалторез. Или хидравличен чук разбивач. Ако беше ден. Ако. В един момент напъването клонеше към crescendo. И тогава! И тогава, пресвета Дево от Назарет, тогава Спартак подаде нос от дълбините на затвора. Робът въставаше, макар и бавно. Спасен съм - почти се чух да изричам. Обаче! Точно в този момент иначе тъй деликатната ми и великолепна приятелка почука на вратата и изчурулика: "Пиле, аз си лягам. Не мога повече да те чакам." Този неин жест, както очаквате, саботира усилията ми дотук. Поне не върна всичко от начало. Бях запазил самообладание (простете за ужасната в случая дума) и се държах на положение. Вярвах, че съм постигнал някакъв аванс, но фактически той бе нищожен. И ако искате ми се подиграйте, но в онзи момент, на може би 51-ото напъване, горчиво съжалих, че предната вечер не поканих на среща манекена-консултант от магазина на Долче и Габана, с когото се запознах. А той да ме посвети в древноримските еднополови тайни, които в по-късен етап от развитието на пътешествието ми да се окажат от ключово значение. Защото заключен бях аз и злочест. Трябваше да си взема бележка от предишните пътешествия! Да ми е ясно, че след продължително трамбоване по улиците и чести хранения, съчетани с антистрес културни терапии – става така. Стресът разстройва хората, антистресът ги спича. И така, ужасното действие, което обикновено трае секунди, сега се проточи час или два, не знам. Сякаш градът, провъзгласен за първата република в историята, ме наказваше затова, че съм недостоен гост-плебей, а не патриций, роден там. А само преди час крещях на Пиаца Навона "Опознай родината, за да обикнеш Рим"! А може би пък това беше наказание за факта, че мога да се възхищавам повече на Рим, отколкото на страната си...
Изведнъж обаче реших, че нито империята на 2800 години, нито пост-соц родината са по-важни от собствената ми космополитна особа. И нейната чистота. Че за да бъда утре в Куала Лумпур, а вдруги ден в Джакарта, трябва да приключа с това тук и сега. Че чрез свободния си дух ще преборя угнетения и закостенял демон в мен. Този, който ме е карал с години да седя на едно място. А сега, конкретно, с часове. И ще го изхвърля от себе си! И ще преборя тези 3-4 килограма тортелини, равиоли и прочее паста. Баста!
Издух бузи, стиснах юмруци и ако бях ракета – да съм изхвърчал на друга планета.
***
Не видях гиганта. Беше потънал рязко като римска галера, пълна с въоръжени пехотинци. А и нямах повече очи за културни атракции.
В крайна сметка, дадох си сметка, всички пътища водят към Рим. Но бродът по някои от тях, в самия град, е като последната война за съдбата на империята. Veni, vidi, vici.
Thursday 6 May 2010
Wednesday 5 May 2010
Monday 3 May 2010
Teufelkreis
Рускините харесват мен. Аз харесвам полякини. Всички харесваме българки. Добре дошли в пъкления кръг на Източния блок.
Ние, хората от Изтока, новите европейци и тн., май сме прокълнати. Прокълнати по рождение, паспорт и предназначение. Ние сме всичко, което Те не са, основно по собствено желание. Западняците са смотаняци, питайте ги, признават си го сами след четвъртата бира. Те не могат да пият, не могат да бият и определено не могат да шибат. Това ги прави най-обикновени мърльовци за нас, руси мърльовци, които надпиваме, набиваме и чиито руси приятелки задоволяваме с цинично удоволствие. Никой не е съвършен, нито ние, нито те. Просто се е случило така, че имаме еднакви цели и коренно различни идеи за постигането им.
Ние сме от различни култури, от различни, но неномерирани (I-ви, II-ри, III-ти клас) светове. Това, което ние смятаме за нормално, за тях е странно и вероятно педерастско. И обратното.
Между източноевропейците има една особена, трудно- или съвсем необяснима химия.Жените ни разбират и харесват черните ни дрехи и тежките ни погледи, ние пък разбираме и харесваме тяхното контене и привидна надменност. Черна тениска със златна щампа на известен дизайнер и набола брада не фигурират в мокрите сънища на немските ни колежки. Вероятно не и в сухите. Те май откровено си се чудят как проекто-мафиотчета като нас са ги взели в университета. Защо ли няма face control в немското образование? Арийците са резервирани към гъстата ни черна брада и акцента ни, дори да живеем с тях от години и да се бръснем на всеки 15 минути. Те не разбират откъде сме и за какво се борим. А когато двама източноевропейци се видят, те се усмихват и си кимат многозначително. Ние разбираме. Ние знаем.
В САЩ примерно към всяка култура или малцинство има утвърден стереотип: черните са престъпници, мексиканците – мързеливи, а индианците – алкохолици. Старият континент също има своите предразсъдъци; релевантните в случая са, че немците са безкрайно скучни, а хората от Източния блок сме изостанали безнадеждно. Е, как ви звучи комбинацията Изток-Германия?
Връзките между хора от различни култури рядко продължават дълго – така се случва, когато двама души играят същата игра по различни правила.Ние имаме своите (странни) изисквания спрямо гаджетата си: обичаме разнообразието, драмата, малките проблеми, които укрепват или унищожават една връзка. Искаме след секс съседите да палят по цигара и да ни псуват на глас. Немците май искат само спокойствие и разнообразие на планирани дози, в леглото и извън него. И ако всяка връзка по принцип се крепи на взаимни компромиси, то транскултурните са за хора с нерви като корабни въжета. Корабни въжета като тези на Титаник. Преди айсберга.
Може би греша. Може би стереотипизирам на едро. Дано. Така и не успявам да си обясня как и защо след всяка германка заглеждам нашите моми с двойно усилие.
Полякините харесват мен. Аз харесвам рускини. Българките харесват себе си. Добре дошли в пъкления кръг на Източния блок.
Ние, хората от Изтока, новите европейци и тн., май сме прокълнати. Прокълнати по рождение, паспорт и предназначение. Ние сме всичко, което Те не са, основно по собствено желание. Западняците са смотаняци, питайте ги, признават си го сами след четвъртата бира. Те не могат да пият, не могат да бият и определено не могат да шибат. Това ги прави най-обикновени мърльовци за нас, руси мърльовци, които надпиваме, набиваме и чиито руси приятелки задоволяваме с цинично удоволствие. Никой не е съвършен, нито ние, нито те. Просто се е случило така, че имаме еднакви цели и коренно различни идеи за постигането им.
Ние сме от различни култури, от различни, но неномерирани (I-ви, II-ри, III-ти клас) светове. Това, което ние смятаме за нормално, за тях е странно и вероятно педерастско. И обратното.
Между източноевропейците има една особена, трудно- или съвсем необяснима химия.Жените ни разбират и харесват черните ни дрехи и тежките ни погледи, ние пък разбираме и харесваме тяхното контене и привидна надменност. Черна тениска със златна щампа на известен дизайнер и набола брада не фигурират в мокрите сънища на немските ни колежки. Вероятно не и в сухите. Те май откровено си се чудят как проекто-мафиотчета като нас са ги взели в университета. Защо ли няма face control в немското образование? Арийците са резервирани към гъстата ни черна брада и акцента ни, дори да живеем с тях от години и да се бръснем на всеки 15 минути. Те не разбират откъде сме и за какво се борим. А когато двама източноевропейци се видят, те се усмихват и си кимат многозначително. Ние разбираме. Ние знаем.
В САЩ примерно към всяка култура или малцинство има утвърден стереотип: черните са престъпници, мексиканците – мързеливи, а индианците – алкохолици. Старият континент също има своите предразсъдъци; релевантните в случая са, че немците са безкрайно скучни, а хората от Източния блок сме изостанали безнадеждно. Е, как ви звучи комбинацията Изток-Германия?
Връзките между хора от различни култури рядко продължават дълго – така се случва, когато двама души играят същата игра по различни правила.Ние имаме своите (странни) изисквания спрямо гаджетата си: обичаме разнообразието, драмата, малките проблеми, които укрепват или унищожават една връзка. Искаме след секс съседите да палят по цигара и да ни псуват на глас. Немците май искат само спокойствие и разнообразие на планирани дози, в леглото и извън него. И ако всяка връзка по принцип се крепи на взаимни компромиси, то транскултурните са за хора с нерви като корабни въжета. Корабни въжета като тези на Титаник. Преди айсберга.
Може би греша. Може би стереотипизирам на едро. Дано. Така и не успявам да си обясня как и защо след всяка германка заглеждам нашите моми с двойно усилие.
Полякините харесват мен. Аз харесвам рускини. Българките харесват себе си. Добре дошли в пъкления кръг на Източния блок.
Sunday 2 May 2010
Saturday 1 May 2010
Прощално
В последните няколко дни една идея се върти в главата ми, не ме оставя да спя, кара ме да се потя, да ходя до тоалетната, дори да се къпя понякога. Концептуална разработка с многостранни приложения и неизброими ползи, официалната ми заявка за Нобелова награда за мир, литература или химия. Може и икономика, тенкюверимaч.
Познато ли Ви е онова особено виновно чувство, когато се будите на random място и Ви се налага постепенно да запълвате пропуските в спомените си от предната нощ? Точно така, главоболието ги обяснява. Ето, че вече напредвате във възстановката. След буденето и характерната за случая дезориентация обичайно се преминава към внимателното оглеждане на леглото/стаята/пода/ваната/коридора и анализ на ситуацията. Наясно съм, че махмурлукът не помага. Моментът, в който видите мом(и)чето, в радиус 2(два) метра от вас, е критичен и, моля Ви, старайте се да не го/я будите с изненадания си вик. В случай, че той/тя е гол/-а, се усмихнете. В случай, че освен гол/-а е и красив/-а, се ухилете. В случай, че той/тя е от същия пол, се замислете. Сега е моментът да се оттеглите като победител/-ка и по възможност никога да не го/я видите отново, което би Ви предоставило невероятната възможност да създадете една неповторима градска легенда за изминалата нощ. Под джентълменската презумция*, че сте у тях, решавате най-джентълменски* да се спасите безвъзмездно, но Вашето безупречно възпитание Ви възспира от подобно, унизително спрямо Спящо мом(и)че 1, поведение. Как трябва да постъпите?
На Вашето внимание – Писмото. Нещо като извинителна бележка, но за хора в полово активна възраст. Универсалността му ще Ви изуми. Демонстрирам:
„Мила/-и _ _ _ _ _ _**,
времето, което сме прекарали заедно, е безценно за мен. Това са били най-прекрасните _ _ минути/часа в живота ми. Бих направил/-а всичко, за да те видя (отново). За жалост не мога.
(Вариант 1) Знам, че може да прозвучи налудничаво, но... аз съм призрак. Мога да се материализирам веднъж на всеки _ _ години за една нощ, на годишнината от смъртта ми. Реших да прекарам своята една нощ на Земята с теб, прекрасна/-ни _ _ _ _ _ _**. Може би ще се срещнем отново след _ _ години, ако се поддържаш правилно.
До тогава, с цялата ми обич от Отвъдното,
Твой/-я,
_ _ _ _***
(Вариант 2) Умолявам те да не коментираш с никого, но аз съм част от тайна правителствена космическа програма и след 3(три) дни излитам към Марс, за да установя контакт с наскоро откритите там форми на живот. Поради враждебността на марсианците, шансовете да се върна от своята мисия, са минимални и искам да ти благодаря, прекрасна/-и _ _ _ _ _ _**, че ми подари тази прекрасна нощ/тези прекрасни часове/тези прекрасни минути/тези прекрасни секунди. Умолявам те да не коментираш естеството на професията ми, за да избегнеш проблеми с _ _ _****.
Ще те обичам от тук до Марс,
_ _ _ _***”
*Джентълменското поведение прави чест и на двата пола, особено по-силния физически – жените.
**Ако името на едно момиче/момче не може да бъде съкратено на по-малко от 7 букви, спането с нея/него е просто безсмислено, без значение от количеството алкохол.
*** Приложете кратко измислено име, но се въздържайте от крайно невероятни варианти като Пъш, Муаг или Шрек, все пак Спящо мом(и)че 1 (вероятно) не е идиот.
****Инициалите на произволна разузнавателна агенция. Да се има предвид, че руснаците имат славата на особено креативни разпитващи.
Познато ли Ви е онова особено виновно чувство, когато се будите на random място и Ви се налага постепенно да запълвате пропуските в спомените си от предната нощ? Точно така, главоболието ги обяснява. Ето, че вече напредвате във възстановката. След буденето и характерната за случая дезориентация обичайно се преминава към внимателното оглеждане на леглото/стаята/пода/ваната/коридора и анализ на ситуацията. Наясно съм, че махмурлукът не помага. Моментът, в който видите мом(и)чето, в радиус 2(два) метра от вас, е критичен и, моля Ви, старайте се да не го/я будите с изненадания си вик. В случай, че той/тя е гол/-а, се усмихнете. В случай, че освен гол/-а е и красив/-а, се ухилете. В случай, че той/тя е от същия пол, се замислете. Сега е моментът да се оттеглите като победител/-ка и по възможност никога да не го/я видите отново, което би Ви предоставило невероятната възможност да създадете една неповторима градска легенда за изминалата нощ. Под джентълменската презумция*, че сте у тях, решавате най-джентълменски* да се спасите безвъзмездно, но Вашето безупречно възпитание Ви възспира от подобно, унизително спрямо Спящо мом(и)че 1, поведение. Как трябва да постъпите?
На Вашето внимание – Писмото. Нещо като извинителна бележка, но за хора в полово активна възраст. Универсалността му ще Ви изуми. Демонстрирам:
„Мила/-и _ _ _ _ _ _**,
времето, което сме прекарали заедно, е безценно за мен. Това са били най-прекрасните _ _ минути/часа в живота ми. Бих направил/-а всичко, за да те видя (отново). За жалост не мога.
(Вариант 1) Знам, че може да прозвучи налудничаво, но... аз съм призрак. Мога да се материализирам веднъж на всеки _ _ години за една нощ, на годишнината от смъртта ми. Реших да прекарам своята една нощ на Земята с теб, прекрасна/-ни _ _ _ _ _ _**. Може би ще се срещнем отново след _ _ години, ако се поддържаш правилно.
До тогава, с цялата ми обич от Отвъдното,
Твой/-я,
_ _ _ _***
(Вариант 2) Умолявам те да не коментираш с никого, но аз съм част от тайна правителствена космическа програма и след 3(три) дни излитам към Марс, за да установя контакт с наскоро откритите там форми на живот. Поради враждебността на марсианците, шансовете да се върна от своята мисия, са минимални и искам да ти благодаря, прекрасна/-и _ _ _ _ _ _**, че ми подари тази прекрасна нощ/тези прекрасни часове/тези прекрасни минути/тези прекрасни секунди. Умолявам те да не коментираш естеството на професията ми, за да избегнеш проблеми с _ _ _****.
Ще те обичам от тук до Марс,
_ _ _ _***”
*Джентълменското поведение прави чест и на двата пола, особено по-силния физически – жените.
**Ако името на едно момиче/момче не може да бъде съкратено на по-малко от 7 букви, спането с нея/него е просто безсмислено, без значение от количеството алкохол.
*** Приложете кратко измислено име, но се въздържайте от крайно невероятни варианти като Пъш, Муаг или Шрек, все пак Спящо мом(и)че 1 (вероятно) не е идиот.
****Инициалите на произволна разузнавателна агенция. Да се има предвид, че руснаците имат славата на особено креативни разпитващи.
Subscribe to:
Posts (Atom)
